В навечерието на Деня на Стара Загора:“Още веднъж за Града и Хората, но… този път в кадър!”

„Стара Загора: Градът и Хората в кадър“ така е именувана изложбата, вписана като съпътстващо събитие в програмата на 14. Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, провеждан в Стара Загора от 23 до 29 септември 2025 г. На 29 табла са представени картички, снимки, документи от личната сбирка на Снежана Маринова – изследовател, колекционер, краевед, библиотекар. За изложбата сладкодумно разказва авторката:

Колекционерството е увлечение, страст, вълнуващо преживяване, но и много търсене, срещи, способност за изслушване на десетки разкази и спомени, справки и ровене в архиви, книги и сайтове, понякога безсъние и съмнения. Пред погледа и през ръцете ти минават стотици картички, снимки, документи. Понякога само в едно изречение може да е скрита интересна и ценна информация – повод за нова история или съществено допълнение към вече съществуваща. Светлин Русев, художник и колекционер, определя колекционерството като „красива лудост“!

За мен красотата… и лудостта са не само в събирането, подреждането, трупането на изображения, но и в издирването и споделянето на историите около тях. Истории, написани и разказани емоционално, последователно, с отношение и правдиво. Парченца от такива истории са събрани и в споменатата изложба. Както подсказва заглавието тя е оформена в два основни раздела (или панела, както сега е модерно да се казва!). А по-нататък всяко или няколко табла си имат отделна тема:

Общи изгледи от Стара Загора. Градът ни е опожарен през Освободителната война 1877/78 г. Затова и не са останали много свидетелства от Възрожденския период. В края на 19. и началото на 20. век вече работят фотографи, книжари и издатели, които представят възстановяващия се град. Показани са картички на Иван Р. Сливков, Григор Пасков, Г. А. Попов, К. Бунарджиев, книжарница „Съвременно изкуство“ – Стара Загора, на тайнствения издател и А. И. А. (за когото си струва да се разкаже отделно). Открояват се правите улици, новопостроените сгради и цялостната панорама на града. Интересни са отпечатъците от две стъклени фотографски плаки, датирани от 30-те години на 20. век. Снимани са част от Градската градина, централната Ески джамия в града, дюкяните около нея и няколко по-високи сгради, които отдавна вече ги няма.

Главната улица „Цар Симеон Велики“ или както са я наричали при възстановяването на града „Чирпан – Нова Загора“. Широка, просторна, с размери, определени още в плана на Либор Байер, с красиви сгради. През 1927 г. Общинският съвет в Стара Загора приема изменение в благоустройствения правилник на града, според което по улиците „Цар Симеон“, „Митрополит Методий“, „Цар Освободител“, „Димитър Наумов“ и „Цар Борис“ няма да се разрешава строежа на едноетажни сгради, нито поддържането им. На таблото са отбелязани различните имена на улицата, съобразени с политическата конюнктура. Снимките показват само малка част от очарованието на улицата. От началото на 20. век част от нея е била тройна, по средата с дървета и широка алея за разходки. Старозагорци и гостите на града обичали да си правят снимки на Главната улица.

Улица „Митрополит Методий“ – Стъргалото. Улицата за разходки, или „Движението“, „Чарка“ както помнят старите граждани. Простира се от гарата до Аязмото. Също с алея за пешеходни разходки от улица „Столетов“ до Аязмото.

Знакови и разпознаваеми сгради. Картички и снимки на Централната поща и Халите, строени през 30-те години, Военния клуб от началото 20. век, Съдебната палата от 1943 г.; Частната болница на братя Узунови, открита през 1927 г., първата с рентгенов апарат. Снимка на делови мъже пред хотел „Империал“ на улица „Ген. Гурко“, собственост на братя Яневи и както го рекламират през 30-те години на 20. век „единственият хотел с централно водно отопление“. След 1944 г. първоначално там е редакцията на в. „Септември“. Дъсчената барака, която е временен офис на Българска народна банка след земетресението през 1928 г. Клиниката на лекарите Невена и Симеон Ханчеви на ул. „Сава Силов“. И сградата на хотел „Верея“, строена през 60-те години на 20. век.

Операта е любимо място на много старозагорци, а сградата е повод за гордост. Освен импозантния първоначален вид, показани са и три снимки на състоянието на оперната сграда след пожара през октомври 1991 г. През 2025 г. операта като културен институт отбелязва своята 100-годишнина.

Паркове – парк „5 октомври“ (Градската градина), парк „Йордан Капсамунов“, парк Александър Стамболийски (Алана), парк „Бедечка“, парк „Митрополит Методий (Аязмото). Стара Загора е богата със зеленина, с паркове и градини. Първи, непосредствено след Освобождението са създадени Градската градина и парк „Аязмото“, което ни радва вече 130 години. По-късно и Станционната градина. От средата на 20. век намерението на Общинската управа е във всеки квартал да има оформена градина.

Училищата и учениците. Далновидните и напредничави старозагорци още преди 150 години са прозрели и оценили важната роля на образованието. Следвайки добрата традиция от Възраждането, едни от първите сгради, построени през 1879/1881 година са двете училища – Девическото и Мъжкото. И до днес тези сгради съществуват (разбира се разширени с допълнителни пристройки и етажи), но със същото образователно предназначение. Всяко училище е имало задължителна униформа със съответните специфични опознавателни знаци.

Сватбите винаги са вълнуващо и важно събитие в живота на старозагорци. Затова е трябвало да се запечатат във фотографии и тези парченца щастие да се изпратят за спомен на близки и приятели. Особено очарователни са булките в стремежа си да бъдат неповторими в своите модни и индивидуални рокли, воали и букети.

Семейството за старозагорци, живели през миналите два века е традиционно съжителство на няколко поколения, многолюдно, с установени правила и норми, съобразени с общественото мнение и морал. Снимките, включени в изложбата показват съпрузи на различни възрасти, с или без децата. Но лицата, облеклото, позите излъчват достолепие. Фотографите са уловили нежност, грижа и любов.

Старозагорката. Сред старозагорци е разпространен един израз „Единственото по-хубаво от „Загорка“-та е старозагорката!“ Ама то така си е било! Вгледайте се в тези нежни, красиви, нагиздени девойки и жени от снимките. С одухотворени лица, облечени и скипрени по модата.

Децата грижа и гордост във всяко старозагорско семейство. В ония години, пък и сега, всякой би искал да се похвали с новото попълнение на семейството. Облечени с най-новите дрешки, измити, сресани, с мама и тати или самостоятелно, още в количка или вече поотраснали, малките наследници са изправени пред фотокамерата. Е, тя малко ги плаши, но въпреки това портретите им предизвикват умиление. И са разпращани с радост на близки и приятели.

Занаятчийство и индустрия. Снимките, документите и разказите по тези теми съм получила от наследниците на фамилиите. Благодарна съм, че споделиха с мен родовите си истории. А аз се чувствам задължена да споделя с вас!

Художествената железарска работилница „Вулкан“ е създадена през 20-те години на 20. век в Стара Загора от Лазар Костов. По-късно негов съдружник става Петър Калайджиев. Двамата се женят за две сестри и така семейният бизнес затваря кръга. Работилницата е зад локала „Златен лъв“, срещу пощата. Една от първите в Стара Загора заварява с оксижен. Една от първите прави и домакински бойлери за топлене на вода с дърва. Изработва различни съоръжения и съдове – цистерни, тръби, готварски и отоплителни печки, преси за мачкане на грозде, фургони за превоз на коне, машина за чистене на септични ями, водни и парни инсталации. По запазените снимки дори не успяхме да определим предназначението на някои техни съоръжения. В работилницата са направени оградите и портите на много къщи в Стара Загора. Известният старозагорски архитект Христо Димов също е поръчвал железарските елементи за своите строежи – решетки, перила за стълбища и балкони, огради и врати в работилница „Вулканъ“. Сред тях и до днес запазените в къщата на аптекаря Начо Коев. Майстор Лазар Костов е сътворил и прекрасната метална порта (снимката е включена в изложбата) и оградата на Старозагорската митрополия.

Кооперация „Желязна ръка“, Иван Стоев Кацаров и неговото семейство. Кооперацията „Желязна ръка“ възниква през 1924 г. Иван Кацаров е в инициативния комитет и е избран за председател, а като такъв – и за член на Търговско-занаятчийската кооперация със седалище в Бургас. Железарският занаят Иван Кацаров, роден през 1890 г., подхваща още като юноша, чирак в коларо-железарска работилница. После идват войните – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна. От тях Иван се завръща с ордени, но и с три рани и един куршум, който носи до края на дните си, заседнал на сантиметри от сърцето му. Не са рискували докторите да го оперират. В бащиния си двор прави железарската си работилница. С много труд и постоянство усвоява майсторлъка. Започват да го търсят. Наема си калфи и чираци и работата потръгва. Убеден, че първо трябва да си „стъпи на краката“, създава семейство на 35 години. Но със съпругата си Надежда живеят в любов и сговор и през юни 1975 г. празнуват златна сватба. Работи много, заедно с това от 1930 до 1945 г. обучава младежи в Допълнителното занаятчийско училище в Стара Загора. Ето как дъщеря му Евгения описва в спомените си един негов работен ден: Сутрин в 3:30 часа ставане, приготвяне, взема закуска; В 4:00 часа вече е в дюкяна, започва работа; В 6:00 часа идват калфите и чираците. Следобед: от 13:00 до 13:30 часа обяд на работниците; От 13:30 до 15:00 часа работят; В 15:30 затваряне; В 16:00 ч. се връща в къщи да се приготви и в 18:00 ч. вечер води занятията в училището; В 23 ч. край на работния ден. Това е ежедневното разписание на работния му ден. Изключение правят неделите и религиозните празници.

Килимарската работилница на Никола Атанасов и майсторката Мария Ишпекова. Историята за майсторката на котленски килими в Стара Загора „изплува“ след близо сто години, благодарение на случайна среща с дъщеря ѝ Спаска Атанасова Николова и допълнителните разкази на внучките на Мария. В началото на миналия век полковникът от запаса Васил Черепов, заедно със съдружника си Тошев създава в Стара Загора килимарска работилница. Търсейки учителка за килимарската работилница се насочва към най-добрите майсторки – в Котел, един от най-старите и прочути килимарски центрове по българските земи. И през 1919 г. в Стара Загора идва котленката Мария Матеева Ишпекова от котленската килимарска кооперация на Балабанов. Тя е с майсторско свидетелство за килимарка. Първоначално килимарската работилница е до известния старозагорски локал „Златен лъв“, сгради собственост на Черепов. Там (срещу пощата) е и неговата къща. Мария Ишпекова обучава около 15 жени и момичета и работи в работилницата три години. Според изследванията на историка Петър Коев нейни първи ученички са Нейка Попова, Мара Пантелеева, Стефана Пантелеева, Иванка Стоянова – Килимарката, Магда Килимарката и други. През 1922 г. Мария се омъжва за Никола Атанасов преселник от град Велес, Македония. Мария и Никола Атанасови имат пет деца. Четири дъщери – Евгения, Радка, Йоанна и Спаска и един син – Тодор. След създаване на семейството Васил Черепов преотстъпва килимарската работилница на Мария Ишпекова, вече Атанасова. С организацията се занимава съпругът и регистрацията е на негово име. Той притежава разрешително за търгуване с килими. Семейството наема квартира в къща на ул. „Васил Априлов“ № 10 в Стара Загора. Сведения за работата на килимарката намираме чрез публикуваните реклами в старозагорските вестници. След няколко години към Стара Загора е добавена и Горна Оряховица, като е обогатен асортиментът и рекламата на производството е с по-голям замах. След смъртта на съпруга Никола през 1937 г. животът на семейството става по-труден. По спомени на една от дъщерите, Мария продължава да тъче, като често обикаля домовете и сама приема поръчките. Има и каталог с модели. Особен усет към цветовете и майсторство проявява и при боядисването на преждите, което прави на открит огън в двора на къщата. За създаване на моделите ѝ помага художникът Димитър Караджов. С нея работят и дъщерята Евгения, която се пенсионира като килимарка и внучката Цветана, работила там 12 години. С килими на Мария Матеева са обзаведени къщите на заможните старозагорски фамилии ген. Грозданови, полк. Сивчеви, Тангърови, д-р Азманови, зъболекарката Невена Козарова. През 1954 г. Мария влиза в кооперация с други килимарки. Научава всичките си деца да тъкат котленски килими на характерния прав стан. Земният ѝ път завършва през ноември 1960 година. И до днес все някой от фамилията тъче и пресъздава омайните килимарски модели.

Забавления и старозагорската бохема. През делничните дни старозагорци работят, жените въртят къщата, децата ходят на училище. Но в неделите и особено по време на религиозните празници семействата и компаниите се събират, веселят се, танцуват. Домакините приготвят вкусна храна. Леят се прочутите вина и Заарска мастика от винарните на Матееви, Любенови, братя Яневи, на Пейчо Баев, на братя Касабови. Но старозагорци ходят и на опера, на театър, на кино, слушат музика. Забавляват се на вечеринки и танцови забави. През топлите дни си правят излети на Аязмото и до Старозагорските минерални бани. С нетърпение и деца и възрастни очакват традиционните панаири – пролетния по Тодоровден и есенния през септември. Ресторанти, пивници, кръчми, бирарии в Стара Загора – дал Господ! През 1929 г. в старозагорския вестник „Дума“ е публикувано съобщение „Според последното преброяване в цялото царство има сто болници и санаториуми, 1000 аптеки и амбулатории, 5300 училища и… 23000 кръчми“. И сладкарници, разбира се, с резлива боза, лимонада, сайдер, пасти и бонбони. И спорта са обичали старозагорци и са поощрявали децата си да спортуват. Но игрите са главно на улицата, сред прахоляка, на народна топка, футбол, дама, въже, чилик, топчета, жмичка, стражари и апаши.

Старозагорските минерални бани. На 15 километра от Стара Загора, с красива природа, чист въздух, лековита минерална вода. А по-късно и голям плаж. Любимо място за почивка и забавление. Пък и за хигиена.

Изложбата е подредена на втория етаж, пред читалнята в Регионалната библиотека. Има и едно въвеждащо табла с текст и кратки обяснения и QR код в левия ъгъл, който отвежда към допълнителна информация по темите. Някои от историите са публикувани в двете издания на книгата „Мозайка от миналото на Стара Загора“ с автори Светла Димитрова и Снежана Маринова. Освен картички и снимки са включени реклами, документи, съобщения от периодични издания. Виртуално може да бъде разгледана на сайта на библиотеката https://www.libsz.org/images/novini/old-photos.pdf

СНЕЖАНА МАРИНОВА

Родена е в Стара Загора. Изследовател краевед. Колекционер. Повече от 30 години работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“- Стара Загора, 12 от които е неин директор. Завършва Института по култура (ВПШК) в Санкт Петербург, Русия. Участва като съавтор и съставител на десетки книги, статии, изложби, свързани със Стара Загора и региона.

PS:

Изложбата е изключително интересна и разкрива страници от живота на Стара Загора. Особено полезна е за учениците от всички класове, дори от детските градини. При проявено желание г-жа Маринова може лично да представи експозицията.