Свети Климент Охридски и митрополит Методий Старозагорски – духовни будители и Христови учители на България

Българската православна църква нарича „духовни будители” християнски светци и духовни учители, които в зората на Новото време и на прага на Модерната епоха със слово и книга поставят началото на едно масово движение за нова християнска просвета на разбираем и говорим език и възраждане на духовната култура, завещана от първоучителите и просветителите на българския народ. В началото на Българското Възраждане това са преп. Пайсий Хилендарски, о. Неофит Бозвели, св. Софроний Врачански, йеромонах Неофит Рилски. В авторитетния списък на техните последователи заслужено място заема и митрополит Методий Старозагорски, първоосветителят на Старозагорска епархия, както го определи неговият наследник на епископския престол митрополит Киприан Старозагорски в словото си на 1 ноември, тази година.

Две дати през месец ноември изграждат своеобразен мост, граден през близо десет века, който свързва двата духовни исполина на вярата – св. Климент Охридски и митрополит Методий Старозагорски. На първия ден от този месец, 1922 г. от този свят, си тръгва първият старозагорски митрополит. На този ден, същата година, е обявен Денят на народните будители като празник на българската духовност и култура. Въведен е след Първата световна война , за да припомни възрожденските идеали на българите в дните на покруса от националната катастрофа и да предпази народа и новите поколения от духовна безпътица и национален нихилизъм.

На 25 ноември, днес, Българската православна църква почита паметта на Св. Климент Охридски. Той е един от учениците на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост и съпокровители на Европа.

Ще предложа на вашето внимание кратък обзор на Христолюбивите дела на двама служители в Българската православна църква. Св. Климент Охридски и митрополит Методий Старозагорски вървят като православни духовници по един и същи път – пътят на Христовото учителство.

Св. Климент Охридски без съмнение е един от най–видните български средновековни книжовници и учители. Ученик е на равноапостолните просветители на славянските народи Св. св. Кирил и Методий и е продължител на тяхното дело. Почитан е от източноправославната църква като един от седемте апостоли на България.

Нека припомним, че той  е открит като писател твърде късно – през 1840 година от известния руски библиограф Вукол Михайлович Ундолски (1816 – 1864). В библиотеката на манастира Троицко-Сергеевската лавра, край Москва, той намира в един пергаментов сборник от ХІІ в. три слова на неизвестен по онова време старобългарски книжовник с име Климент. Така Св. Климент Охридски е преоткрит от науката и става известен на хуманитаристите в Европа.

До Първата световна война св. Климент Охридски е обект на изследване предимно от руски, чешки и сръбски учени. Отбелязването на 1000 години от блажената му кончина през 1916 година е повод за появата на нови изследователски трудове в Царство България.

В  „Кратко гръцко житие на Климент” от XIII в. се казва, че по род той е от „европейските мизи, наричани от мнозина българи”. Учениците, за жалост, не оставят никакви сведения за рождената му година, нито за това на каква възраст е починал. Неясен е и въпросът за месторождението му. Все пак се предполага, че е роден около 840 година в югозападните части на България.

Още като юноша е приет за ученик на Константин Кирил Философ и има шанса да попадне в изключително благоприятна за развитието си среда. Заедно с Наум и Ангеларий той участва в Моравската мисия (863-866), след което заедно със светите братя Кирил и Методий пристига в Рим (867), където най–вероятно на следващата година е ръкоположен за свещеник от римския папа Адриан II.

В памет на своя учител Константин Кирил (14 февруари 869), св.Климент Охридски пише известното днес „Похвално слово за Кирил.”

Непосредствено след блажената кончина на Св. Методий Славянобългарски немското духовенство изгонва от Моравия учениците на светите братя и те се спасяват в българските земи.

Изтъкнатият православен теолог Теофилакт Охридски разказва в своето „Похвално слово за св. Климент” как той, заедно с Наум и Ангеларий преминават река Дунав, стигат до Белград, където се явяват при боритаркана,/управителя на града/, който ги изпраща в Плиска при св. княз Борис Първи Покръстител. Тези събития се свързват с есента на 885-та и пролетта на 886-та година. По това време Първата българска държава вече е приела християнската религия и българският владетел търси учители на славянски език.

През 887 г. в първата българска столица Плиска се формира културен кръг, съставен от учениците на Кирил и Методий, в който безусловно доминира авторитета на Климент. Теофилакт Охридски отбелязва, че той е изпратен в югозападната българска област Кутмичевица от Благоверния княз Борис Първи Покръстител за учител и проповедник заедно с болярина Домета, един от най-верните на двора в Плиска, който е назначен за управител. Българският владетел подарява на св. Климент три къщи в Девол, който се оформя като просветен център и места за почивка край Охрид и Главиница. Кутмичевица се възприема като „едно от десетте военно-административни поделения на тогавашна България“. В нея влизат земите на Западна Македония (с Велес, Прилеп, Битоля, Мъглен, Кичево, Дебър, Охрид и вероятно Костур), както и Южна Албания (с Главиница – Кефалония) – фактически до Адриатическо море. Думите от Пространното житие: „…предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент“ означават обличането на Св. Климент в държавна власт и на Домета в духовна, за да има пълно взаимодействие между двамата политически мъже. Иначе всяко неразбирателство между тях би довело до провал на държавните интереси, преследвани от княза.

От „Пространното житие на Климент Охридски” научаваме, че „Климентовите ученици са най-добри по знание и биват поставяни за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Тези дела Климент вършил в продължение на седем години.”

През 893 година с поемането на властта от цар Симеон, той е ръкоположен за „пръв епископ, проповядващ на български език.” В продължение на 30 години св.Климент Охридски работи за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Той превежда книги от гръцки на български, съставя проповеди за празници, строи църкви и манастири. Един от тях е  манастирът „Св. Пантелеймон” край Охрид, съграден с помощта на цар Симеон, където най- вероятно е организирано първото училище на старобългарски език.

Св.Климент Охридски опростява глаголицата и съставя буквите на т.нар. „кирилица“. Само в югозападната половина на тогавашна България има около 3500 негови ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство, проповядващо на неразбираеми за българите гръцки език.

Най-изявените от тях образуват кръг от негови възпитаници, които подпомагат книжовната му дейност. Те разпространяват старобългарската писменост и книжнина, проповядват на старобългарски език, утвърждават българското национално самосъзнание в югозападните български земи. По този начин, Македония става третата част от българската държава.

В „Пространното житие на Климент Охридски” се казва, че е погребан „през времето на българския цар Симеон на 27 юли 6424 (916 година) в църквата „Св. Пантелеймон”, в гроб, който той сам със собствените си ръце си приготвил от дясната страна на предната част на притвора.”

Българската православна църква е възприела да го отбелязва на 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, се чества паметта на всичките Св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

За висока оценка на Климентовото книжовно наследство свидетелстват неговите слова и поучения ,които откриваме в ръкописите редом с произведенията на най–изтъкнатите християнски автори като Йоан Златоуст, Василий Велики, Йоан Дамаскин и др.

Близо десет века по-късно в българската област Македония се ражда бъдещият

Митрополит Методий Старозагорски

Семейство на български бежанци от Албания ,през 1838 г., в Прилеп, се зарадва на шестото си дете -Тодор или Тоде Кусев. 33-годишен, българинът от Македония, тръгва по Христовия път, дава обет като монах в храм „Света София” в Цариград през 1873 г. и избира името на архиепископ Методий Славянобългарски да бъде негов небесен покровител и пример как на дело се изпълнява Христовото учение.

Епископската степен е най-висшата в църковната йерархия. На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата „Велички”. В историята на Българската православна църква Величка епархия е областта, поверена на първия свещенослужител на български език в Македония – свети Климент Охридски, епископ Велички.

Избраните, църковно име и църковна титла, го свързват завинаги с архиепископ Методий Славянобългарски и св. Климент Охридски.

„Според учителят Никола Еничерев, негов съвременник и съратник, прототипът на Лазар Глаушев от романа „Железният светилник” на съгражданина му Димитър Талев, е именно Тодор Кусев, „образец на народен трибун и водач по време на Българското възраждане в Македония”.

С родолюбивата си дейност и огнен характер той става изключително популярен сред прилепчани. Инициатор е на реализацията на четири български проекта в родния си град – създаването на читалище и неделно училище, организиране на съюз на еснафите, обявяването на „Прилепска българска община” . Застава начело и в акциите за изгонването на гръцките духовници от българските църква и училище. Произнася анатема в църквата за тези свои сънародници, които могат да ги подкрепят.

„Готов е за кръстоносен поход „ твърди учителят Никола Еничерев, – амбициозен, остър в изказа си и решен на крайни мерки при постигане на целта си. Изборът му сред трима кандидати за делегат от Пелагонийска епархия на Първия църковно-народен избор е доказателство, че вече 32-годишният Тодор Кусев, изявен лидер от българската общност, се налага като безспорен народен избраник.

Бъдещият старогорски владика става един от основателите на Българската екзархия и името му присъства в историческия списък от 50 българи.

Черноризецът Методий Кусев, както го нарича директорът на Дом „Литературна Стара Загора” и негов ревностен изследовател, Иван Матев, основава Благотворителния комитет „Йоан Милостиви” заедно с шестима старозагорски свещеници. Именно на тях дължим създаването на парк „Аязмото”, най-големия църковен проект по време на Третата българска държава. Ще цитирам едно от писмата за подкрепа, изпратено до Земеделското министерство, в което дядо Методий отбелязва за пореден път смисъла на църковния проект: „Културата на залесените места създава благородни, учтиви и интелигентни хора, а опустошените земи, голите и обезлесени места – озлобени, отмъстителни и лукави”.

В Старозагорска епархия се учредява в Чирпан първото извънстолично православно братство. Негова заслуга е честването на паметта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа, откриването и препогребването им благодарение на двама свещеници от село Енина. Като духовен баща той подкрепя Теофано Попова и дома,който създава –„ Добрий Самарянин”, а тя засвидетелства своето уважение към него като го прави свидетел на завещанието ѝ, а част от средствата са дарени на храм „Свети Теодор Тирон” и парка.

Имената на св. Климент Охридски и митрополит Методий Старозагорски и тяхната непреходна роля в нашата история е белязала съхраняването ни през изминалите векове като народ, устоял на превратностите на времето, и превръщането ни в нация с безценно културно наследство, богата история и духовност.

д-р Румяна Лечева