204 години от рождението на Фьодор Достоевски отбелязваме на 11 ноември 2025г.
На този ден през 1821 г. е роден Фьодор Достоевски – един от най-влиятелните писатели в световната литература, човек, който превърна човешката душа в сцена на най-големите битки.
Фьодор Михайлович Достоевски остава в историята като автор на „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“ и „Братя Карамазови“ – творби, които променят разбирането за психологическия роман. Той пише за отчаянието и надеждата, за мрака и светлината в човека, за избора между доброто и злото, който всеки носи в себе си.
Литературното му наследство изследва човешката психика в бурните политически и духовни сътресения на XIX век. Достоевски е дълбоко религиозен, изявен славянофил и критик на буржоазния материализъм. Гледа на човешката свобода като на дар и изпитание, а на обществото като на поле, в което духът често е под натиск.
Мнозина го смятат за предтеча на европейския екзистенциализъм.
Неговите „Записки от подземието“ неслучайно са наричани „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“.
С Достоевски световната литература започва да гледа по-надълбоко, по-болезнено, но и по-човешки към вътрешния свят на човека.
30 мъдри мисли от Достоевски
1. Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.
2. Красотата ще спаси света.
3. Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!
4. Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.
5. Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.
6. Животът е разбираем само ретроспективно.
7. Животът е пълен с комизъм и е величествен само в своя вътрешен смисъл.
8. Да живееш без надежда означава да спреш да живееш.
9. Да спрете да четете книги означава да престанете да мислите.
10. Когато човек достигне щастието няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.
11. Човек обича да брои проблемите, но не и радостите си. Ако ги брои, както би трябвало да бъде, той ще види, че за всички има достатъчно щастие.
12. Много малко е нужно, за да се унищожи един човек: само трябва да го убедите, че това, с което се занимава, е никому ненужно.
13. Не задръствайте ума си с обидата. Mного вероятно е да не остане място за хубавите моменти.
14. Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив.
15. Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.
16. Свободата не е в това да сме несдържани, а в това да владеем себе си.
17. Щастието не е в щастието, а в стремежа за неговото постигане.
18. Той е умен човек, но за да постъпи умно трябва да е малко безумен.
19. Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.
20. Много хора са честни само, защото са глупаци.
21. Може би е по-добре, че хората наскърбяват: така поне избавят другите от нещастието да ги обичат.
22. Да се влюбиш не значи да обичаш.
23. Не трябва да обичаш това, което не познаваш.
24. Няма нищо тайно, което да не е станало явно.
25. Във всичко има граница, която е опасно да се преминава. Прекрачим ли я веднъж, невъзможно е да се върнем назад.
26. От жалките истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява.
27. Възрастните не знаят, че детето може да даде извънредно добър съвет, дори в най-трудния случай.
28. Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа само от страх.
29. Който иска да направи добро, може да го стори дори и със завързани ръце.
30. Човек, който умее да дава прегръдка, е добър човек.
