Сградата на театъра в Стара Загора

Автор на текста Снежана Маринова

Старият театър, така го наричат старозагорци! Но не защото не го харесват, или не го обичат, или не им е близък и скъп… А, че е стар – да! Столетник е, че и ги минава! Наричат го „стар“ с любов, с уважение, с респект за всичкото добро и красота, които носи на Стара Загора. Така, както с преклонение са се обръщали към Дядо Славейков или Дядо Вазов! Първото театрално представление в Стара Загора, тогавашен Железник, е отразено във възрожденската преса от 1869 г. През 1883 г. е основано Ученолюбиво дружество, продължител на възрожденското дружество „Читалище“. То представя няколко пиеси в салона на Градския съвет, първата от които „Иванку, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев. За известно време това дружество прекъсва своята дейност, но през 1887 г. е възстановено и до 1894 г. продължава с театралните постановки в салона на класното училище. През 1900 г. е създадено Дружество „Театър“ с първи председател Петко Икономов, което към времето на строителството на театралната сграда наброява 265 души. Новосъздаденото дружество си поставя две основни задачи: да развива моралните и естетически пориви у гражданите и от добитите средства да построи един театрален салон, който да служи за горната цел. Целият този процес на възникване на идеята, подготовката, финансите, конкурсите, строителството, оборудването е продължителен и не лек, но накрая дава резултат. Във фондовете на Държавния архив – Стара Загора са съхранени ценни документи от този период.

И започва събирането на средства за строителството! През 1909 г. са събрани 12 хил. лв. като дарители са банкерът Злати Златев, Димитър Матеев, Михаил Караджов и много други граждани. През ноември същата година старозагорският вестник „Зора“ публикува телеграма за дарение от старозагореца П. Тошев, живеещ в Брюксел „Възхвалявам пожертвованието на гражданите за театъра. Разчитайте от мен петстотин лева. Изпращам днес сумата.“! Определянето на мястото за строеж също претърпява няколко промени. Съхранено е писмото до председателя на Дружество „Театър“, с което се съобщава за решението от 9 март 1910 г. Старозагорският градско-общински съвет да определи място за строителство на театрална сграда. Кмет на града по това време е Сава Казмуков. Това решение е утвърдено от Министерството на вътрешните работи с предписание от 7 февруари 1911 г. Избран е Комитет за строеж на театрален салон в състав: инж. Стефан Коев – председател, Стефан Димов – секретар и членове: Минко Минев, Михаил Харитонов, Димитър Досев, арх. Манолов и Божидар Димитров. През март Комитетът обявява конкурс за строеж на театрален салон и казино. Конкурсът е анонимен. Получават се много оферти. Печели проектът „Мелпомена“ на арх. Никола Лазаров. През миналия век такава е била практиката, архитектурните проекти да са със собствени имена. През октомври 1911 г., отново след конкурс, построяването се възлага на предприемача Матея Илиев от Стара Загора. И на 1 април, Томина неделя, 1912 г. в югоизточната част на парцела се извършва полагане на основния камък за строителството на новата театрална сграда. За това съобщава вестник „Старозагорски глас“ като публикува и нарочна покана от името на Дружество „Театър“ към гражданите с молба да присъстват. Настоятелството на Дружеството разпространява афиши и изпраща специални покани до официалните лица, до министъра на просвещението, до духовенството и културните дружества в града. В броя си от 7 април със заглавие „Едно културно тържество“ вестникът обширно описва случилото се в Стара Загора. Забележителен по съдържание е специалният Акт, който е положен с основния камък. Автори на текста са Атанас Трифонов Илиев и Минко Минев. В документа е описано състоянието на града ни – брой жители, къщи, улици, площади, а също и бъдещата сграда: едно място от 1250 квадратни метра, намиращо се на северозападния ъгъл на двора на Градския дом… Тържеството започва с водосвет, извършен от Старозагорския Митрополит Методий, изпълнения на хор и приветствена реч от Васил Иванов Димчев. Получени са телеграми от министъра на народното просвещение Бобчев и от старозагорци, студенти в Мюнхен. Архитект Никола Лазаров също изпраща поздравителна телеграма с текст: Горд, че давам образ на тая обществено-просветна сграда, поздравявам с днешното тържество Вас и всички други културни радетели за нейното изпълнение. В този ден е отворена подписка за събиране на средства. Сред дарителите са Васил Димчев, братя Азманови, Старозагорският митрополит Методий, Пантелей Хаджиолу, Амалия Д. Матеева, Васил Тошев, редакцията на в. „Старозагорски глас“. Събрани са 4485 лв. Централният вестник „Мир“ също отбелязва тържественото събитие в Стара Загора.

И започва строителството! Редица обстоятелства налагат забавяне, прекъсване, промени в първоначалния план. По време на изкопните работи се разкриват големи каменни блокове от античната крепостна стена. Двете балкански войни също забавят и затрудняват строежа. В началото на това богоугодно дело Дружеството има 17 хил. златни лева, а в края разходите възлизат на 200 хил. лева. Главната украса на театралната зала – завесата, е дело на младите тогава художници Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. Автор на основните декори е големият български художник Владимир Димитров-Майстора. През пролетта на 1915 г. в новопостроения салон вече се изнасят представления. Заедно с това върви попълването с мебели и необходимото оборудване. Салонът е с подвижни столове и дълги години се използва и за събрания, вечеринки, балове, литературни срещи.

През годините сградата претърпява няколко реконструкции и ремонти – през 1945 г., 1954, -68, -88, от 1992 до 1997 г. и последния, започнал през 2021 г. През 1989 г. е обявена за паметник на културата с местно значение.