Нобеловата седмица започва днес, 6 октомври 2025г., в Стокхолм с обявяването на носителя или носителите на наградата за физиология или медицина, съобщи сайтът nobelprize.org.

Ден по-късно – на 7 октомври, ще бъде присъдена Нобеловата награда за физика, последвана от тази за химия на 8 октомври.

Носителят на Нобеловата награда за литература ще стане известен на 9 октомври.

В петък – 10 октомври, в Осло ще бъде обявена Нобеловата награда за мир, а на 13 октомври в Стокхолм ще бъде огласена тази за икономика.

По желание на Алфред Нобел (1833 – 1896) учредените от него награди са за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.

Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 г. – пет години след смъртта на Алфред Нобел. Церемониите в Стокхолм и Осло, на които лауреатите получават наградите си, по традиция се насрочват на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел.

Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани. Тя се състои от златен медал, диплом и парична сума.

Нобеловата седмица започва с връчването на наградата за физиология или медицина

От 1901 г. до 2024 г. Кралският Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм е присъдил 115 пъти Нобелови награди за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Лауреатите са общо 229. Призът е присъден само на един учен 40 пъти, 36 пъти- двама си поделят наградата, а 39 – отличието получават трима учени. 

Бащата и син печелят Нобелова награда за физиология или медицина през 1982 г. и през 2022 г. През 2022 г. това правят Сванте Пебо и баща му Карл Суне Детлоф Бергстрьом. В две различни категории са печелили Артър Кронбърг за физиология или медицина през 1959 г. и Роджър Кронбърг за химия през 2006 г.

Две семейни двойки са отличени с Нобелова награда за физиология и медицина – Гърти Кори и Карл Кори през 1947 г., и Май-Брит Мосер и Едвард Мосер през 2014 г. Отличие печелят също братята Ян Тинберген – за икономика, и Николас Тинберген – за медицина. 

Тринайсет жени са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина. Барбара Макклинтък е единствената от тях, която не е поделяла наградата си с други учени. Тя я печели през 1983 г.    

Нобелова награда за физиология или медицина не е присъждана през 1915 г., 1916 г., 1917 г., 1918 г., 1921  г., 1925  г., 1940 г., 1941 г. и 1942 г.

Най-младият носител на Нобелова награда за физиология или медицина е канадският физиолог и лекар Фредерик Грант Бантинг. Той е само на 31 години през 1923 г., когато си поделя приза с колегата си Джон Маклауд за откриването на инсулина. 

Най-възрастният носител е американският вирусолог Пейтън Раус. Той е на 87 години, когато през 1966 г. е удостоен с отличието за откриването на ролята на вирусите в предаването на някои видове рак.

Нито един изследовател не е взимал Нобелова награда за физиология или медицина повече от веднъж. 

Тя е присъждана най-много за изследвания в областта на генетиката. 

Нобеловият медал за физиология или медицина е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява алегорична женска фигура на гения на медицината с отворена книга в скута, събираща вода, за да утоли жаждата на болно момиче.