В меката старозагорска есен „децата“ на маестра Стефка Минева организираха музикално пътешествие из Европа и Америка

Навръх Архангеловден, в ранния следобед на 8 ноември 2025г., във фоайето на Старозагорската опера се състоя паметен концерт на Вокалната студия на маестра СТЕФКА МИНЕВА. Освен участниците от студията, както тя ги нарича „децата ми“ – Стоян Буюклиев, Сарай Диаз, Петър Янкулов, Назлъ Оя Сюмер, Кателина Георгиева, Любомира Стефанова, Анастасия Алтухова, Иван Колев, Лили Ходжева, за „Есенните настроения“, както е озаглавен концертът, допринесоха солистите на Държавна опера-Стара Загора Емилия Джурова сопран и Борис Тасков тенор, с акомпанимент на рояла от Ерна Пушева. Гид на пътешествието беше очарователният Стоян Буюклиев. Комплименти за този изключително талантлив млад мъж, който не само подготви, но и в много голяма степен допринесе, не просто за редови концерт, а за празник на оперетното изкуство. И още нещо, не зная по какви критерии маестра Стефка Минева приема в студията си хористи, но почти всички изпълнителки бяха млади, красиви, артистични и много гласовити. Аплодисменти!

Маршрутът започна от Венеция с две изпълнения от оперетата „Една нощ във Венеция“ от Йохан Щраус -син, на когото тази година честваме внушителната 200 годишнина.

Най-напред Стоян Буюклиев изпълни арията на Карамело, а след това се включи и в квартета с Анина (Анастасия Алтухова), Чиболетта (Кателина Георгиева), Папакода (Иван Колев) .

После се пренесохме в Унгария, в далечната 1914 година. Завесите на сцената на кабарето „Орфеум“ се вдигат — място, където нощта диша с аромат на свещи, пури и изискано малцово уиски. Светлината е приглушена, очакването – осезаемо… И тогава… тя се появява Силва Вареску – Царицата на чардаша . Безспорно това е най-обичаната от публиката оперета — творение на гения Имре Калман. Ария на Силва изпълни – Кателина Георгиева. Следващият номер пак от „Чардаша“ беше пример за това как трябва да знаем, че животът може да спре във всеки миг, затова трябва да го живеем тук и сега възможно най-пълноценно. Последва порция чар, закачки и добро настроение с терцета на Цилика (Лили Ходжева), Фери Бачи (Иван Колев) и Мишка (Петър Янкулов). Когато любовта е истинска, споменът никога не угасва — той живее в сърцето, а устните прошепват само „Помниш ли ти на нашта обич мечтите…“. Дует на Силва и Едвин представиха любимите солисти на Старозагорската опера Емилия Джурова и Борис Тасков.
Историята за легендарния цигулар Николо Паганини и неговата пламенна, но обречена романтична връзка с принцеса Анна Елиза Бонапарт — сестрата на самия Наполеон , разказа с ария на Анна – Елиза Назли Сюмер.

После изведнъж попаднахме на връх Олимп на планината Ида в Древна Елада. Там страстите кипят, боговете не прощават, а една любовна нощ може да подпали война. Най-напред Лили Ходжева изпя арията на Елена от оперетата на Жак Офенбах – „Хубавата Елена“, а след това — дуетът на Парис и Елена, където в обувките на младия принц влезе Стоян Буюклиев. Отново реверанс към Йохан Щраус -син и неговата оперета „Цигански барон“ отправи с арията на Сафи Емилия Джурова.

Арията на Су Чонг е една от най-лиричните и прочувствени страници в оперетата на Франц Лехар „Страната на усмивките”. В нея се ражда тъжната красота на любовта между два свята – Изтока и Запада, между дълга и чувството. Принцът пее за своята нежност, обречена на самота, за любовта, която носи едновременно блаженство и болка. В този миг, в който усмивката на Китай се разтваря в сълзите на любовта ни отведе Борис Тасков.

Под звуците на испанската китара и аромата на червени карамфили се появи и следващата героиня – сияйна и дръзка, дъщеря на слънцето и огъня. С очи, които изкушават, с устни като червени малини, тя пее за себе си – за красотата, която кара мъжете да губят разума си. Арията на Елена из сарсуелата „Севилският бръснар“ на Хименес изпълни със страст Анастасия Алтухова.

Париж, 1904 година. В разкошния дом на Ханна Главари кипи блясък и живот — музика, смях и звън на чаши огласят залите, а гостите се разхождат между цветните алеи и светлините на празника. Далеч от шума, сред тишината на парка, се крие малка, уединена беседка. Там, под шепота на дърветата, главната героиня от оперетата „Веселата вдовица“ на Фр. Лехар, се унася в мечтателен разказ. Тя говори за вълшебно създание от гората — тайнствената Виля, която омагьосва мъжете с гласа си и след това изчезва в мрака. Приказката за митичното момиче разказа Любомира Серафимова.

Последваха няколко фрагмента из шедьовъра на Фр. Лехар – „Прилепът“.
Сред вихър от преструвки, интриги и танци в знатния дом на приц Орловски, една прислужница решава, че е време и тя да заблести. Адела, преоблечена като благородна дама, не само че не се притеснява от ролята си, а дори се забавлява повече от всички останали. Тя решава да покаже на света — и най-вече на маркиза, че под тази рокля се крие не просто прислужница, а истинска примадона! В ролята на кокетното момиче блесна Кателина Георгиева.

Все още сме на бал. Розалинда, дегизирана като унгарска графиня на бала у Орловски, трябва да прикрие истинската си самоличност. За да убеди присъстващите, че е наистина благородничка от Унгария, тя изпява чардаш, който е смесица от елегантност и огнено темпо. До днес този чардаш е един от най-витруозните произведения в оперетната литература. А за нас го изпя Васо Параскева.

В края на вечерта двамата съпрузи Розалинда и Айзенщан се срещат под маски и, без да се разпознават, започват кокетна игра на любезности, ревност и престорена невинност.
И разбира се – какъв би бил флиртът без… часовника! Този прочут часовник, който тук не просто отброява времето, а служи като най-изисканото оръжие! Флирт или брачна клопка разбрахме с помощта на Анастасия Алтухова и Борис Тасков.

После певците плавно преминаха в мюзикълния репертоар. Отново сме в Париж. Но този път действието се развива пред катедралата Нотр Дам. Там пред величествения храм танцува една циганка. Музиката на Рикардо Кончанте съчетава нежност и мощ, точно както самата Есмералда – едновременно уязвима и непокорна. Нейният глас съживява историята ѝ. Този химн на свободата и човешката сила изпълни за нас Назли Сюмер. Андрю Лойд Уебър е композиторът признат за царя на класическия мюзикъл.
Няма човек, който да не е чувал и за емблематичното му произведение „Котките“.
Гризабела – старата котка, прогонена и изоставена от всички, поглежда луната и плачейки си спомня за своите отминали дни…мечтаейки за ново начало и прошка. Този символ на човешката носталгия и стремеж към спасение представи по изключителен начин перфектната кубинка Сарай Диаз.

В една от най-забавните арии в мюзикъла „Кандит“ от Ленард Бърнстей– Любомира Серафимова се превъплъти в образа на Кунигунда – хитра, чаровна и малко наивна героиня, която с усмивка и лекота „се приспособява“ към всяка нова ситуация и общество… Дори когато светът около нея е пълен с абсурди!

После нестихващите аплаузи заслужи басът Петър Янкулов в ролята на стария Дулитъл, от „Моята прекрасна лейди“ на Ф.Лоу.

За финал беше избран отново А.Л. Уебър с „Фантомът на операта“. Кристин на Анастасия Алтухова изля сърцето си пред гроба на баща си. А сцената на Кристин и Фантома разкри големия талант на двама изключителни солисти Сарая Диаз и Стоян Буюклиев.

Съвсем накрая участниците във Вокалната студия на маестра Стефка Минев и гост-солистите Емилия Джурова и Борис Тасков, с чаша шампанско, вдигнаха Наздравица от оперетата „Прилепът“. Шампанско имаше и за публиката, която дълго, с благодарност и възторг аплодира артистите, Ерна Пушева, която акомпанира на роял и световно известната опера певица и изключителен педагог маестра Стефка Минева.

Росица Ранчева