Честит празник, моя Стара Загора!
ПОЕТЪТ ЙОРДАН ПЕЕВ ТЕ ВЪЗПЯВА
Говорят, че стара си, Стара Загоро,
че древни са твоите вени и жили,
и пълниш със скръб и със сълзи усоя,
и болка, и слава спят в твойте могили.
Над теб се преплитат и огън, и време,
и ти си жарава от спомен и вяра,
че който от твоята пръст шепа вземе,
той сила си взима, макар да си стара.
И липов копнеж пълен с майска надежда
изписва по улиците ти куплети,
и от ароматната му безметежност
дори и след залеза – изгревно светят…
Говорят, че стара си, Стара Загоро?!
Е, нека говорят… А ти продължавай
да впиваш над мъртвото живия корен,
че даже и стара, все млада оставаш!
***
О, моя Стара, слънчева Загора,
Стара Загора.
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
/Михаил Берберов/
О. моя Стара, слънчева Загора,
пак в тази, юлска пещ изпичам с теб
с трицветна обич в сбралите се хора
паметен хляб обвит от вечен креп…
Смълчавам се…Отпускам се в тревите,
под черния воал с безброй звезди.
И омагьосан с песни на щурците
гадая те: Нима си Стара ТИ?!
А тъй си млада и необяснима,
така внезапна, като летен дъжд?!
И ту изчезваш, ту след миг си зрима
с нозе от чернозем, с коси от ръж.
В очите ти, ако се взра, ще видя
отблясъци от огън и от меч.
И от глави кървящи пирамиди
след ятагани и Османска сеч.
И с тях, и с ТЕБ по сто пъти умирам,
в синджир се губя, в спомен се въртя.
Самарско знаме виждам как се вдига
върху Чадър могила от кръвта
Какво си ТИ, надежда или рана,
копнеж и горест, порив и мечта,
край таз могила, днеска ни събрала,
да почетем предците и честта…
О, моя стара , слънчева Загора,
Тъй безгранична, в граница със всичко,
Където и да скитам, без умора
Ще бъда с теб, и все ще те обичам
***
САМАРСКО ЗНАМЕ
На колене да паднем днес, момчета,
пред туй Самарско знаме скрито в камък,
че таз Тракийска пръст от памтивека
е кръстена с олово, кръв и пламък!
И таз измъчена Стара Загора
от пепелта все литва като феникс,
и все кръжи над всичко най- отгоре,
че този град е древен, и е вечен.
И посред мрак си страдала с години,
след ярост на башибозушки орди
които с ятаган през Тебе минаха
и като стръвни псета Те оглозгаха…
Ний знаем как си плакала с години
след тази юлска сеч и кръв на хора
и как Смъртта през тебе е преминала,
но пак си жива днес Стара Загора!
И онзи корен, който в теб се впива
на чест е кръстен и Христова вяра
единствено такава Ти ни стигаш,
и нека твоя плач не се повтаря,
моя Страдалнице, Стара Загора!
