Любопитно от историята на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

Като събитие с името „Фестивал на оперното и балетното изкуство“ в културния и музикален живот на Стара Загора е с начало 1974 г. от 21 ноември до 5 декември. Но… корените са по-назад в годините! Фестивалът е естествено продължение на Декемврийските музикални дни, чието начало е през 1967 г. В рамките на Фестивала се провежда Петият национален преглед на оперните театри в България.

През 1974 г. Бюрото на Окръжния съвет за изкуство и култура – Стара Загора предлага промени, които са приети и Декемврийските музикални дни прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство, а на всеки пет години по време на фестивала ще се провежда Национален преглед на оперните театри.

Всяко издание на Декемврийските музикални дни е посветено на виден композитор, а по-късно придобива и тематична насоченост: 1967 г. на творчеството на П. И. Чайковски; 1968 г. – на В. А. Моцарт; 1969 г. – на 25-годишнината от социалистическата революция; 1970 г. – на Л. ван Бетовен; 1971 г. на руската класическа музика; 1972 г. – на 50-годишнината от създаването на съветската държава; 1973 г. – 50-годишнината от Септемврийското въстание и 80-годишнината на Старозагорската партийна организация.

Интересна е програмата на първите Декемврийските музикални дни: откриването е с постановка на операта „Йоланта“ от П. И. Чайковски на Старозагорската опера; Балетен концерт с участието на солисти от Софийската, Русенската и Старозагорската опера; концерт на квартет „Аврамов“ и оркестъра на Старозагорската опера; концерт в две части като в първата солисти от Старозагорската изпълняват популярни романси от Чайковски, а във втората – танци от балети на Чайковски с гостуващи солисти от Русе и балетния състав от Старозагорската опера.

През следващите години Декемврийските музикални дни продължават да радват старозагорската публика с наситена и интересна програма. Откриването традиционно е с българско оперно заглавие. Заслугата за това е на маестро Димитър Димитров. На старозагорска сцена гостуват и то неведнъж Симфоничният оркестър на Българското радио и телевизия, цигуларят Минчо Минчев, пианистката Милена Моллова, Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ с диригент Георги Робев, балетно студио „Арабеск“, Веселина Кацарова, Анна Томова-Синтова, Павел Герджиков, солисти-балетисти от Мариинския театър в С. Петербург и много други ярки имена от музикалния живот на България и света.

През 1974 г. събитието е вече Фестивал на оперното и балетното изкуство. Организационният комитет по провеждането му се оглавява от проф. Марин Големинов. Откриването е с операта „Тревога“ на Александър Райчев. Операта „Дъщерята на Калоян“ е под диригентството на Марин Големинов. Старозагорската опера представя „Аида“ от Верди, балета „Сътворението на света“ от А. Петров и операта „Момчил“ от Л. Пипков. Гостуват Варненската, Русенската, Пловдивската и Бургаската опери.

От 1975 г. се въвежда ритуала със запалване на фестивалния огън пред сградата на операта и издигане на фестивалния флаг. В програмата на Фестивала участват и гости от чужбина – театър „Виелки“ от Полша. Във следващите издания на Фестивала се разширява географията на гостуващите оперни театри и изпълнители – Румъния, СССР, Полша, Унгария, Молдова, Япония.

Фестивалът през 1985 г. е посветен на третата международна детска асамблея „Знаме на мира“ и във фокуса е творчеството за деца и юноши. Центърът „Знаме на мира“ връчва специални награди. Награда за ново българско произведение за деца получава композиторът Александър Йосифов.

Ярък спомен у зрители и изпълнители от програмата на Фестивала оставя тържественият концерт през 1988 г. по случай 80-годишнината от рождението на проф. Марин Големинов, Почетен гражданин на Стара Загора.

Драматичен, но и изпълнен с оптимизъм е Фестивалът през 1991 г., след злощастния пожар в сградата на Старозагорската опера. В следващите години участниците даряват средства за възстановяване на операта. През 1993 г. Стефка Минева получава наградата „Христина Морфова“ и изнася специален благотворителен концерт.

През 1995 г. в пространството на изгорялата оперна сграда е представено авангардното заглавие „Кайзерът на Атлантида“ от Виктор Улман.

Гост на Фестивала, през 1995 г., е Учебният оперен театър при Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София.

Звездата, „нашата Ани“, Анна Томова-Синтова е акцентът във фестивала през 1999 г. Тук тя се сбогува с ролята на Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини и пее в памет на маестро Димитър Димитров.

През юни 2001 г. операта „Атила“ от Верди е представена на Античния форум в Стара Загора, режисьор Пламен Карталов.

На фестивалната сцена в Стара Загора се реализират редица премиерни заглавия: музикалната драма „Емигрантът“ от Иван Димов (1976); „Царска годеница“ от Н. Римски-Корсаков (1980 г. премиера за Старозагорската опера); „Тракийски идоли“ от Марин Големинов (1981), „Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1982) и „Робинзон Крузо“ (1985) от Александър Йосифов; двете едноактни заглавия „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ от „Триптих 1919“ на Джакомо Пучини представя премиерно Държавна опера Стара Загора в 41-я Фестивал през 2008 г.; мюзикълът „Сиси – душата на императрицата“ музика и текст Роланд Баумгартнер е премиера за Фестивала през 2017 г.; премиерата на балета „Дон Кихот“ (2018). Възстановяват се заглавия, които от десетилетия не са поставяни.

Запомнящ е спектакълът на операта „Дон Жуан“, поставен на Античния форум през 2009 г. от италианския режисьор Стефано Пода.

От 1993 до 2009 г. Фестивалът се провежда през май-юни. Това дава допълнителни възможности за постановки на сцената на Античния форум.

През 2010 г. фестивална програма няма, но през октомври е открита с операта „Кармен“ от Ж. Бизе във възстановената опера в Стара Загора. От 2011 г. Фестивалът е отново през декември.

В рамките на Фестивала се провеждат научни теоретични конференция по актуални проблеми. Съпътстващи събития са изложби на старозагорски художници, срещи с детска публика, камерни концерти, майсторски класове, семинари, емоционални срещи с гостите на фестивала.

През 1983 г. за първи път е връчена наградата „Христина Морфова“. С високото отличие е удостоена Анна Томова-Синтова, старозагорка, световноизвестен оперен изпълнител.

През 2000 г. Фестивалът на оперното и балетното изкуство се включва в сдружението „Асоциация на българските фестивали“.

Специалисти определят Фестивала на оперното и балетното изкуство като „интересно явление от международен мащаб“, „голямо културно събитие“, „ярко, мащабно събитие“, „събитие със специално място в духовния живот“, „носител на хубави традиции“, музикален форум с български облик“. Трудът, енергията, креативността, фантазията на творци и организатори, обичта и подкрепата на публиката създават и поддържат Стара Загора като оперна столица със запомнящи се и вълнуващи събития!

И още един интересен, но позабравен факт! Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора има свой запазен знак. Той е създаден от Стефан Кънчев – график-приложник, народен художник (1971). Роден на 6 август 1915 г. в Калофер. Син на иконописец. Учи (1940–1945) стенопис в Художествената Академия София, при проф. Дечко Узунов. Работи във всички области на приложната графика. Автор е на много корици на книги с народни приказки, плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни и др. честитки, рекламни страници, луксозни бланки и писма, пощенски марки, етикети, опаковки и др. От 1945 участва в много изложби и биеналета в България и в чужбина: Белград, Будапеща, Берлин, Москва, Варшава, Бърно, Любляна, Ню Йорк — I световна изложба на запазената марка; участва с 23 творби от всичко 250 от цял свят, и др. Урежда самостоятелни изложби в София, Москва, Прага, Берлин, Варшава, Будапеща, юбилейна изложба в София (1975). Печели многократно конкурси за шрифт, плакат, запазени марки, честитки, телеграми, оформяне на книги и др. произведенията му се ползват със световна известност и името му фигурира в най-големите енциклопедии по приложна графика. Награден е с ордените „Кирил и Методий” — I степен (1956, 1963, 1969), „Червено знаме на труда” (1965), „Народна република България” — II степен (1975). Наградата за плакат и приложна графика „Александър Жендов” (1973) и др. Умира през 2001 г. Информация от „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“ (1981). Стефан Кънчев е автор на над 1000 запазени знака и символа и един от е на нашия фестивал. Но, за съжаление, мисля, че вече не се използва. А би трябвало! Знакът има и художествена, и емоционална, и историческа стойност

Автор на текста Снежана Маринова