На 12 октомври според новия църковен календар се почитат тримата свети мъченици – Пров, Тарах и Андроник. Почита се и Йерусалимската икона на Божията Майка

По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвърти век, наречено „ера на мъченичествата”, тримата християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд в Тарс, главен град на Киликия в Мала Азия. 

Тримата ревностни християни били подложени на нечовешки изпитания, но нищо не прекършило вярата им в Бога. Озлобен от своето безсилие, съдията заповядат да убият тримата светци с копия. 

Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телата им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест. 

Привечер се вдигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили.

Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера. 

Християните ги погребали тайно.

На 12 октомври, според новия стил, се почита една от най-известните и почитани светини – Йерусалимската икона на Божията майка.

Според легендата йерусалимският образ на Божията майка е нарисуван от апостол Лука. През 463 г. византийският император Лъв Велики пренася иконата в Константинопол и я поставя в църквата „Живоносен извор“. Когато градът е обсаден от скитите през 7 век, той е спасен благодарение на народната молитва пред иконата на Божията майка. След това чудо изображението е пренесено в една от главните църкви на Византия – Влахернската църква, където иконата остава почти 300 години.

През 988 г. образът е пренесен в Корсун (град Херсонес, който сега се намира на територията на Севастопол, Крим, Украйна) и представен след кръщението на киевския княз Владимир Велики. Същият изпраща чудотворния образ на новгородци, след като Новгород приема християнството. Иконата остава в катедралата „Св. София“ в Новгород повече от 400 години, докато Иван Грозни не я отнася в Москва през 1571 г.

След войната от 1812 г. Ерусалимският образ изчезнал – според легендата френски войници взели светинята и я пренесли в катедралата Нотр Дам. Но още през 20 век става ясно, че иконата не е включена в инвентара на катедралата. Според една версия образът по необясним начин се озовава в Йерусалим, в църквата „Успение Богородично“, според друга – оригиналът на иконата е изгубен, останали са само копия. Една от тях се намира в Киев, в храма в чест на Йерусалимската икона на Божията майка.

Гадания на празника

По знаците на този ден предците ни са разбирали каква ще бъде есента, зимата и дори реколтата през следващата година:

• гръм на този ден – ще има много сняг през зимата;
• ако в гората има много гъби – снегът няма да падне скоро;
• ако вечерта има мъгла – есента ще бъде суха и топла;
• ако небето е обсипано със звезди – догодина ще има богата реколта.

В народния календар 12 октомври е празникът на Андрон Звездовед. Наричали го така, защото на този ден са се гледали звездите до полунощ: по тях се съдело за времето, реколтата и съдбата.

Какво не трябва да се прави на 12 октомври

Днес, както и във всеки друг ден, Църквата не одобрява кавгите, сквернословието, клюките, клеветите и осъждането, както и завистта, алчността, отмъщението и отчаянието. Не трябва да отказвате помощ на тези, които са ви помолили да им помогнете. На този ден трябва да се избягват кавгите – това ще ви навлече куп неприятности.

Какво можете да правите на 12 октомври

Вярващите отправят молитви към Светите мъченици за помощ и застъпничество пред Всевишния. В молитвите пред Йерусалимската икона Божията майка се моли за здраве и изцеление, защита от врагове и природни бедствия, семейно благополучие и раждане на деца.

На този ден е обичайно хората да наблюдават звездното небе: ярки звезди предвещават студове и богата реколта през следващата година, слаби звезди – затопляне, ако звездите мигат – времето ще се промени. Падаща звезда обещава суха година.