ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!

140 години от Съединението на България.

На тази дата през 1885 г. българския народ извършва едно от най-значимите събития в историята – обединява Княжество България и Източна Румелия (Южна със Северна България).

Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война.

Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). То се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА

Всеки българин познава националният девиз “Съединението прави силата”, който гордо е изписан на герба на България. Днес е денят, който е станал причина тези слова да се появят и да се превърнат в действителност в нашата история.
Всяка година на 6-ти септември отбелязваме годишнина от СЪЕДИНЕНИЕТО – обединението на Княжество България и Източна Румелия, с което Българската държава се уголемява двойно и увеличава своята сила и влияние на Балканите.

ОБРЪЩЕНИЕ НА КНЯЗ БАТЕНБЕРГ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Съединението на Източна Румелия с Княжество България е първата крачка към така жадуваното национално обединение на всички българи. Освен това то е и първият толкова успешен външнополитически ход на българските политици. Въпреки същността на Берлинския договор, ограничаващ максимално самостоятелното развитие на Княжество България, българският политически елит съумява да се възползва максимално от външнополитическата обстановка и да извлече максималното от ситуацията. Самият акт на съединение пък е приет изключително радушно от целия български народ, виждащ в него началото на осъществяването на националния идеал. Точно в този момент обаче Сърбия решава да предприеме един изключително подмолен ход, обявявайки война на България. Това действие на западните ни съседи изненадва изключително неприятно българските управници, които са се готвели за всички друго, но не и за война със Сърбия. Въпреки всичко това обаче, българската държава съумява да се мобилизира и да спечели една от най-неочакваните войни в Европа. За да усетим максимално емоциите, които са изпитвали нашите предци по това време, ви предлагаме да прочетете обръщението на българския княз Александър I Батенберг до българския народ.

„Ний, Александър I,

по Божия милост и народна воля

княз на България!

Правителството на сръбския народ, наш съсед, преследвайки лична егоистична цел и в желанието си да осуети святото дело – съединението на българския народ в едно цяло, днес без всякакъв законен и справедлив повод е обявило война на нашата държава и е дало заповед на армията си да навлезе в нашата страна. С голямо прискърбие ние научихме тази вест, защото никога не можехме да повярваме, че нашите еднокръвни и едноверни братя ще дигнат ръка срещу нас, ще започнат една братоубийствена война в тия трудни времена, които преживяват малките държави на Балканския полуостров, ще държат едно поведение толкова нечовечно и безразсъдно към своите съседи, които, без да причиняват никому вреда, работят и се борят за едно благородно, справедливо и достойно за всички похвали дело.

Като оставяме върху сърбите и правителството им всичката отговорност за войната между двата братски народа и за фаталните последствия, които тя би могла да нанесе и на двете държави, ний обявихме на своя възлюбен народ, че приехме обявената от Сърбия война и дадохме заповедна нашите храбри и юначни войски да започнат операциите си срещу сърбите и енергично да бранят земята, честта и свободата на българския народ.

Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим нашите врагове. Като сме уверени, че нашият възлюбен народ ще се притече и ще ни поддържа в трудното, но свято дело – защитата на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, способен да носи оръжие, ще дойде под знамената да се бие за своята страна и свобода, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни помага в трудните и усилни дни, които преживява страната ни.

Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закрила!“

АЛЕКСАНДЪР

ЗАХАРИ СТОЯНОВ: 5 ВЕЧНИ ЛЮБИМИ ЦИТАТА

Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Деец на Народнолибералната (стамболовистка) партия.

На 2 септември 1889 г. в парижкия хотел „Сюиз“ умира Захарий Стоянов. Той е само на 39 години. Смъртта му и до днес остава загадка. За мнозина той е отровен. Официалната диагноза за смъртта на българския летописец е occlusion intestinale (преплитане на червата), а след направената аутопсия е поставено заключение, че се отнася за „стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит“, като не се изтъкват причините за смъртта.

HighViewArt.com подбра пет любими цитата от Захарий Стоянов:

1. „— А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пѫть Божилъ Георгиевъ въ присѫтетвието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.
— Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ.“ – „Васил Левски. Черти от живота му“, Пловдив, 1883 г.

2. „Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество – свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“ – из предговора към „Записки по българските въстания“.

3. „Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…“ – из „Записки по българските въстания“

4. „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския.“ – из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, 1886 г.

5. „Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.“