Алманахът „Памет за старите заралийски родове“ запълва бели полета в историята на Стара Загора

На необичайно, много вълнуващо и поучително събитие присъствахме на 5 ноември 2025г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора. В препълнения салон, за радост и с много млада публика, се състоя премиера на алманаха „Памет за старите заралийски родове“.

„Това не е просто книга , а жест на признателност към миналото и покана към всеки гражданин на Стара Загора да съхрани и предаде нататък спомена за своите корени“, подчерта младият омбудсман Адриан Георгиев. Идеята за това родолюбиво дело е негова и на заместника му Анастасия Грозева- дванадесетокласници в ППМГ „Гео Милев“, с подкрепата на Обществения посредник на Общината Иванка Сотирова и правния й сътрудник и доказал се изследовател Георги Туртуриков.

През месец май 2025г.  беше обявен конкурсът „Моят заралийски род“. Единственото условие за участие беше изследователското приключение да започва до 200 години назад или „героите“ да са регистрирани най-късно до 1900 г. Желание са проявили дузина кандидати, от които в крайна сметка остават седем.

С прегледа, оценяването и класирането на представените разработки се ангажира нарочна комисия в състав:Райна Антонова – главен уредник в отдел „Нова история“ към Регионален исторически музей- Стара Загора, Снежана Маринова – краевед към Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Христина Дучева – главен експерт в Държавен архив Стара Загора и Георги Туртуриков – историк, правен сътрудник на омбудсмана на Стара Загора.

На сцената се качиха по един представител на родовете Каишеви, Налбантови, Ножчеви, Хаджиилиеви и Гичеви. Макар и не роднини в алманаха са представени проучванията за още два старозагорски рода – Бакалови и Митови.

„Радвам се, че успяхме да осъществим тази интересна инициатива на младите омбудсмани и на обществения посредник, – каза Снежана Маринова.- Много е важно, че всички направени проучвания на участниците в конкурса, можаха да бъдат издадени в книга.

Досега Стара Загора няма такова издание – сборник за старозагорски родове. Надявам се, че това ще бъде добър прощъпулник и се продължи да се обогатява и в следващите години.

Целта на този обявен конкурс и на това издание е да се провокират наследниците, да отворят семейните архиви, да разгледат документите и снимките, които са забравени и да се опитат да разкажат за своите предци. Това е много трудна, трудоемка и времеемка задача, но е много благодарно време. Благодарно от страна на младите поколения от рода, от името на всички старозагорци. Когато четете това издание и се потопите в историите на отделните родове, ще видите колко интересен и заплетен е бил животът в града ни. Как родовете помежду си са се свързвали и са създавали съответните родови връзки . А най-интересното, може би ще намерите в тези разкази и нишка за вашите предци“- каза г-жа Маринова.

В направените изследвания от представителите на отделните родове, обясняват възникването на рода. Например за рода Каишеви се казва, че има данни да е споменат за първи път през 1768г. . Същото се отнася за рода на Хаджи Станев – в началото на ХIХ век. Началото на Бакаловия род е от 1670 г. и пр. Обяснява се произхода на фамилните имена. Може да се проследи повтарянето на имената от поколенията от този род. Родовата история е част не само от историята на Стара Загора, но и на нацията ни.

Изследователите са използвали голям брой източници от публикации от периодични издания, книги, документи от архиви, както и от семейните записки и биографични бележки.

В книгата Бакаловият род е представен от историка Георги Туртуриков. Акцентът му е върху живота и творчеството на Ами Бакалов.

Гениалогичното изследване на Каишевия род представи Кристина Русева Палазова – Димитрова. Тя сподели подробности за възникването на Каишевия род, наследниците на синовете на Ангел Каишоолу – родоначалник на рода, видни представители на наследниците на Бечу Ангелов Каишев и Нико Ангелов Каишев, синове на Ангел Каишоолу, родови истории и пр.

За Налбантови от 1822 г. до днес говори един от наследниците на рода Константин Маторов. Началото на фамилията е през 1822 г. В Стара Загора се заселват през 1850 г. През 1910 г. Костадин Налбантов учредява Печатарско акционерно дружество „Печатница и книговезница Светлина“. Построява собствена сграда, която се е намирала на мястото на днешния хотел „Верея“. Костадин Налбантов участва в Балканската и Междусъюзническата война, бил е пленник във Франция. Костадин Г. Налбантов построява през 1924г. Акаржанската баня, както и сградата на днешното читалище „Св. Климент Охридски“ и пр. и пр.

Родът Ножчеви е представен от Стефан, Марин и Милко Ножчеви – шесто поколение на фамилията. Основоположник е бащата на Стефан Минев – Минчо Станев, който пръв в рода си получава прякора, превърнал се постепенно във фамилия – Ножчето. Причината за това е, че винаги е носил ножове, запасани в пояса му. Изключително интересна биография, достойна за сценарий на филм.

Родословното дърво на Хаджиилиеви представят Васил и Лина Хаджиилиеви. Тук ще научите за даскал Петко Колев Кацаров роден на 1 август 1889 г. в село Новата махала, днес Люляк, за поета Христо Кацаров, за хаджи Илия Иванов и Димитър Хаджи Илиев Иванов, интересни подробности за всички хаджиилиеви.

Младият изследовател Кристиан Руменов Конов – студент в Тракийски университет, в продължение на 3-4 годи изследва рода на пра-пра-дядо си Райчо Конов, за когото направи и две самостоятелни веществено-документални изложби с научен принос. Сега младият старозагорец се е захванал с нелеката задача да изследва рода на големия художник, общественик и педагог Антон Митов. И открива малко познати и неизвестни факти за поколенията Митови – за братята на Антон – Георги и Борис; интересни случки от живота на Борис Митов, за Олга Стоева Митова – (Брадистилова), за проф. Димитър Борисов Митов, за Калина Малина и т.н.

Родът на Никола х. Станев х. Колев, Начо Коев Георгаков и родът на Слави х. Пенчев, всички от Стара Загора представи родственикът Николай Начев Гичев – един от най-големите колекционери на Стара Загора на снимки, картички и медали свързани с фамилиите. Най-старият представител, за когото има данни е хаджи Кольо роден в Стара Загора ок. 1770-1780г. Бил медникар. Още в началото на ХIХ в. отива на хаджилък до Божи гроб с двамата си синове Мито и Станьо. И се захващат едни дълги истории, в които се преплитат два знатни старозагорски рода.

Изключително интересна, ценна и възхитителна е книгата „Памет за старите заралийски родове“. Освен огромната достоверна информация, това са събрани разкази за големи българи, дарители, строители на нова България.

Към всичко друго, искам да прибавя отношението на почит и респект на издателство „Инфоз“- Стара Загора. Книгата е отпечатана на луксозна хартия, наситена с много цветен снимков материал и родословни дървета. Тя ще бъде предоставена в библиотеките на всички училища и читалища в региона.

„Благодаря на първите смелчаци, които си позволиха да представят своя род. Надявам се нашето предизвикателство да бъде повод за следващи издания на подобен алманах. Благодаря за ентусиазма и енергията на младите омбудсман “ –каза общественият посредник Иванка Сотирова.

Изданието е финансирано от Община Стара Загора и се разпространява безплатно, което е жест към всички и най- вече към труда на родоизследователите.

Три разработки на родствениците на Налбантови, Каишеви и Ножчеви получиха специални пластики – родословно дърво.

Росица Ранчева