Почетен знак на кмета на Община Стара Загора ще бъде връчен на изтъкнати хорови диригенти от НЧ „Родина-1860“

Стефанка Желязкова и Емил Минев, дългогодишни диригенти на формации от Хоровата школа на НЧ „Родина-1860“, ще бъдат отличени с “Почетен знак на Кмета на Стара Загора” на концерта „Нашата песен“ на 29 октомври от 18.00 часа в Музея на религиите. В него ще се включат Смесен хор „Родина“ с диригенти Емил Минев и Добринка Койнова-Бирман, клавирен съпровод: Светлана Денева и Дамски камерен хор „Да капо“ с диригент Добринка Койнова-Бирман, клавирен съпровод: Петър Паликарев. Събитието е част от Програмата на Община Стара Загора за 1 ноември – Ден на народните будители.

Тези две формации към днешна дата са наследник на богатите хорови традиции на читалището – родоначалник на това изкуство в града ни. С концерта на двата хора ще се отдаде публично заслужено уважение към двамата значими в национален мащаб диригенти от Стара Загора.

Стефанка Желязкова е дългогодишен диригент на Представителния детски хор при НЧ “Родина-1860”. Родена е в Стара Загора. Завършва висше музикално образование в София. През 1969 г. създава Детски хор при Читалище „Родина“, в който през годините се формират няколко формации. С времето той прераства в Хор девойки „Родина“, на който г-жа Желязкова е диригент до 2021г. През всички тези 52 години концертният състав на хора участва изключително активно в културния живот на Стара Загора, в много фестивали и хорови асамблеи в България и чужбина; има спечелени лауреатски звания и медали от международни хорови конкурси в Чехия, Белгия, Германия, Унгария, Словения и др. Дълги години корепетитор на състава бе Румяна Шишкова. След изявите на хора на сцени в Европа, последва покана за членство в Европейската хорова асоциация „Европа пее”. От 2000 година Хор девойки „Родина” е единствен представител на България в „Europa Cantat” в категорията младежки хорове. Оттогава всяка година формацията участваше във фестивалите Европа Кантат на нашия континент. Хорът е осъществил множество самостоятелни концерти и колаборации с млади поп изпълнители.

Няколко поколения отраснаха с музиката и песента, благодарение на труда на Стефанка Желязкова и нейния екип. За тези 52 години през хоровата школа на г-жа Желязкова са преминали хиляди старозагорски деца, възпитани в трайна любов към хоровата музика, многогласното пеене и изпълнителско изкуство; хиляди настоящи и бъдещи ценители на музикалната култура на града ни.

Именно дълготрайната обич към тази музика събра бивши възпитанички на Хор девойки „Родина“ в края на 2022г. в своеобразното им продължение – Дамски камерен хор „Da capo“ под диригентството на Добринка Койнова-Бирман, също бивша хористка, която стартира кариерата си като вокален педагог и помощник диригент в Хоровата школа на Читалище „Родина“ още в края на 80-те години, преди своята кариера в Германия.

Последният голям проект под диригентството на г-жа Стефанка Желязкова, бе участие на бивши хористки от различни градове в страната с изпълнение на „Сън в лятна нощ“ на Моцарт под съпровода на Симфоничен оркестър от Германия по случай Празниците „Пловдив – Столица на културата“ през 2019 год. на Античния форум в града. Понастоящем г-жа Желязкова е диригент на хорова формация в София.

Г-жа Стефанка Желязкова ще бъде удостоена с “Почетен знак на Кмета на Стара Загора” по повод 80-годишния й юбилей и за заслуги в музикалното обучение на поколения старозагорски деца.

Емил Минев е роден на 1 май 1949 г. в Стара Загора. Завършва Средно музикално училище в гр. Варна през 1968 г., след което е продължава образованието си в Музикалната академия в София. Дипломира се през 1974 г. със специалност „Хорово дирижиране” в класа на проф. Георги Робев.

Назначен е за диригент на хора на Старозагорска народна опера, където работи до 1982 г. и после отново от 1997 г. Дълъг е репертоарният списък на Емил Минев като оперен хоров диригент: „Риголето”, „Травиата”, „Набуко” и „Аида” от Верди, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми” и „Манон Леско” от Пучини, „Фаворитката” от Доницети, „Отвличане от Сарая”, „Сватбата на Фигаро” от Моцарт и др.; оперетите „Хубавата Елена”, „Прилепът”, „Царицата на чардаша” и др.; мюзикълите „Реквием” на Моцарт и Верди, „Стабат матер” на Перголези и др.

През 1982 г. към Народно читалище „Родина” се създава Хорова школа с главен диригент Емил Минев. Хоровата школа включва 4 хорови формации – от най-малки деца до пенсионери. Всеки хор има диригент, хормайстор и корепетитор.

Централна формация в школата е Смесен хор „Родина”, който той ръководи лично. Репертоарът е разнообразен. В него са включени произведения от различни стилове и епохи до съвременни автори. Дълги години хормайстор-акомпанятор на състава бе Татяна Наумова, а организатор – Емилия Петкова.

Под диригентството на маестро Минев, Смесен хор „Родина“ става лауреат на международните фестивали в Дебрецен – Унгария, Медидзрое – Полша, „Варненско лято“, „Златната Диана“ – България; международните хорови конкурси: Ланголен – Великобритания, Медзизрое – Полша, Мидълзбро – Великобритания, Варна – България, Лимбург – Германия, Шпитал – Австрия и Истанбул –Турция. Много са и международните концертни турнета на хора: Полша, Чехия, Русия, Унгария, Германия, Великобритания, Румъния, Гърция, Турция, Франция, Македония, Австрия, Италия…

Музикалният талант на маестро Емил Минев се проявява не само в дирижирането, а и в аранжирането. За своята дълга творческа биография той е направил много аранжименти за смесени хорове, ансамбли и вокални формации. Една от последните му награди като аранжор е от Петия дистантен конкурс „Нови гласове и песни”, юни 2020, София, когато Емил Минев става носител на Първа награда в раздел „Аранжименти”, в категория „Хорове, групи и ансамбли”.

Г-н Емил Минев ще бъде удостоен с “Почетен знак на Кмета на Стара Загора” за активно творческо присъствие в културния живот на града ни и за съхранение и развитие на старозагорската музикална традиция.

Да бъдеш хоров диригент означава да носиш отговорността за хармонията — не само в звука, но и между хората. Това е служение, което не се измерва с аплодисменти, а с пробудени сърца.

Диригентът е тишината преди първия тон и вятърът, който движи песента след последния акорд. Той носи в себе си търпението на учител, вдъхновението на творец и смирението на служител на изкуството. Под неговия поглед гласовете се превръщат в едно цяло – като различни искри от един и същи огън. Неговата работа е невидима, но нейният резултат звучи дълго след като последната нота е отшумяла.

Ето защо признанието към него е признание към самата сила на музиката – онази, която събира, извисява и ни напомня, че будителството може да звучи… и в хармония.

Тези два почетни знака са признание не само за професионално майсторство, а и за будителски дар — да превръщаш музиката в сила, която води напред.

Честит празник, будители!