Френският поет Андре Шение е вдъхновил либретиста Луиджи Илика и композитора Умберто Джордано за създаване на операта „Андре Шение“

Шение -един поет в смутно време

Андре Шение заема особено място във френската литература, той играе ролята на мост между XVIII и XIX в., между Античността и съвремието, между класицизма и романтизма – той е предмет на възхищение и подражание за писатели като Виктор Юго, Теофил Готие, вдъхновява композитори и скулптори. Причините Шение да бъде възприеман по този начин не се крият само в творбите му – неговата драматична смърт води до създаването на истински литературен мит.
Шение е роден в Константинопол през 1762 г., трето дете на френски търговец и гръцката аристократка Елизабет Ломака, получила добро образование както на френски, така и по отношение на Античността. В Константинопол се ражда и малкият брат на Шение, Мари-Жозеф, който играе по-късно съществена роля в политическата история на Франция. Семейството се установява във Франция през 1765 г. Шение започва да пише стихове рано, като ги споделя с приятелския си кръг, но без да публикува. Пътува в Швейцария, Италия, Англия; опитва кариера в армията, но без успех поради липсата на благороднически титли.

Когато Революцията избухва през 1789 г., Шение я посреща с ентусиазъм. През 1791 г. публикува поема, посветена на картината на Жак-Луи Давид, изобразяваща Клетвата в залата за игра на топка (20 юни 1789 г.), чрез която френските депутати се задължават да приемат конституция. Впоследствие Шение е разочарован от крайностите на якобинците и на Големия терор, установен от Комитета за обществено спасение под ръководството на Максимилиан Робеспиер. Същевременно брат му Мари-Жозеф, убеден якобинец, е избран за член на Конвента през 1792 г. и гласува за смъртната присъда на Луи XVI, когото Андре защитава. Шение публикува статии както срещу Робеспиер, така и срещу Жан-Пол Марат, който иска още и още глави да паднат. Шение пише ода във възхвала на Шарлот Корде, която убива Марат на 13 юли 1793 г. Заради журналистическата си дейност против режима Шение е арестуван и хвърлен в затвора „Сен Лазар“, където пише последните си стихове, включително „Младата пленница“. На 25 юли 1794 г. е осъден на смърт и гилотиниран същия ден. Брат му Мари-Жозеф научава за екзекуцията от вестниците. Само два дни по-късно успешен преврат сваля Робеспиер от власт, а с това води и до освобождаването на затворниците, сред които е могъл да бъде и Андре Шение.

Посмъртна слава

Приживе Андре Шение публикува едва две стихотворения. Славата идва след смъртта му. Много малък брой стихотворения са публикувани в периодични издания, първо „Младата пленница“ (25 януари 1795), а по-късно и „Младата тарантинка“ (1801). Работите са посрещнати с въодушевление и възхищение. Приятели на семейството и други поети, които са имали възможност да четат стиховете на Шение, говорят за големия му талант, посечен от Революцията. През 1802 г. Шатобриан го споменава в своя труд „Геният на християнството“, като цитира по памет няколко стиха. Появяват се хвалебствени статии без да са публикувани творби. Всички изразяват едно и също съжаление: гилотината е попречила на Шение да развие поетичния си талант. Появяват се обвинения срещу брат му Мари-Жозеф, за когото се твърди, че не е направил нищо, за да го спаси; някои сравняват Андре с Авел.
През 1811 г. Мари-Жозеф почива и семейството допуска публикуване на стиховете на Андре Шение. Първото издание излиза през 1819 г. и дължи много от успеха си на увода, дело на поета и журналист Анри дьо Латуш. В него се разказва животът на Шение, трагичният му край. Латуш успява умело да насочи вниманието на публиката към оригиналността на поезията на Шение, извинява недостатъците ѝ с преждевременната кончина на автора. Не е без значение и фактът, че Латуш включва в книгата само завършени и стойностни творби, въпреки че заглавието е „Пълни съчинения“. Шение се превръща в истински мит. Някои дори подозират литературна мистификация!
Литературна Франция посреща публикацията с въодушевление. Поезията на XVIII в. има лоша слава, счита се за суха и бездушна. В контекста на началото на романтизма много критици и писатели обявяват Шение за поет на ΧΙΧ в., става модерно различни автори да бъдат окачествявани като „литературни наследници“ на Шение. Творбите му са много силно повлияни от античните автори – Теокрит, Мосх, Бион, Тибул. Сред ръкописите му откриваме изречението „Искам да се подражава на античните писатели“. Негов е и стихът „за новите идеи да пишем в стих античен“ – поетите не трябва да бягат от темите на съвремието, но по отношение на формата трябва да подражават на Античността. В същото време оценката, която се дава на творчеството му, е много емоционална, повлияна от трагичния му край. Различни политически течения припознават Шение като свой. Следват многобройни нови издания, всеки път обогатени с нови и нови творби – фрагменти, отделни стихове, скици в проза на стихотворения, които така и не са били написани. Поети посвещават свои творби на Шение – Юго, Ж.-М. дьо Ередия, Анатол Франс във Франция, Пушкин, Цветаева и Манделщам в Русия.

Ревностен привърженик на революцията, Андре Шение искал да се запази живота на краля, заради което попаднал в затвора и въпреки че брат му Жозеф бил един от водачите на революцията, намира смъртта си на ешафода на 20 юли 1794 г., за зла участ, само два дни преди падането на Робеспиер.

Операта „Андре Шение”
Вълнуващата история на френския поет вдъхновява Луиджи Илика (либретистът на Пучини) за написването на изключително романтично либрето. Главният герой носи името на своя прототип Андре Шение. Също като него е обвинен заради консервативната си позиция спрямо Френската революция и също като него умира на ешафода. Към тези исторически събития либретистът прибавя любовта на Шение с младата Мадалена дьо Коани, която избира смъртта пред живот без любимия и отива, заедно с него, на ешафода.
Творбата на Умберто Джордано, която макар и да се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век, не е сред най-поставяните заглавия. В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение пресъздават великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго.

В премиерните спектакли на „Андре Шение” на Държавна опера Стара Загора, в ролята на Шение публиката ще види тенорите Борис Тасков и Дарио ди Виетри.

Долап.бг