Поетите възпяват добротата

Доброта

Петя Дубарова

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

***

Позна ли я, усмихната и доверчива

върви по пътя си – раздава топлина!

Раняват я, но не унива,

наричана е с много имена!

 

Не се натрапва, търпеливо чака, 

обича малките и простички неща!

Като звезда изгрява тихичко във мрака

а сутрин се превръща в светлинка!

 

Позна ли я, това е Добротата,

създадена, преди света –

и днес се ражда на земята

като Месия за човешката душа!

***

Песен за доброто 

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късче хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари –
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава Доброто.

Какво е охолство, какво са пари,
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си на ум кротко думата „стига”
и вярвай, че пак ще спечи двубоя
с лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава Доброто!

Недялко Йорданов