Диригентът Павел Балев за работата си по операта „Андре Шение“ в Старозагорска опера

Павел Балев е роден в гр.Чирпан. Завършил е НУМСИ”Христина Морфова” в гр.Стара Загора. През 1995 година Павел Балев сe дипломирa в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1995-1998 г. специализира във Ваймар, Германия. Кариерата му е изцяло в чужбина, но от 2006 г. работи и с някои оркестри и театри в страната.  От 2022 г. е главен диригент на Опера Лимож – Франция, генерален музикален директор на Театър Нордхаузен – Германия, от сезон 2022/2023 е постоянен гост-диригент на Филхармония Баден- Баден, а от 2021/2022 и на Държавна опера Варна.

За първи път поставя оперно заглавие в Стара Загора. С операта „Андре Шение” ще се открие Фестивал за оперното и балетно изкуство на 21 и 22 ноември. Павел Балев усилено работи миналата седмица с оркестър, хор, солисти и корепетитори на Държавна опера-Стара Загора.

За първи път поставяте оперно заглавие в Стара Загора, защо чак сега?

Не зная –  и за мен е изненадващо. Аз не живея в България от много време. Повечето от моя съзнателен и професионалният живот е  почти изцяло в други държави. Предполагам, че има някакви технически, организационни причини, които усложняват една покана. Но в същото време от 2006 г. в България работя с някои български оркестри и театри. И ето – сега дойде ред на Стара Загора. Поканата дойде от г-н Огнян Драганов. И сега с новото ръководство на Операта. С г-н Владимир Бошнаков се познаваме от студентските години и мисля,че желанието да работим заедно е взаимно.

Добре ли се чувствате тези дни в Старозагорска опера?

Аз съм от една седмица тук. Това, което виждам е огромното желание да се прави истинска, хубава и откровена  музика, желанието да се подобрява, да се изгражда качествена продукция. Във всички звена, с които работя – оркестър, солисти, с организацията, всичко в момента протича много естествено, хармонично и с много добронамереност, позитивно. Една истинска хубава атмосфера. Намирам това, което очаквах да срещна.

Операта „Андре Шение” познато заглавие ли е за Вас?

Само до известна степен. Аз съм записвал някои от ариите, изпълнявал съм отделни фрагменти. Но за първи път ще правя сега цялата опера.

Партитурата на „Андре Шение” е огромна по обем „книга“. Колко време се изучава?

Изучава се дълго. По-дълго, отколкото някои хора  биха си помислили  и могат да си представят. Едно такова заглавие, ако се работи активно всеки ден, отнема поне 6 месеца, говоря за лична подготовка, за запознаване с либретото, за изучаване  на всички детайли на партитурата, запознаване с историята на произведението, с първоизточника, анализ на оркестрацията, музикалното пренасяне на либретото, да се свърже /тя е историческа опера все пак/ с историческите събития, с историческите личности. Даже си намерих и си купих стихосбирка на Андре Шение на старофренски. Ще намеря време да прочета.поне малко, за да усетя начина му на писане. Този вид познание може да се внедри при работата над партията  на тенора, това са цитати до известна степен, защото самият либретист използва стихове от Андре Шение. Интересно е много да се занимавам с тези исторически личности, но и отнема  и доста време.

Режисьорът и сценографът/костюмограф са потопени от миналата година във визията на постановката….

Сигурен съм, че и те работят по същия начин. Има една максима, която се опитвам да следвам. Най-важното за един диригент е да е в състояние да отговори на всеки един въпрос по отношение на партитурата. Въпроси, които ще му бъдат зададени от певци, оркестранти, от всички. Трябва да има подготовката, да има верният отговор на всеки въпрос, който възниква по време на репетиционния процес. Ако нямам отговор, означава, че не съм достатъчно подготвен.

Замислям се, кой е по-важен – диригентът  или режисьорът…

Нито диригентът е по-важен от режисьора, нито режисьорът е по-важен от диригента. Просто ние сме едно цяло. Аз не мога да работя суха музикална материя, старая се да мисля театрално .Трябва да имам отношение, мнение за  тези персонажи в операта, какви са точно те , какви намерения имат, какви емоции, какви преживявания, какви взаимоотношения…Това всичко се опитвам да предам по време на музикалните репетиции на певците. Тоест това също е вид музикална интерпретация, която аз трябва да изградя. Не мога да говоря само: „Изпейте този тон така, другият така”. В момента изграждаме музикални характери. И вече напасването с режисьорското виждане, това идва в процеса на работата. Сигурен съм, че режисьорът г-н Драганов ще ми каже много неща, които аз не съм забелязал. А вероятно и обратното – ще мога аз да допълня или обогатя неговото виждане. Няма по-важен! Трябва да изградим една обща концепция.

Немска педантичност и френският свободен дух в какви части са разпределени във Вас и от Вас в операта „Андре Шение”?

Аз натрупах опит и в двете държави паралелно. Работих като главен диригент в немски театър и все още съм главен диригент във френски театър. В никакъв случай не мога да кажа, че французите са по-малко дисциплинирани, даже  напротив. Имат съвсем друг начин на мислене. Те се изискват не да има квантитет, а възможно  повече квалитет. Докато в немските театри е една безкрайна  масова продукция. Разбира се, че се гони и качеството. Но немските театри играят всяка вечер, докато френските театри играят, когато нещо е направено, когато се изработи максимално добре, безкомпромисно. Нашите театри започнаха да работят по френската система. Организацията във Франция е също на много високо ниво. Програмата се подготвя две години напред. Давам ви спонтанен пример. На 10 октомври откриваме сезона в Лимож, в моя театър, където преди две месеца ми беше  изпратено на дигитална скица разпределението на оркестъра в три варианта, от които аз да избера на кой вариант да се спра – съобразено с произведенията ,моите изисквания и представа за звучене.

Конкретно на въпроса ви. Интересното е, че авторът на музиката на Андре Шение е италиански верист, който пише по френски исторически сюжет. Това не е сюжет от неговата епоха. Но сюжетът е хубав, защото касае една артистична личност, касае един известен поет. Явно това е зареждало Джордано да направи опера, свързана с един реален, забележителен артист. Както Хофман от операта „Хофманови разкази“ на Офенбах. Операта „Андреа Шение“ е с френски сюжет, направена е с изключителна дълбочина и подготовка – това се чува и се вижда в цялата партитура. С много френски музикални  цитати, с цитати от поета Андре Шение. Но в същото време с много веристични моменти, в италиански стил. Никой стил не е лесен и аз мисля, че ние в момента точно с това се захванахме и започваме да постигаме – до каква степен да бъдем  верни на стила в тоноизвличането, в начина на артикулиране, в начина на събиране на вокална линия с акомпанимента,  как да направим този веристичен стил, който е много експресивен, но изисква също точност и прецизност. В същото време  – сме обърнати с поглед назад, защото понякога музиката е стилизация от епохата 18-ти век, тъй като историята в операта е от края на 18 ти век, а музиката в голяма степен е с влиянията и тенденциите   на цял един век по-късно. Преливане в музиката е от век във век! Това е  една сериозна творческа задача за всички нас. Да си пожелаем „На добър час!“

Интервю на Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора