Слово на поета Йордан Пеев: „Поезията – вълшебният сън на духът ни , от който не ни се събужда“
Слово на поета Йордан Пеев преди връчването на наградите в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“- Стара Загора на 1 октомври 2025 г..
Поезията – изящество от думи, словесната скъпоценна съкровищница в която човекът от древни времена постоянно рови , търсейки себе си , все едно търси изгубени ключове на дома си или колата , или някоя ослепяла мисъл , която не му дава мира , или стръмнина по която да се изкачи за да види надалеко в безбрежността на душата си, преди да скочи и полети към нея…
Поезията – великденски кравай за петимни и не само , защото всеки един носи в себе си Божествената искра на съзиданието и колкото и бледа да е тя , рано или късно просветва в него , и лумва като неугасим огън в куплети и лирични признания…
Поезията – вълшебният сън на духът ни , от който не ни се събужда…И макар някой да ни каже , че сме проспали живота си в поетични илюзии, смело може да му отвърнем: ама какви сънища Боже провиждахме в нея, какви сънища- полети?! …
Поезия е имало още от древността и това откриваме с онзи древен епоса за Гилгамеш от 2300 години преди Христа , а първото любовно стихотворение на шумерски е от 2030 години преди Христа написано с клинообразно писмо…
Поезия е имало, има, и ще има, докато на земята човешкия дух оставя следи от стъпки или криле…Платон казва: „ Поетът е същество леко, крилато и свещено, способно да твори само ако е вдъхновено или в състояние на безумство. Така или иначе догадката за безумния поет многократно е била догонвана през столетията, та до днес.
Мисля си и твърдя, че ако поетът не е боговдъхновен, той не е поет, защото вдъхновението в поезията идва свише и изключва всякакво здравомислие…И струва ми се, че цялата наука се опитва да открие истини , които Поетите отдавна знаят. Постижима само от единици хора на тази планета , тази коварна лудост се оказва крайно потребна на фона на апатията и бездушието…Лудост сияеща с неподправена божествена прелест, опасна и смущаваща
И един от тези великани на словесната поетическа изящност е Николай Лилиев, поет символист и драматург , който днес ни събира на поредния литературен форум – конкурс, носещ негово0то име във вечната литературна столица на България- Стара Загора- града на липите и Поетите!
И както стопанинът в началото на октомври прибира плодовете от градината си , така и ние прибираме в литературната съкровищница на този конкурс стихове на поети от различни краища на България, а и не само.
Тази велика лудост-Поезията, носеща в себе си едновременно и Божия гняв и божията милост, има за свой непоколебим наемодател и адвокат – метафората. Всяка метафора прави Поезията толкова иносказателна и дълбоко всеобхватна, че думите се превръщат в стиховете в магическа реалност! Тъкмо чрез нея, Пролетта е шивачката , която от есенните дрипи прекроява костюм от кадифе за всяка вързала праскова на плодното дръвче, или пък огънатата свещ от пламъка си прилича на ребро на плачещ мъж.
Наистина, когато Поезията е ярка и недвусмислена – тя омагьосва И поетът просто е един вид проводник на Божието провидение…Поезията не идва по график , тя е внезапен емоционален вулкан, който изхвърля в съзнанието на четящите словесна лава…
Още веднъж добре дошли на всички вас- приятели на Поезията в града на липите, на Николай Лилиев и правите улици – Стара ЗАГОРА на отчитането на поредното издание на литературния конкурс носещ името на Николай Лилиев! Честито на наградените, сред всички изпратили стиховете си , защото те са първи сред равни…Не спирайте да пишете , да мечтаете и да живеете в по- красивия свят на Поезията! И бъдете, както казваше Валери Петров, от света на хвърчащите хора!
Йордан Пеев