На 19 ноември православната църква почита светия пророк Авдий и св. мъченик Варлаам.

Св. Авдий е пророк от Стария завет и е един от т.нар. малки пророци. Основният източник за живота му е Книгата на пророк Авдий – най-кратката книга на Стария завет, която включва само 21 стиха. Точният период, в който е живял, остава неизвестен.

Според библейските учени той вероятно е живял след разделянето на обединеното царство Израел, около IX–VIII век пр.н.е., по време на упадъка на Израел и възхода на Едом. Авдий предсказва наказание за гордостта и насилието срещу Израел.

Св. мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и умрял в мъки в 304 г. в Кесария Кападокийска.

Гонителите мислели, че примерът на измяна към християнската вяра от страна на един уважаван от всички старец може по-силно да подейства на другите. Затова те подложили на жестоки изтезания антиохийския християнин Варлаам. Но, като не успели да го принудят да се отрече от своето изповедание, за да го направят поне неволен участник в идолослужението, заставили го да държи над пламнал жертвеник своята ръка, в която турили тамян и смирна. Болката и най-малката неиздръжливост могли да заставят изповедника да изтърве неволно на жертвеника сложения в ръката му тамян и с това да даде повод на враговете да кажат, че е почел езическите богове. . . Но старецът имал сила непоклатна да удържи протегнатата над огъня ръка; той не направил ни най-малко движение с нея и не изпуснал тамяна и смирната, докле не взели да падат изгорелите стави на пръстите му.

По такъв начин, „имайки своята десница вместо олтар Господен“ – както се изразява Св. Василий Велики в своето похвално слово за тоя мъченик, – Варлаам не само не оправдал сметките на езичниците, но с примера на своята твърдост засилил влиянието си над вярващите и дори у самите противници на Христовата вяра възбудил уважение към християните, между които имало такива силни и непобедими изповедници на гоненото от тях учение. . .