Смъртоносният вирус Марбург се завръща?
Един от най-смъртоносните патогени, познати на човечеството…
В Източна Африка назрява нова здравна заплаха, която кара експертите по епидемиология да говорят с усещането, че виждат повторение на най-мрачните сценарии от близкото минало. Девет души в Етиопия са дали положителни проби за вируса Марбург – един от най-смъртоносните патогени, познати на човечеството. Световната здравна организация (СЗО) потвърди официално огнището и го определи като „първото по рода си в страната“, а местните власти повишиха нивото на тревога до максимално.
Това не е просто още една новина от далечен регион. Вирусът Марбург е „братовчед“ на Ебола – бърз, агресивен и с изключително висок процент на смъртност. А когато подобна инфекция се появи в гъстонаселени региони, близо до търговски и миграционни маршрути, светът слуша внимателно.
Ново огнище, стар враг
СЗО обяви, че в град Джинка, Южен регион на Етиопия, са открити заразени пациенти с потвърден щам на вируса Марбург. Анализите показват, че той е идентичен с циркулиращи през последните години щамове в други части на Източна Африка – тревожен знак, който подсказва, че патогенът вероятно е започнал да се движи по определен „коридор“ между държавите.
Експертите на СЗО вече са на терен, за да подпомогнат овладяването – от изолиране на контактните лица до лабораторни тестове и обезопасяване на зоните с риск. Мисията им е фундаментална, защото в момента няма нито одобрени лекарства, нито ваксина срещу вируса. Всичко зависи от ранното откриване, ограничаването и строгия контрол.
Колко опасен е Марбург?
Ако трябва да се опише с една дума – безмилостен. Инкубационният период може да бъде от 2 до 21 дни. Започва с общи симптоми – висока температура, силно главоболие, мускулни болки. Но след това идва втората вълна:
- кървене от носа, венците или стомашно-чревния тракт;
- бързо спадане на кръвното налягане;
- тежка дехидратация;
- органна недостатъчност.
При някои епидемии смъртността е достигала до 88%.
Как се предава?
Източният фактор в повечето случаи са плодоядните прилепи, носители на вируса, които не проявяват симптоми, но го предават при контакт с хора или замърсени повърхности.
При човешки огнища разпространението става чрез:
- контакт с телесни течности;
- замърсени инструменти и предмети;
- неподготвен медицински персонал;
- традиционни погребални практики, при които има близък контакт с тялото.
В Eтиопия вече текат интензивни кампании за информираност в общностите, защото културните практики често са фактор за бързо разпространение.
Урокът от 1967 г. – заразата в Марбург
Вирусът носи името на германския град Марбург, където през 1967 г. лаборанти се заразяват след работа с маймуни, внесени за научни експерименти. Тогава заболяването е непознато, а медицинските екипи буквално се борят на тъмно.
Днешният свят е по-подготвен, но и по-рисков – глобални пътувания, миграционни потоци и висока мобилност дават на подобен вирус огромно предимство.
Защо това огнище е толкова притеснително?
- Първи случай в Етиопия – нова държава в картата на Марбург означава по-голям географски периметър на разпространение.
- Слаба здравна инфраструктура в някои региони – затруднява бързото овладяване.
- Подобни случаи в съседни страни – подсказва, че вирусът циркулира активно.
- Няма ваксина – глобалната научна общност все още няма ефективен инструмент за защита.
Какво правят сега властите?
Местните и международните екипи вече работят по:
- строга изолация на заразените;
- проследяване на всеки контакт от последните дни;
- масови информационни кампании;
- ограничения на движението в определени зони;
- мобилни лаборатории за бързи тестове;
- наблюдение на прилепски популации около жилищните райони.
Задава ли се по-голяма епидемия?
Засега експертите са предпазливо оптимистични, но подчертават: всичко зависи от скоростта. Марбург не е вирус, който „чака“. Ако се изпусне контролът в първите дни, огнището може да се разрасне.
Светът помни какво се случи с Ебола между 2014 и 2016 г. – бавно разпознато огнище доведе до най-тежката епидемия в историята на заболяването. Затова сегашната реакция е максимално агресивна и мигновена.
Глобалният риск: реален или преувеличен?
Към момента няма данни вирусът да е напуснал региона или да е достигнал до международни пътници. Но моделите на разпространение са ясни – ако бъде изпуснато дори едно летище в региона, ситуацията може да се промени рязко.
Ето защо СЗО настоява за по-високо ниво на наблюдение в цяла Източна Африка, включително:
- гранични проверки;
