Четвъртият будилник ще буди математиците

13.10.202513.10.2025 Долап.бг

Четвърто отборно математическо състезание „Будилник“ 2025 – Стара Загора

На 25 октомври 2025 г. (събота) от 11:00 ч. в Зала 1 на хотел „Верея“ в Стара Загора ще се проведе IV отборно математическо състезание „Будилник“, посветено на Деня на народните будители. Организатори са Фондация „Миню Балкански“ и Фондация „Математика без граници“.

Всяко училище има право на един отбор във всяка състезателна група:

I група (2., 3. и 4. клас) — по един ученик от съответния клас;
II група (5., 6. и 7. клас) — по един ученик от съответния клас;
III група (8., 9. и 10. клас) — по един ученик от съответния клас.

Всеки състезател решава 5 задачи за своя клас в рамките на един учебен час (40 минути). Листът с отговори се предава в края на времето.
Награждаване на победителите: 1 ноември 2025 г., пред паметника на митрополит Методий Кусев в парк „Аязмото“.

„Будилник“ – предишни издания и шампиони

2022 (I издание) — 1 ноември 2022 г.

участие на 20 отбора от 12 училища (Стара Загора, Казанлък, Димитровград, Пловдив).

Победители:

I група (2., 3. и 4. клас): ОУ „Алеко Константинов“ – Пловдив
II група (5., 6. и 7. клас): СУ „Св. Патриарх Евтимий“ – Пловдив
III група (8., 9. и 10. клас): Академия по математика – Стара Загора

2023 (II издание) — 30 октомври 2023 г.

участие на 27 отбора от 15 училища (Стара Загора, Казанлък, Димитровград, Пазарджик).
Победители:

I група (2., 3. и 4. клас): 5. ОУ „Митьо Станев“ – Стара Загора; НУ „Димитър Благоев“ – Стара Загора
II група (5., 6. и 7. клас): ППМГ „Гео Милев“ – Стара Загора; ПМГ „Иван Вазов“ – Димитровград
III група (8., 9. и 10. клас): ППМГ „Гео Милев“ – Стара Загора; ПМГ „Иван Вазов“ – Димитровград

2024 (III издание) — 28 октомври 2024 г.

участие на 24 отбора от 17 училища (Стара Загора, Казанлък, Димитровград, София).
Победители:

I група (2., 3. и 4. клас): СУ „Иван Вазов“, ОУ „Кирил Христов“ и 5. ОУ „Митьо Станев“ – Стара Загора
II група (5., 6. и 7. клас): ППМГ „Гео Милев“ – Стара Загора
III група (8., 9. и 10. клас): ППМГ „Иван Вазов“ – Димитровград

2025 (IV издание) — 25 октомври 2025 г.

продължава традицията с отборен формат в три възрастови групи, с купа „Победител“ за първото място и награждаване в Деня на народните будители.

Практическа информация

Срок за заявки: до 20.10.2025 г.
Разпределение по сесии: изпраща се на 21.10.2025 г.
Предварителни резултати: 27.10.2025 г., до 12:00 ч.
Контестации: 28.10.2025 г., 12:00–14:00 ч. (само чрез училищата)
Окончателни резултати: 29.10.2025 г., до 17:00 ч.
Контакти за заявки: mwb_bg@mathematicalmail.com, fmb.shkoli@gmail.com

Със състезанието почитаме будителите от Стара Загора:

ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ШИШКОВ

Георги Шишков (1912–1997) е математик и философ, чиято работа свързва българската училищна традиция с европейската академична сцена. Роден е в Нова Загора. Следва математика и физика в Софийския университет (1931–1935). Между 1937 и 1940 г. преподава в Шумен и Стара Загора; именно в Стара Загора на 21 януари 1939 г. основава първото в България ученическо физико-математическо дружество.

Моделът се оказва заразителен — скоро подобни дружества възникват в други гимназии в страната. В рамките им ученици изнасят доклади, решават задачи, представят истории на научни идеи — от бро̀йни системи и детерминанти до Нютон, Архимед и Фарадей. Тази култура на любопитство и споделено знание подготвя поколения млади хора за университет и изследователска работа.

По-късно Шишков продължава пътя си в Германия, свързан с Мюнхенската академична среда, работи по философски и енциклопедични проекти и участва в диалога между математика, логика и философия на науката.

ИВАН ПЕТРОВ САЛАБАШЕВ

Иван Салабашев (1853–1924) е сред най-ярките фигури, съчетаващи математически талант и държавническа прозорливост. Роден е в Стара Загора. След обучение в Табор, Чехия, постъпва в Пражката политехника (математика, 1873–1876). Като студент публикува решения на задачи в издания на Чешкото математическо дружество и изнася доклад в Чешката академия на науките върху криви, описани от върха на движещ се триъгълник — труд, приеман за първия оригинален български научен принос в математиката.

След Освобождението се установява в Пловдив, където става началник на канцеларията в Дирекцията на просвещението на Източна Румелия, внедрявайки модерни училищни практики по чешки образец. През есента на 1879 г. е избран за депутат в Областното събрание. Тогава предлага знаменита комбинаторна схема за избор на Постоянния комитет: 30 депутати, всеки с бюлетина от 6 имена, дават общо 180 гласа, които се разпределят равномерно — по 18 за точно 10 предварително договорени кандидати. Така българите гарантират мнозинство и предотвратяват фрагментация на управлението. Идеята впечатлява с простота и математическа строгост и остава в историята като пример за практическо приложение на комбинаториката в обществен процес.

Кариерата му продължава на ключови постове: директор на правосъдието на Източна Румелия (1882), министър на финансите (1888–1890; 1892) и министър на правосъдието (1892). По време на мандатите му се провеждат важни финансови и административни реформи; по негово време се секат и първите златни монети. Между 1910 и 1914 г. е пълномощен министър във Виена, където развива активна дипломатическа дейност.

Паралелно с държавната служба Салабашев подкрепя научната общност: съосновател на списание „Наука“, член на Българското книжовно дружество (по-късно БАН), дарител и председател на Физико-математическото дружество (1898). Неговата фигура олицетворява онази рядка цялост — учен, организатор, реформатор. Умира на 14 юни 1924 г. в София, оставяйки след себе си пример за мислене, което превръща математиката в инструмент на обществения разум.

МИНКО МИНЕВ БАЛКАНСКИ

Минко Минев Балкански е френски физик от български произход, дългогодишен професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж.

Роден през 1927 г. в с. Оряховица (Старозагорско), още ученик прескача класове и постъпва на 15 години в Софийския университет. Заминава за Франция, където завършва Националното висше училище по химия в Бордо, защитава докторат на 27 и година по-късно става професор. Работи в École normale supérieure и Масачузетския технологичен институт, а в Париж ръководи лаборатория по физика на твърдото тяло. Има десетки книги и стотици публикации; гост-професор е в университети в Европа, Америка и Азия; носител е на отличия от Индия и Полша; доктор хонорис кауза на Софийския университет.
След 1993 г. насочва енергията си към България: създава Фондация „Миню Балкански“ в Оряховица, организира курсове и конкурси, дарява техника на училища, развива програми за учители и даровити ученици, създава Национален институт за образование (2006).. Делото му съчетава наука от световна класа и последователна благотворителност у дома.

РУСИ ИЛИЕВ РУСЕВ

Руси Илиев Русев (24 септември 1935, с. Оряховица, Старозагорско – 13.02.2016 г.) е български математик, редактор и организатор на математическата общност. Завършва гимназия в Стара Загора и математика в СУ „Св. Климент Охридски“ (1958).

Учителства в Ямбол и София. От 1962 г. е сред основателите на списание „Математика“ – първоначално единственият щатен сътрудник, отговорен секретар и зам.-главен редактор; от 1968 г. става главен редактор. Под негово ръководство изданието израства от скромно начинание до 10 книжки годишно с тираж ~80 000 през 80-те години – достига до почти всеки учител и ученик. Паралелно преподава като асистент и доцент във Висшия лесотехнически институт и в Медицинска академия. Между 1985 и 2002 г. работи в МОН като главен директор и началник управление „Общообразователна подготовка“. Автор, съставител и издател на над 100 учебници, сборници и помагала (част от тях – със съпругата си). Инициатор и двигател на множество състезания („Атанас Радев“ – Ямбол; Национален пролетен конкурс – Казанлък и др.). Член на СБЖ (от 1964) и в ръководството на СМБ; Заслужил учител. По думите на акад. Кендеров: „Майстор във всичко, с което се захване“ – включително и рибена супа, и градинарство. До последния си ден работи за списание „Математика“.

Сред будителите са още мнозина, оставили трайна следа в математическото образование на региона — техните имена и дела продължават да вдъхновяват днешните ученици и учители.