18 октомври: Европейски ден за борба с трафика на хора

Трафикът на хора е сериозно престъпление срещу личността, човешките права, достойнството и самочувствието, нарушение на общочовешките етични норми и морални ценности. Той е и сред най-доходоносните престъпления, наред с трафика на наркотици и оръжие. Престъплението трафик на хора е набирането, транспортирането, укриването на хора чрез заплахи, използване на сила или друга форма на принуда, с цел експлоатацията им. Включва насилствена проституция, принудителен труд, държане в принудително подчинение, експлоатация с цел просия и джебчийство, отнемане на телесни органи и трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им.

Според доклад на Европейската комисия 20 532 мъже, жени и деца са били регистрирани като жертви на трафик на хора в Европейския съюз в периода 2015—2016 г.

Противодействието, превенцията и осъждането на престъплението са залегнали като основни приоритети в стратегическите документи на Европейския съюз. От първостепенно значение е навременното идентифициране, насочване, подкрепяне и подпомагане на потенциалните и реалните жертви на трафик, както и тяхната пълноценна реинтеграция.

Политиката на национално ниво в областта на трафика на хора се ръководи както от националните стратегически документи, така и от международните стратегически такива, по които България е страна – Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, Всеобща декларация за правата на човека на ООН; Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана  престъпност и др.

България изцяло е транспонирала Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него.

Националната политика, адресираща противодействието на трафика на хора и закрилата на жертвите е регламентирана в Закона за борба с трафика на хора. Друг ключов стратегически документ е приеманата и изпълнявана ежегодно Национална програма за противодействие трафика на хора и закрила на жертвите.

През 2016 г. Министерският съвет утвърждава Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик на хора. Документ, който представлява рамката за сътрудничество, чрез която институциите изпълняват задълженията си по отношение на грижата за пострадалите, като координират усилията си в стратегическо партньорство с неправителствени, международни организации и гражданското общество. Механизмът разписва стандартни оперативни процедури при идентификация, насочване, закрила, подпомагане и социално включване на пострадалите от това престъпление.

В България е приета и Националната стратегия за борба с трафика на хора (2017-2021), основен документ, формулиращ приоритетите и целите, свързани с ефективното и дългосрочно противодействие на трафика на хора – както на самото престъпление, така и на последиците от него. Заложените в документа стратегически цели и приоритети са в съответствие с тези, разписани в Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора и едновременно с това отчитат регионалните и национални специфики по отношение на формите на трафик на хора и профила на жертвите.

Правни норми по отношение на трафика на хора са заложени и в Наказателния кодекс чл.16 а, чл.159а, чл.159б, чл.159в, чл.227.

На основание на чл. 4 от ЗБТХ и във връзка с неговото прилагане и изпълнение,  през 2004 година е създадена и Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), като поетапно към десет общини в страната са разкрити и Местни комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ).е.

Според Доклади на Европейската комисия относно напредъка в борбата с трафика на хора за 2016 г. и 2017 г., държавите членки докладват, че една от най-рязко увеличаващите се тенденции в ЕС е трафикът на деца. Отбелязва се, че начинът на действие на трафикантите непрекъснато се променя и ЕС трябва да атакува връзките между трафика на хора и други престъпления, в това число киберпрестъпността и сексуалната експлоатация онлайн.

Глобалната мрежа интернет все по-често се използва като средство за набиране на хора и трафик с цел сексуална и трудова експлоатация, както и с цел насилствен и фиктивен брак. Социалните мрежи и мобилни приложения за запознанства нерядко се превръщат в средство за набиране на жертви. Голяма част от рекламирането на услугите на жертвите, обичайно при трафика с цел сексуална експлоатация, става също онлайн.

Интернет се ползва и с цел разпространение на порнографски материали, а на по-късен етап като форма на изнудване на жертвите, фигуриращи в материалите. При сексуалната експлоатация и порнография особено уязвими са децата, младите жени, както и хората с по-ниска интернет култура и информираност.