Минути за размисъл и поучение

* Всичко, което трябва да решиш е какво да правиш с времето, което ти е дадено. Не можеш да избираш колко дълго ще бъдеш тук или колко изгреви ще видиш. Не можеш да превърташ назад, да спираш или да прескачаш трудните глави. Всичко, което имаш е сега. Затова направи така, че да си струва. Живей пълноценно! Обичай дълбоко! Не чакай някой ден, той вече е тук и сега.

* Когато някой те дразни, спри за миг и си замисли дали здравето ти си струва чуждата глупост. Всяка емоция, всеки изблик на гняв е енергия, която изразходваш напразно. Не си отмъщавай на себе си заради другите. Просто се усмихни и продължи напред – спокоен, силен, свободен.

* Страдаме повече в представите си, отколкото в реалността. – Сенека.

* Никога не е късно да станеш това, което можеш.- Джордж Челиат

* Животът ни е такъв, каквито са мислите ни.- Марк Аврелий.

* Мисленето е трудно. Затова повечето хора предпочитат да съдят. Карл Юнг.

* Ако се вълнуваш от чуждото мнение, винаги ще бъдеш техен пленник.- Лаудз.

* Глупакът се разпознава по думите, мъдрецът по мълчанието. Питагор.

* Ако си най-умният в стаята, значи си в грешната стая.- Конфуций.

* Хората мразят не за това, което имаш, а защото не могат да бъдат като теб. Дори да го имат, те никога няма да заблестят в твоята светлина така, както блестиш ти. Защото твоята светлина идва отвътре и не може да се купи или открадне. Това е нещото, което прави всеки от нас уникален.

* Не се хвали с радостта си пред някой, който страда. Не парадирай с богатството си пред човек, който се бори да оцелее. Не възхвалявай здравето си пред този, който се бори с болка. Не демонстрирай силата си пред някой, който се чувства безсилен. Не говори за децата си пред човек, който копнее за свои. Бъди смирен и цени благословиите си в тишина.

* Колко вида приятелство има? – Четири: Има приятели, които са като храната- нуждаеш се от тях всеки ден. Има приятели, които са като лекарството – търсиш ги, когато се чувстваш зле. Има приятели, които са като болест – търсят те и те преследват. Но има и такива, които са като въздуха – не ги виждаш, но те винаги са с теб.

* Знаеш ли какъв ти е проблемът? Твърде добър си. Даваш и даваш, дори когато самият ти си на ръба. Виждат доброто в хора, които ти показват всяка причина да не го правиш. Прощаваш неща, които не трябва. Обясняваш се, когато не дължиш обяснение на никого. Продължаваш да се надяваш, че ще се променят, ще те разберат, ще те оценят. Но някои хора не заслужават такова сърце. Те не те обичат заради добротата ти, а само заради това, което им дава . И се чудиш защо се чувстваш уморен и незабелязан. Това е, защото изливаш светлината си в хора, които не знаят как да я задържат. Да бъдеш добър не е проблемът. За забравяш да бъдеш добър към себе си – това боли. Затова избери себе си. Пази вътрешния си мир! Бъди добър, но не се губи!

* Животът изчезва за един ден, но изгубените мигове никога не се връщат. Не пропилявай живота си само в чистене. Прахът пак ще се появи, както и мръсните съдове или прането. Но топлите разговори, детският смях и прегръдките на приятели остават завинаги. Домът ти не трябва да бъде безупречен. Най -важно е да дишаш, да живееш и да подаряваш внимание на близките си.