„Андре Шение“ – поредният шедьовър на Държавна опера-Стара Загора
Какво удивително откриване на Фестивала на оперното и балетно изкуство! Представление на световна висота, което Операта прибавя към своята 100-годишнина.
Този спектакъл не е творческо избухване в създаването си, той е дълго обмислян, с години обсъждан между режисьора Огнян Драганов и Денис Иванов, сценограф и костюмограф. Само за създаваното в тези години като рисунки и макети от Денис може да се направи самостоятелен документален филм.
Та започваме с уговорката, че това е една дълго зачевана оперна „рожба“, която за огромно щастие на всички нас в залата, намери и най-изкустния диригент – Павел Балев. Плюс добър каст певци и….
„Андре Шение“ се роди в красота и блясък на сцената на Операта на дата 21 ноември 2025г. в 19:00 часа. От отварянето на завесата, до затварянето й преди поклоните, дълго след това, още и още сякаш публиката не можа да повярва, че е видяла такава КРАСОТА, такова изобилие на цветове, форми, на гласове!
Странно е, как човешката психика не може да повярва, че е свидетел на нещо толкова красиво! Всички още сме безмълвни за „Андре Шение“. Можем само да благодарим от сърце за огромния труд на всички, създали спектакъла. За таланта и гласовете на солисти и хор. За огромната отдаденост на допълнителния Смесен хор от Народно читалище „Родина 18600“.
А ако започнем пък поименно, може да започнем с благодарност към диригента Павел Балев, който подреди по свой начин оркестъра и за първи път от много време насам звукът от оркестрината бе прецизно точен като сила, ясен и невероятно интелигентно звучащ. Маестро Павел Балев направи показно на изключително прецизен музикант и вдъхновител.
Благодарността към режисьора Огнян Драганов е двойна. Първо за ТРИТЕ състава от певци, който той избра и второ – за динамичната режисура. За кинематографичните сцени на революционерите, за оживялата картина от Лувъра, за образите на участниците, които те направиха с толкова вдъхновение. За изключителното осветление на спектакъла, картина в картината, много модерно и адекватно.
И за него и за Денис Иванов – костюмограф и сценограф – благодарим, че не успяхме да си поемем дъх от динамиката на действие и от целия разкош на сцената. Денис Иванов изказа с тази постановка цялата си любов към Старозагорска опера, на чиято сцена се изявява още от ученик. Костюми и декори – истинско произведение на изкуството!
„Андре Шение“ на Умберто Джордано съвсем неочаквано се появи в моя живот. И за дългия си престой в ума ми през дните и нощите, се оказа знаков за професионалния ми път, тъй като по време на този дълъг и вълнуващ процес се случиха много обрати и промени в пътя ми, в биографията ми и изобщо, ако трябва да обобщя: Започна да работи по „Андре Шение“ един Денис, завърши работата му друг Денис, на прага на премиерата е трети Денис, а след премиерата ще е четвърти Денис и все аз… Отделно, че безкрайно интересен факт е, че с тази моя работа съвсем случайно се събират няколко кръгли годишнини в живота ми: През 2025г. навърших 35 години; Тази година се навършват 10 години, откакто дебютирах като режисьор и сценограф в Старозагорска опера през 2015г.; Отделно с продукцията на „Андре Шение“ отбелязвам своя 30-ти проект като художник-постановчик и по още по-голяма случайност, точно 15 от тях са именно в родния Старозагорски оперен театър, на когото дължа толкова много. По време на този дълъг процес, който извървяхме с режисьора Огнян Драганов, аз получих своята първа покана в Мариинский театър в Санкт-Петербург, където това лято триумфирах и вече подготвям втора и трета постановка там, дойдоха поканите за оперните театри: Большой /Москва/, в Загреб, „ТеатроПавароти“ в Модена, театрите в Марибор и Ташкент и реално с „Андре Шение“ отбелязвам и началото на своята световна кариера.“ – ни разказа Денис Иванов.
Това от своя страна допълнително вдъхновява изпълнителите /особено дамите!/ които бяха с приказни рокли и перуки.
Екипът ни бе на първата вечер, когато в ролята на Андре Шение видяхме Дарио ди Виетри /добро представяне /, Мадалена бе Таня Иванова /изключителна, нежна и драматична/, Кирил Манолов /изпълващ цялата сцена с артистизъм и глас/, Тереза Бракалова /много силна и в двете си роли/ и всички останали солисти, до един – силни, слети, ярки – заедно и поотделно. Какво още: Балет – на обичайното високо ниво, мощен хор, изключителен оркестър и всичките творци зад кулисите, без които европейският спектакъл нямаше да бъде същия.
На добър час на шедьовъра на Държавна опера-Стара Загора „Андре Шение“. Нека го види не само Столицата, непременно, но и класните европейски и световни сцени! И да аплодират, толкова дълго и вдъхновено, както това стана на премиерната вечер!
На добър час, Фестивал!
Долап.бг
