„Мозайка от миналото на Стара Загора“ препълни с публика двора на Къщата на архитекта

Честит празник на старозагорските краеведи проф.д-р Светла Димитрова и Снежана Маринова

В късния следобед на 25 септември 2025г., в двора на Къщата на архитекта, се  представи книгата „Мозайка от миналото на Стара Загора“ с автори проф. д-р Светла Димитрова и Снежана Маринова. Събитието съпровожда Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ и предизвика любопитството не само на старозагорци, но и многобройните гости и участници във феста.

Водещ на срещата беше Уляна Кьосева. Тя  умело предразположи всички към едно емоционално преживяване, гарнирано с любознателност и родолюбива гордост. „За мене голямото достойнство на книгата е категоричният професионализъм и боравенето с точни източници и талантът на разказвачи на двете съавторки“- каза г-жа Кьосева.

„Мозайката“ е второ, обогатено издание. (Първото беше през 2023г.) В над 400 страници са разположени 107 статии, 11 от които са нови. Първата глава е за „Забележителности“ на хилядолетния град – паркове и градини, Старият театър, Операта, Кукленият театър и Пощенската палата, Халите, Музеят, Първият литературен музей, Областната девическа гимназия и Старозагорската мъжка гимназия, Ловният дом и Безистенът на Ески Заара, Къщата с розите, Светът на „Загорка“ и др.

Втората глава е „История между кориците“. Тук научаваме за автора на първата книга за авиацията, за вестник „Земеделец“, за Иван Мирчев и неговите спомени, Първия туристически пътеводител, книга за първите археологически находки, Съюзът на литературните кръжоци, момент от църковната история , писмата на един свещеник от Руско-турската война и др.

Третата глава „Личности“е посветена на Анастасия Тошева и Захарий Княжески, за арх. Велчо Велчев и Владимир Сис, за Клио Щасти, Димитър Наумов и Йордан Капсамунов, за лесничея Васил Попов, незабравимата Ружа Делчева и др.

В четвърта глава „Събития“ научаваме подробности за Деня на народните будители, Първото честване на Кирил и Методий в Стара Загора, тържествата в Стара Загора през 1927 г.,кога и как изчезват величествените кипариси в централната част на Стара Загора и др.

Много любопитни са главите „Оттук – оттам“ и „Ценности“. Статиите тук са за именуване на улици, площади и градини, за първите научни институти, за съвременните символи на Стара Загора; копията на Самарското знаме, акварелите на Никола Аръшев, дар от писателя фантаст Георги Илиев, старозагорски образец на електрическа пералня, лекарската чанта на д-р Прокопи Андрев , за статуите на Аполон, Ерос и Херкулес…

В новата рубрика на „Мозайка…“ „Любопитни факти“ са маркирани малко известни или неизвестни истини за Стара Загора: първите очила (гюзлюци) в Стара Загора в началото на ХIХ в., първото кафене, първата книжарница, първите телефони, първото улично осветление, първият „говорещ“ филм в кино „Модерен театър“, първият граждански брак, първият супермаркет открит на 24 януари 1970г. и пр. и пр.

Проф. Димитрова сподели, че книга като „Мозайка от миналото на Стара Загора“ не се създава лесно. „Има истории, върху които съм работила в продължение на повече от 20-30 години, защото на най-неочаквани места, се откриват елементи, които дават нова гледна точка на онова, което си мислил. Ще споделя как попаднах преди време на снимка на една старозагорка в Музея на образованието, разказа Светла Димитрова.- Оказа се, че тя е ушила знамето на старозагорските въстаници. В тази книга разказвам, как една реставраторка, когато уреждахме експозицията на Старозагорския музей доказа, че предишният реставратор, е сбъркал като е определил знамето на старозагорските въстаници синьо, зелено и червено, а то е било бяло, зелено и червено. Всъщност знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. се оказва първият български трибагреник. Той е по- стар с 2 години, когато през 1877 г. Парашкева създава своето знаме. Тази история е малко разказвана. Въпросната старозагорка е получила образование в чужбина, но загива по време на Руско-турската война 1877/1878г. Нейният портрет е рисуван от един от братята Митови, който е със старозагорски корен. На рисунката, на която е направена снимка и е заведена в Музея на образованието, в Габрово е записано:“Донка,която уши знамето на старозагорските въстаници“. Знаем, че лъвът е изрисуван от друг известен старозагорски художник. И така – полека – лека картината добива пълнота. Като се подреди мозайката виждаш, че онова, което трябва да знаеш е много важно и значимо и колкото повече познаваш родното си място, толкова повече имаш основание да искаш да се връщаш отново и отново и да работиш, то да става все по-красиво“.

„Една от целите ни за тази книга бяха да има повече емоции. Разказите да бъдат написани на такъв език и стил, който да бъде приятел за четене, в традицията на нашите народни разказвачи, сподели Снежана Маринова.- Историите, които сме описали тук, разказват различни моменти за града и хората му. Най-важното е, че те са събирани много внимателно. Всичко, което сме писали, е проверено по няколко пъти и 100% е достоверно…

Много истории останаха неразказани, недовършени и вероятно ще се наложи и още една „мозайка“…

Интересни са статиите, които представят събития в Стара Загора. Постарали сме се да предаде духа на онова време. Как например старозагорци са посрещнали Съединението, какво е участието им в обявяване на Независимостта на България през 1908г., отбелязването на 11 май като Ден на славянските просветители Св.св. Кирил и Методий“ и разбира се главните организатори на тези и други събития…

На мене един от любимите ми материали е предложението Стара Загора да се кандидатира за столица за България. Това е станало през 1929 г., когато габровски журналист, дошъл на работа в старозагорския вестник „Дума“ и през април, на първа страница отпечатва статия, в която обяснява, че София не е подходящ град за столица на България. Намира се в края, а не в центъра на страната, още тогава е пренаселена, климатът и комуникациите не са подходящи и предлага да се направи конкурс за столица на България. Изтъква поне 10 аргумента, с които „Стара Загора е достойна хубавица“, за да се кандидатира за столица. Резултатът е ясен, но важното е, че Стара Загора си остава кандидат“-сподели г-жа Маринова.

За още много прелюбопитни факти стана дума. За онези, които не са имали възможност да присъстват на промоцията, през втората половина на месец октомври, събитието ще се повтори в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и „ще гостува“ на Софийската национална библиотека.

Дълго време дамите раздаваха автографи.

Росица Ранчева