На едновековния юбилей на първата извънстолична опера е посветен 55. Фестивал на оперното и балетното изкуство
На 23 октомври 2025г. съвместна пресконференция за предстоящия 55. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) дадоха Община Стара Загора в лицето на ресорния зам.кмет по култура и туризъм Милена Желева и Диана Атанасова – началник на отдел „Култура“ и Държавна опера Стара Загора в лицето на изпълняващия длъжността „Директор“ Владимир Бошнаков, Силвия Томова – директор на балетната трупа“, Денис Иванов – сценография и костюми, Радост Донева – директор на техническите служби и др.
От 21 ноември до 7 декември 2025г. Стара Загора за 55-ти път ще бъде музикална столица на България. През тази година Фестивалът на оперното и балетното изкуство е посветен на 100 годишнината от създаването на единствената извънстолична опера, просъществувала без да прекъсва дейността си. Нейните основатели са окрилени от любовта си към голямото изкуство. Постепенно към тяхното благородно дело се приобщават местната и държавната власт. Днес Старозагорската опера впечатлява с артистичните си постижения, маркира етапи в националната ни култура, участва активно в оформянето на облика на Стара Загора като привлекателно място за живот и проспериращ икономически център.
„Фестивалът, който тази година отбелязва 100-годишнината на Операта, е празник не само за града, но и за цяла България. Той е повод за гордост и доказателство за значимото място на Стара Загора в културната карта на страната“, подчерта зам.-кметът Милена Желева.
Г-н Владимир Бошнаков представи фестивалната програма, която е своеобразна равносметка и заявка за нови творчески предизвикателства.
На 21 и 22 ноември, с премиерата на операта „Андре Шение“, старозагорската оперна трупа за първи път в едновековната си история ще се срещне с творбата на Умберто Джордано. Сюжетното действие отвежда към драматичните събития във Франция по време на революционните обществени промени от края на 18 век. Режисьор е Огнян Драганов. Основната задача, която си поставя диригентът Павел Балев е как да се предаде повече топлина на “звука” на революцията.
“Нашата постановка на “Андре Шение” се създава в едно трудно време и за страната ни, и за света, описва друго такова трудно време и посланието, което можем да отправим е, че и в най-тежките мигове човечеството никога не е спряло да съществува и винаги е намирало пътя към надеждата и спасението. – споделя художникът – сценограф Денис Иванов и допълва: И може би в това е величието на Изкуството – да може да ни отрезвява и напомня, че „всичко това е било“ и въпреки това, светът е продължил и имаме „днес“, следователно задължително ще има и „утре“ и единствената ни грижа е как да направим това „утре“ възможно и ако успеем, да е по-красиво…”
„Андре Шение“ е изключително голяма захапка и предизвикателство, защото изисква много голям потенциал, и с историческата си тематика изключително много респектира, сподели още Денис Иванов.- За мен като художник беше изключително трудно да представя сблъсъка между „двете поколения“ – дореволюционна Франция и Франция по време на революцията. Защото в операта се разглеждат именно тези два периода. С режисьора Огнян Драганов имахме дълъг съвместен процес, в който успяхме да направим хубава, семпла концепция и елегантна постановка, която заслужава изключителния юбилеен празник, трябва да подарим на старозагорци, една 100% класическа постановка. Публиката ще може да се любува на приказна и красива визия.
Спектакълът е класически, с много богати костюми, много богат декор, за което безкрайно благодаря на безценните си колеги, които изпълняват всички мои „прищевки“.
В първо действие, което е най-трудно в „Андре Шение“ да се представи този ярък контраст, показваме пиршество на ро-ко-ко-то. С Огнян Драганов измислихме хиперприказна атмосфера – имаме много богат декор, с много злато, с много богати мебели. Костюмите са почни до приказно красиви, тъй като аристокрацията през това време е живяла като в един сън, който е представен в много блясък…Пет години след революцията, показваме цялата нищета и бедност на народа. Сцената представлява огромна гилотина, която се простира през цялата сцена и заплашително виси над всички“- сподели уникалния и безкрайно талантлив Денис Иванов.
На 25 ноември е спектакълът на балета от П.И. Чайковски „Лебедово езеро“ – знаковото заглавие в най-новата история на Старозагорския оперен театър. Творческият екип умело съчетава в балетния шедьовър непреходните изразни средства на класическия танц с актуалните внушения на съвременното светоусещане.
Концертът с предизвикателното заглавие „Нов вятър в операта“ на 28 ноември ще представи специално подготвени произведения за духов ансамбъл и оркестъра на Старозагорската опера. Музикантите ще изпълнят произведения от Рихард Щраус и Лудвиг ван Бетовен под вещото ръководство на диригента-фаготист Габор Месарош – професор на „Conservatorio della Svizzera italiana” /Консерваторията на Италианска Швейцария/ в Лугано /Швейцария/ и солист на Камерната филхармония на швейцарския кантон Граубюнден. Той е артистичен директор на международния музикален Фестивал ТИЧИНО МУЗИКА, който събира всяка година над 300 артисти от целия свят.
Хорът на Държавна опера – Стара Загора ще отбележи на 1 декември 150 годишнината от рождението на Добри Христов. Концертът ще бъде под диригентството на Мирослав Попсавов, професор по хорово дирижиране в дисциплината „Църковна музика“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Участват и солистите на Старозагорската опера Ивайло Джуров, Емилия Терзиева и Стоян Буюклиев. Песните на основоположника на националната музикална култура Добри Христов са ярки, мелодични, наситени с лиризъм, първична енергия и блясък. Преди концерта ще бъде представен и сборник с песни от българския класик под редакцията на проф. Милко Коларов.
Първият гостуващ спектакъл е на 29 ноември с операта „Русалка“ от Антонин Дворжак на Държавна опера – Варна. Чрез трагичната съдба на героинята операта поставя въпроси за невъзможната връзка между необозримия свят на природните стихии и света на хората, белязан от технологичния прогрес, отчуждението от природата и консуматорската страст. Творбата на Дворжак не е просто романтична приказка за невъзможната любов, а философски размисъл за човека и света, който той се опитва да подчини.
На 2 декември Държавна опера – Пловдив ще се представи с „Вълшебната флейта“ от В.А.Моцарт. Това е първата оперна постановка на театралния режисьор Диана Добрева. „Музиката винаги е била огромно вдъхновение за мен, в театъра, в живота, мога да кажа дори, че това е изкуството, което чувствам най-близко до Бога, което се движи най-много по вертикала нагоре“, споделя Диана Добрева.
В последните събития, за първи път в историята на фестивала ще участват и трите национални института за музикално–сценични изкуства: Софийска опера и балет, Национален музикален театър „Стефан Македонски“ и Софийска филхармония.
На 3 декември Софийска филхармония ще се представи със стилна симфонична програма. Когато Брамс създава своя единствен Концерт за цигулка, той вплита в него техническа виртуозност, емоционална дълбочина и симфоничен размах. Тази знаменита творба ще бъде представена от младата цигуларка Лора Маркова – едно от най-ярките млади имена в българската и международната класическа сцена. Под диригентството на Иво Венков, професор по дирижиране в Кралската Фламандска Консерватория в Антверпен, програмата ще продължи с любимата на публиката Симфония №4 „Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди.
На 4 декември Националният музикален театър „Стефан Македонски“ ще представи специално създадения Концерт-спектакъл „Кралят на валса“, посветен на 200 години от рождението на Йохан Щраус-син. Ярките мелодии създават аристократична виенска атмосфера и увличат в ¾ такт всеки слушател. Програмата е съставена от малки бисери, вплетени в музикалната корона, подарена ни от Йохан Щраус-син.
Финалът на фестивала, по установена традиция през последните години, е на 7 декември с най-новото Вагнерово заглавие в репертоара на националния ни оперен театър – операта „Танхойзер“. С тази постановка беше открит Вагнеровият фестивал на Софийската опера през 2025 г. По думите на акад. Пламен Карталов „музиката на „Танхойзер“ е музиката на свободния човек, свободен от предразсъдъци и ограниченията на разума. Нашата постановка е като едно пречистване, като духовно спасение и опрощение“.
Организационният секретар на ФОБИ Любомир Кутив представи съпътстващите събития
Тазгодишното издание на фестивала предвижда и богата паралелна програма. На 21 ноември ще бъде валидирана специална пощенска марка, посветена на едновековния юбилей от създаването на оперния театър в града. От 21 ноември до 7 декември е фото-документалната изложба „100 години в 100 кадъра“. Посетителите ще имат възможност, посредством QR код, да разгледат още снимки, да чуят гласовете на ярки личности и да видят видеофрагменти от паметни постановки в историята на Старозагорска опера. На 27 и 28 ноември в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора е научната конференция „Операта и градът“. Заявки за участие са потвърдили над 20 изследователи и творци. В рамките на конференцията ще бъдат представени уникални кадри от фонда на БНТ. От 1 до 7 декември е изложбата, посветена на 150 годишнината от рождението на Добри Христов.
На 3 декември д-р Андрей Андреев ще представи Летопис на Софийската филхармония. Изданието е плод на дългогодишен труд на автора, събрал в три тома стотици публикации, които проследяват близо 130 годишната история на симфоничната музика в България. Финалът в съпътстващите събития е на 5 декември от акад. Пламен Карталов с неговото интригуващо авторско изследване „Опера и природа“.
Карта за 100лв. Важи за всички спектакли на ФОБИ. Цената на билетите за отделните представления е от 15 до 45лв.
Накрая на брифинга кметът Живко Тодоров пожела на добър час на Фестивала и съобщи, че негов гост ще бъде посланикът на Израел.
Фестивалът на оперното и балетното изкуство се организира от Държавна опера – Стара Загора с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ – Община Стара Загора, Министерството на културата и Национален фонд „Култура“ . Национален план за възстановяване и устойчивост.
Партньори на фестивала са Българската национална телевизия, Институтът за изследване на изкуства при БАН, БНТ, Радио Стара Загора, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора и Фондация „Добри Христов“.
Росица Ранчева
