Високо над автомобилния път край село Крепча е издълбан скален манастир. Основан още през IX-X век, това е една от най-ранните скални обители на територията на България. Открит е от бащата на българската археология Карел Шкорпил в началото на XX в., но и до ден днешен не е разбулил всичките си тайни.

Надписът е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. Значението му е Всички български светии. По повод голямото откритие в скалната обител край Крепча беше отслужена литургия за пръв път от 1100 години.

Досега за най-древната писана реч, направена на българската азбука, се смяташе намереният върху керамичен съд надпис Алцек. Откритието е направено в старата столица на Първото българско царство – Велики Преслав….

Манастирът е донякъде възстановен и достъпен за посещения. Скитът се простира на цели три етажа, като някога се е състоял от църква, монашески килии и църква-гробница. Имало е и подобие на чардак, вероятно покрит с дървена конструкция или с каменен градеж. В момента отворена за посещение е средната тераса, където се е намирала манастирската църква.

Но най-голямото богатство на Крепчанския скален манастир са надписите.

Те са на кирилица и са около 20 на брой. Сред тях обаче има и такъв на староеврейски език – загадка, която и до днес поражда дискусии в научните среди. А най-удивителната находка е стар надпис на входа на скалната църква. Открит е в началото на 70-те на ХХ век и гласи:„В 921 година почина раб божий Антон през месец октомври“.

Надписът е 9-редов, от него се разчитат относително добре първите три реда, а следващите съдържат отделни букви и думи, които се предполага, че носят информация за самата дата на кончината на този монах, а може би и часа на настъпилата смърт.

„Този манастир е основан от монах на име Антоний или Антон. За това разбираме от два от надписите в манастира. Той го създава в края на IX началото на X в. и покрай него се формира братство от между 5 и 10 монаси. Антоний умира през 921 г. Това е отразено на един от надписите, който се явява най-ранно датираният надпис на кирилица открит до момента. Знаете, че около 250 милиона души по света използват кирилица. И нямаме по-ранен надпис от датировката 921 г.! Това означава, че монахът Антоний е починал 25 години преди смъртта на Свети Йоан Рилски и 6 години преди тази на цар Симеон, от което следва, че е бил техен съвременник. Така че надписът от Крепча събужда дискусия кога всъщност започва монашеството по нашите земи и кой е основоположникът„.

Пред входа на църквата-гробница, на височина 8 метра, изследователите попадат на още една удивителна находка – относително добре запазен 5-редов надпис. С много добре врязани в камъка букви с големина между 2 и 3 см, е изписано следното: „В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива светият отец Антоний †. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин. „Интересното е, че в надписа Антоний е наречен „свят„. Възможно е, след кончината му, той да е бил обявен за светец. И в наши дни има дискусия в Българската православна църква дали той да бъде обявен за светец, въпреки че нямаме известно негово житие.

Надписът в църквата-гробница разкрива и една любопитна историческа подробност. Става дума за съдържащата се в него клетва: „А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога!“ Няма друг подобен документ в българската епиграфика. Тази клетва с предупреждение е възможно да е насочена срещу монаси, които са си позволявали да използват помещенията в манастирите или конкретно в този манастир за стопански нужди, а не за богослужение или църковна дейност. Съществува и друга теория. През периода, когато цар Симеон води войни в Тракия, има известни свидетелства, които гласят, че той е нареждал да се съхранява житото за изхранване на войската му в църкви или подобни скални обители.

Друг по-слабо запазен надпис от манастира гласи: „В 6430 година в месец октомври почина Антон, раб божий“

Скалният манастир се намира на 2 км от село Крепча. Знаем, че е съществувал при Първото българско царство, по времето на цар Симеон Велики (886 – 927 г.). Изграден е на три нива (тераси) и освен двата надписа на кирилица има открити и скални рисунки и руни, които за съжаление са в много лошо състояние. Тъжна е историята на това свято място – днес по стените му има вандалски графити, любители катерачи са забивали остриетата на клиновете си в някои от скалните надписи, а терасите са полуразрушени, след като са превърнати в кариери. Доскоро манастирът дори не беше достъпен, но възстановяването му постепенно се извършва, благодарение на усилията на архимандрит Серафим Геновски. Грижата за манастира днес е поверена на Регионалния исторически музей в Търговище.