Спомен за Любомир Дионисиев, именитият църковен хоров диригент от Старозагорска епархия

Любомир Дионисиев – живот и творчество

Корифеят на хоровата църковна музика Любомир Дионисиев е роден на 8 юни 1931 г. в гр. Стара Загора. Баща му, отец Дионисий е бил 33 години свещеник в храм „Света Троица“ в Стара Загора. Прадядо му е поп Еньо от Любенова махала, съратник на Левски и поп Минчо Кънчев.

Г-н Дионисиев започва да учи в началното (класно) училище в града, а средното си образование получава във втора мъжка гимназия също в родния си град. Вземал е уроци по пиано и цигулка.

Военната си служба отначало отбива в Сливница. След задължителната първоначална военна подготовка, два месеца по-късно е изпратен в школа за младши сержанти в София, където благодарение на музикалния си талант става солист към духовата музика на дивизията. Началник-щаба на дивизията е проявявал жив интерес към изпълненията на духовата музика и специално към соловите изпълнения на редник Дионисиев. По тази причина лично е присъствал на някои от репетициите на музикантите. Г-н Дионивиев с умиление си спомня, че при една от тези репетиции, силно впечатлен от неговото пеене, още по време на изпълнението му, началник-щаба по това време (полковник Пазителов) насочва двете си ръце с разперени пръсти срещу него, което е означавало 10 дни домашен отпуск като награда за неговото впечатляващо майсторско пеене. След това същият началник-щаб издава заповед, с което назначава редник Дионисиев на служба в София към щаба на артилерията при дивизията. Назначен е официално за радист, тъй като музикантите по това време са били назначавани единствено на тази длъжност. Впоследствие редник Дионисиев става диригент на войнишки хор към дивизията. С този хор са имали изяви на фестивал в казармата, както и изяви в някои от близките села. Активната хорова дейност на г-н Дионисиев по време на казармата не спира до тук. Той си спомня, че освен войнишкия хор е организирал и смесен хор от войници и работнички от близкото текстилно предприятие, с който хор са имали многократни изяви по селата около казармата.

След връщането си от казармата през 1954 г. той взема частни уроци по дирижиране при композитора Димитър Долапчиев.

Заради големия си талант след едно представяне в Старозагорската опера, преподавател от Консерваторията силно му препоръчва да завърши висше музикално образование. Г-н Дионисиев също е твърдо решен да продължи да учи музика. Прави постъпки, но от местната квартална ОФ-организация му отказват изискуемата по това време задължителна бележка за следване, тъй като баща му е бил свещеник. По тази причина той не успява да завърши тъй желаното от него висше музикално образование.

Междувременно към Окръжния съвет в Стара Загора се открива школа за подготовка на диригенти, където той учи в продължение на около два месеца.

След уволнението си от казармата започва да пее в мъжкия хор към църквата „Св. Никола“ в Стара Загора, където диригент е Георги Стоянов, който по-късно става директор на Операта в Стара Загора. След напускането на Георги Стоянов, диригент на същия хор от 1955 г. за около две години е Любомир Дионисиев.

През 1957 г. му е предложено да стане щатен клиросен певец в църквата „Св. Димитър“, който е катедрален храм при старозагорския митрополит Климент. Хорът при храма по това време е женски с диригент Борис Фетваджиев. Там г-н Дионисиев работи около година и половина (до 1958 г.), Междувременно е приет в Опера Стара Загора като хорист. Там за период от около 33 години (до 1989 г.) пее в почти всички постановки на Старозагорската опера. Междувременно е дирижирал клиросния мъжки хор при храм „Св. Димитър“. Партийният секретар и председателят на профкомитета към операта по това време обаче не одобряват дейността му като диригент в храма и му нареждат: „С църквата до тук“. По тази причина диригент на негово място става Димитър Райчев, бъдещият врачански митрополит Калиник.

От 1989 г. г-н Дионисиев започва като диригент на мъжкия хор в храм „Св. Богородица“, на мястото на Иван Бояджиев, където дирижира общо 32 години – до 2021 г. Изпълнявани са църковни песнопения на Добри Христов, Петър Динев, Ломакин, Симоновски, Кочетов и други известни български и руски композитори, вкл. на старозагорския учен, писател и композитор Петър Жеков. Това всъщност е най-продължителният период на диригентска дейност в един храм от един диригент в Стара Загора. На тази длъжност през 2021 г. г-н Дионисиев навършва 90 годишна възраст и преустановява своята диригентска дейност.

Преди да стане църковен диригент, г-н Дионисиев е бил диригент на Градския представителен хор в Стара Загора от 1956 г. до 1982 г. С този хор участва на значими концерти, като например този в Кошице – Чехия, където има две участия, а на фестивала на хоровото изкуство в Ланголен (Уелс, Великобритания) – през 1975 г. получава златен медал. Дъщерята на г-н Дионисиев, Мариана Дионисиева, която присъства на интервюто, твърди, че всички изяви на този Градски хор на фестивали извън България са правили силно впечатление на слушателите, като на множество от тези фестивали изпълненията са били класирани на първо място и награждавани със златни медали.

Освен тези изяви г-н Дионисиев е бил диригент и на дамския хор на здравните работници към Профсъюза на медицинските служители.

В ДАП-Стара Загора е ръководил камерен мъжки хор от 12 човека, с който са изнесли множество концерти в България, предимно в поделенията на местните ДАП.

В ДЗИ-Стара Загора също е ръководил хор за народни песни, с който е участвал във фестивал. Този хор след това преминава към школувано пеене.

В църквата „Св. Троица“ през 1943 г. е имало детски хор, на който той е бил диригент.

Г-н Дионисиев е дирижирал общинския хор за църковни и възрожденски песнопения „Методи Кусев“, който е създаден през 1989 г. към община Стара Загора и Концертна дирекция към града. Интересно в случая е, че Старозагорският митрополит Панкратий също е организирал изяви на този хор като например в енергийния комплекс „Мини Марица-Изток“, няколко пъти в Свиленград и др. Хорът е участвал в почти всички градски празнични концерти за Коледа, Великден и др. важни градски мероприятия, както и на някои училищни мероприятия (като например една Лектория във френската гимназия). Посещавали са и селски празници, където са изпълнявани предимно възрожденски песни. Концерти при изключителен интерес от страна на гражданите са изнасяни в старата Художествена галерия, Халите и в някои църкви в Стара Загора. Този хор е участвал на международен фестивал по църковни песнопения в Габрово по случай Петковден.

През 2004 г. по покана на градското ръководство на гр. Самара (Русия) при изключителен успех същият хор в състав от 10 човека изнася множество концерти в града и околните манастири, като участва и във фестивала в град Самара по случай празника на „Св. св. Кирил и Методий“. Концертите са били с продължителност минимум един час в продължение на който са изпълнявани от 12 до 15 църковни произведения.

Музикални дейци са описвали финия начин на дирижиране на г-н Дионисиев, сякаш дирижира като с криле, а не с ръце.

Житейското мото на този доайен на хоровото пеене е „Животът без Бог е противоестествен“. Г-н Дионисиев е нагледен пример за това, че независимо от човешките неправди и житейски трудности, Божието благословение е неотменимо и действа с пълна сила върху вярващия. Въпреки че на г-н Дионисиев му е забранено да получи висше музикално образование, той става най-значимият и именит хоров диригент в Старозагорска епархия.

Особено внимание г-н Дионисиев е обръщал на молитвеното настроение на певците при изпълнение на църковните песнопения. Това е изисквал и напомнял при всяка репетиция, при всяко изпълнение на хористите. За него без молитвена настройка църковното пеене се превръща в едно обикновено светско изпълнение с най-елементарна вокална проява. Владеел е духа на хористите, които са били под силното въздействие на неговия религиозно-музикален патос. Смело може да се каже, че той е диригентът, оставил най-ярка диря в църковно-певческото дело в Старозагорска епархия за изследвания хронологичен период.

За съжаление огромното му творчество няма записи с изключение на два любителски непрофесионални такива.

Г-н Дионисиев се представи пред Бога на 24 октомври 2024 г.

За мен бе чест, че проведох последното интервю с него на 28 август с.г.

Стефан Мазнев