Кметът Живко Тодоров в навечерието на своя Ден Рожден:„Истината е в Доброто”

На 21 септември 2025г. кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров навършва 44 години. От тях 14 са в няколко мандата като градоначалник. 14 години във властта се равняват сигурно поне на….28 години „обикновен” човешки живот. Всъщност Животът е дар и е необикновен за всеки от нас!

Всяка година кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров прави благотворителна инициатива за рождения си ден. Тази година каузата е да се помогне на хората, които загубиха домовете си в пожара на “Седми километър”.
Всеки, който иска да помогне, е добре дошъл на 21 септември от 18,30 часа в Старозагорска Митрополия.
Всяка година кметът на Община Стара Загора отделя от времето си за интервю за сайта ни, за което сме БлагоДарни!
Всяка година ни интересуват отговорите му на въпроси извън Властта.
И сме БлагоДарни за човешкото общуване и за неговата искреност!
Господин Тодоров, помните ли някое пожелание за рождения Ви ден, което Ви е развълнувало особено силно?
Имам много такива пожелания. Винаги едни от най-интересните пожелания съм получавал от г-жа Сотирова – когато беше в Общината и сега когато е Омбудсман. Тя е жена, която е изпълнена с мъдрост и винаги ми е било интересно да прочета нейните послания към мен. Силните хора, знаете, винаги се забелязват, включително и в такива моменти, когато отправят своите пожелания.
Вярвате ли, че около рождения си ден човек е свръхчувствителен и че се случват по-особени неща?
Да, вярвам. Защото всеки човек си дава сметка на рождения си ден, че е изминала още една година от живота. А хората, които обичат да осмислят живота си, винаги се връщат назад и гледат какво са успели да направят през тази година-дали тя е била достатъчно успешна, дали е била достатъчно градивна, дали е успял човек да остави нещо добро след себе си….Ако пък не е особено удовлетворен от това, което е оставил, да се опита през следващата година да направи повече хубави неща. Поне аз така мисля, защото всеки човек си задава въпроса „За какво е на този свят? Каква е целта ми? Как трябва да живея?”. Въобще всички тези въпроси сполитат всеки един човек. За себе си аз съм осмислил живота си с това, какво полезно правя за света, в който живеем – за себе си и за останалите.
Не изпадате „в черна дупка”….?!
Винаги съм знаел какво правя и винаги съм знаел посоката. Когато човек е здраво стъпил на земята, има устои и подходящо възпитание, не би трябвало да има колебания по отношение на онова, което върши. Може би колебанията са най-често при хора, които са загубили посоката. Но аз специално за себе си винаги съм знаел и обичам напоследък да го казвам „Истината е в Доброто”. Да търсиш доброто, макар и да виждаш,че има зло. Знаете, че злото така или иначе го има, за да можем да отличим, кое е доброто. Ако имаше само добро, тогава нямаше да можем да го отличим. Затова смятам и рожденият ми ден тази година отново да бъде с добра кауза.
На всеки от нас животът му ще свърши, без значение кой е, какъв е, на какви постове е, какви материални облаги има и т.н. Рано или късно идва моментът, в който животът приключва. Но докато е жив, трябва да осмисли живота с хубави неща-да направи нещо добро за света, за хората. Отивайки си от този свят, да може да каже какво добро е оставил след себе си, какво е посял и какво е поникнало от това.
Тези 14 години във властта как ги преминавате, кое качество от характера ви помага най-много?
Амбициозен съм определено, постоянен съм. Но смятам, че най-важното е, че не съм изгубил човещината си. Да, понякога да си човечен в днешния свят е трудно-виждате в какви времена живеем. Те са прекалено материални, хората не залагат толкова на духовността. Но е много по-хубаво да си човечен, да изпитваш чувства, отколкото да си студенокръвен и безизразен човек, каквито има много, за съжаление ,в днешно време. Можем много да се учим от това, което се случва в България в последните години – да се учим, какви не трябва да ставаме и не трябва да бъдем.
Определено сте диалогичен човек, това учи ли се или се наследява?
Каквото и да кажа по отношение на това, ще звучи може би нахално, затова нека хората да оценяват това, което правя и какъв човек съм. Моят отговор е такъв – човек винаги трябва да гледа и отсрещната страна, трябва да има емпатия в себе си. Особено вярвам, че хората които се занимават с политика, трябва да притежават това качество. Ако не го притежават, се получават много тежки изменения в поставените цели и това, което реално се случва. Тогава се получава „Приказка за стълбата” на Смирненски. Искаме да постигнем нещо, но като го постигнем, вече сме направили себе си прекалено материални или пък прекалено безчовечни, безсърдечни. Предпочитам да не допускам такива грешки. Затова винаги гледам и отсрещната страна. Знам, че в живота няма само черно или само бяло, животът е шарен. Уважавам хората и тяхното мнение, винаги търся къде е истината, която е винаги по средата.
Не се научихте да не приемате критиките, защо? Продължавате да сте чувствителен към тях.
Да, това е нормално и така трябва да бъде. Не искам това да закърнява в мен. И когато изляза оттук, да не приличам на себе си. Искам да се запазя такъв, какъвто съм. Отдавна съм разбрал, какъв ми е характерът, какъв съм като човек и няма нищо лошо в това. Винаги съм бил чувствителен по отношение на това, какво се случва, какво ще кажат моите съграждани, това е нормално. Ако стана безчувствен, е може би по-добре да си тръгвам оттук. Да, понякога това носи негативи. Защото човек упреква себе си и непрекъснато е в режим на търсене. Но от друга страна си казвам „Това съм аз и такъв искам да бъда.”
Имате ли любима снимка/снимки от събитие/я. Аз харесвам много една снимка, на която разговаряте с дете и сте на неговата височина..
Имам много такива. Любими снимки са ми там, където има усмивки. Що се отнася до срещите ми с хората, те винаги са ме правили щастлив. Защото моят пост е обществен пост, в който търсиш удовлетворение през очите на другите. Моето удовлетворение няма как да мине през моите очи само. Това е позиция, в която винаги трябва да се оглеждаш в очите на другите. Понякога си удовлетворен от това, което виждаш, понякога не. Пак казвам, трябва да приемаш всичко по този начин – прагматично и знаейки, че това е позиция, на която няма как да се харесаш на всички.
Интересна ни е тази Ваша страст към спорта и хората на спорта откъде е?

Страстта ми към спорта идва от това, че спортът изгражда характер, най-малкото – дисциплина. За да си спортист, трябва да се храниш правилно, което изисква лишения. Трябва да спазваш график, да тренираш, винаги да даваш повече и повече от себе си. Спортът изгражда едни качества у човека, които са необходими за живота. Затова харесвам спорта – и защото дава много енергия. Дава амбиция, окрилява хората. Спортът е и здраве. Изключително важен е особено в днешно време, когато много от младите хора са предимно пред телефоните и компютрите, още от бебета им се дават телефони и устройства, за да може майките им да не се занимават толкова с тях. Живеем във времена, които са много опасни човек да не прекали с нещо. Спомням си времената преди 20 години, когато нямаше толкова много изкушения, когато всички деца бяха навън и играеха. В момента в училищните дворове рядко се виждат деца, които да спортуват и до късно, а майките им се чудят как да ги приберат. В момента майките се чудят, къде да оставят децата си, за да може да имат малко свободно време, което за мен поне е негативно от гледна точка на днешното време. Технологиите са нещо страхотно, но трябва да се научим, как да ги използваме, така че да не пречат на човещината, на порядките ни като хора. И да бъдем повече навън! Хората са създадени да общуват помежду си. Създадени са да се движат, да комуникират. Ако ние загубим това си качество, както по време на КОВИДа се уединим и всеки започне да живее във виртуален свят, смятам че това не е правилният път за човека. Затова толкова много прокламирам спорта и вярвам, че той е пътят към комуникация, към общуване, здраве и човек да се изгради като характер.
Какво си пожелавате за рождения ден, сам на себе си?
Пожелавам си живот и здраве. Какво толкова му трябва на човек в живота, като се замислите? Никога не съм разбирал хората, които страдат от някакъв вид лакомия, която ги прави прекалено материални. Ние сме израснали във времена, в които имаше първа и втора програма по телевизията, имаше банани само по Коледа и Нова година, когато бабите ни подаряваха чорапи за празниците и т.н. Ако ми харесва нещо в онези поколения, това е че не бяха толкова материални. В момента хората не могат да се наситят на всичко. Имат всичко в ръцете си и пак са нещастни. Това е най-голямата драма на днешния човек. Той не разбира, че материалното състезание не може да го нахрани, не може да нахрани душата му. Човек мисли и усеща всичко със сърцето си, с душата си. Няма как материалните неща да те направят удовлетворен. Има много по-важни неща в живота. Всичко това се отразява върху музиката, върху филмите, които гледаме….Ако погледнем музиката, която се прави в днешно време, може ли да я сравним с тази „вечна музика” от миналото – вижте какво се пее в нея. А теми във „вечните филми” и в сегашните еднодневки, на които даже не им помним заглавията?! Защо е това? Защото човек, когато избяга от духовния свят и отиде в материалния – там вече всичко е „тип МакДоналдс” – храна, от която изяждаш голямо количество, накрая се чувстваш натоварен, зле, нездравословно е и на всичко отгоре, след 2 часа пък си гладен. Тоест искаш да вземаш все повече и все повече и накрая всичко това се отразява върху теб като човешко същество. Така че по-скоро очаквам след този огромен бум в технологиите, хората да търсят повече храна за душата си. Смятам, че културата и моралът са това, което ще даде новия Ренесанс за хората. Усеща се, не знам дали вие го усещате, но духовно се усеща буксуване на хората и по-скоро връщане някъде назад, отколкото прогрес. Технологичният прогрес в момента не води до духовен прогрес, а обратното. Вярвам, че ще последва обратен процес и хората все повече ще търсят духовността, за да могат да се чувстват добре.

Интервю на Уляна Кьосева, Росица Ранчева

Послепис специално за всички, които тази година навършват 44 години:
Числото 44 носи двойните вибрации на числото 4, което увеличава енергията и влиянието му. Числото 4 резонира с атрибутите на подкрепа и стабилност, създавайки солидни основи за себе си и другите, воля и усилия, способност и достойнство, упорита работа и постигане на успех, цялост и вътрешна мъдрост. То също е свързано с нашите страсти и движение напред, както и с енергиите на Архангелите.
Ангелското число 44 ви моли да обърнете внимание на вашата интуиция и вътрешна мъдрост, тъй като вашата връзка с вашите ангели и ангелското царство е много силна в този момент. Насърчавани сте да продължите по настоящия си път, тъй като стремежът и решителността ви ще доведат до успех и изпълнение на мисията.

Източник: http://sacredscribes.blogspot.bg/p/angel-numbers.html