9 ноември: 145 г от рождението на големия писател Йордан Йовков

Йордан Йовков е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София, след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа, където дълго време работи като учител. Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Известно време е редактор в столични издания. След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител. След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ.

Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта „Жетварят“, сборниците „Последна радост“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, романът „Чифликът край границата“) и в родното му село Жеравна („Старопланински легенди“). Пише комедии („Милионерът“) и драми („Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“). Автор е на анималистична проза („Ако можеха да говорят“). Умира на 15.10.1937 г.

Малцина знаят, Йордан Йовков е автор, освен на разказа „Албена“, но и на женското име Албена. Ето неговите думи:

„В навечерието на Балканската война бях учител в с. Мусубей, Добричко. Около това село имаше десетина вятърни мелници, които започнаха да отпущат крилете си и да замират една след друга, защото между двете махали на селото вече димеше коминът на една парна мелница. Аз често ходех в тая мелница, защото там винаги имаше какво да се види – събираха се разни хора, ставаха разни случки. Тук един ден стана и едно убийство, подобно на онова, което се описва в разказа и в пиесата. Разбира се, нито самата случка, нито самата жена бяха такива, както са в „Албена“. Аз се случих на самото място, когато откарваха жената в града, и онова, което най-много ме порази, беше туй, че въпреки виновността си, тя не беше изгубила симпатиите на мъже и жени от селото, които я изпращаха с плач. Ето къде се породи първата мисъл за „Албена“.

Колкото за името на Албена, аз го чух случайно: миналата година прочетох в един вестник, че при с. Надежда, Софийско, влакът блъснал една каруца, в която имало един поп и една жена на име Абленка. Името ми хареса. Отпосле научих, че има име Аблена. Но в тая си форма името не ми харесваше вече, не само че по-мъчно се изговаряше, но и поради друго: когато се създава един художествен образ, трябва да се намери име, което най-добре да изразява същността на лицето, да внушава най-пълно неговите духовни и физически черти. Албена не би била Албена, ако се наричаше Аблена. Такава, каквато е в пиесата, тя трябваше да си остане с името, с което е създадена и което й прилича – Албена.“

В навечерието на 145 години от рождението на Йордан Йовков, на 8 ноември 2025 г. в Художествена галерия „Христо Тодоров“ в родното му село Жеравна беше открита самостоятелната изложба „Старопланинските легенди- фрагменти“ и беше  представена книгата „Местата на героите от „Старопланински легенди“ на художничката и писателка Дора Куршумова. Това съобщиха от Музеи „Жеравна“.

Изложбата включва 14 картини, вдъхновени от сборника „Старопланински легенди“ на Йовков. Всяка картина е съпроводена от цитат, част от разказа, вдъхновил нейния сюжет. Авторката провокира зрителя да се върне към неповторимия свят на Йовков и да погледне родната Жеравна през неговите очи.

Книгата „Местата и героите от „Старопланински легенди“ представя нови факти за прототипите на героите, народни песни и исторически справки, свързани с творчеството на писателя. Богатото илюстрираното издание цели да припомни красотата на словото, с което Йовков увековечава родната си Жеравна и нейните хора.

През 2019 г. по къщите в селото, в които са се разигравали действията от разказите в „Старопланински легенди“, бяха поставени специални дървени табели с интересни текстове, по проекта „По стъпките на Йовков в Жеравна“.