Какво почитаме на 6-ти септември?
Почитаме тези, чиито усилия, умения, пот и кръв съединиха към българските земи 32 978 кв. км и 975 000 души. Почитаме тези, които направиха така, че градове като Пловдив, Стара Загора, Бургас, Хасково, Съединение, Нова Загора, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Клисура, Брезово, Казанлък, Карлово, Калофер, Чирпан, Първомай, Ихтиман, Поморие, Харманли, Ямбол, Тополовград, Симеоновград, Елхово, Котел, Несебър, Созопол, Асеновград, Сливен, Айтос, Карнобат и още стотици населени места да бъдат част от „снагата на българската родина“.
Почитаме безбрежните тракийски поля, омайните гори и върхове на Родопите и топлите ласки на Южното ни Черноморие. Всичко това можеше и да не е част от България, ако не беше Съединението.
Лично смятам, че трябва да почитаме и тези, които месеци по-късно защитиха делото на Съединението, полагайки кости и проливайки кръв в Сръбско-българската война от 1885 г. Забележете – когато българите забелязват движението на сръбските войски към нашата граница, тогавашният началник щаб на войската капитан Рачо Петров, който е само на 24 години, изпраща следната телеграма указание:
„От утре 6 часа сутринта, войната със Сърбия обявена. Вземете мерки.“
А командирът на Северния отряд капитан Атанас Узунов (на 28 години) му отговаря:
„Никакво движение сръбско не се забелязва. Юнаците са готови.“
Победоносната война и подготовката за нея започват с две кратки телеграми от няколко думи. Не са заседавали 101 комисии и не е имало разисквания и заседания 1001 часа. Не е имало тоновете многословие, нищоговорене и нищоправене, така характерни за днешния ни ден.
Просто тогавашните българи са си свършили работата. А работата им е била специфична – да направят ефикасна и добре организирана държава и армия и да изковат хора, способни да побеждават и да загиват по бойните поля.
Така че днес почитаме тези, които направиха възможна прегръдката на българския север и българския юг. Прегръдката, без която България нямаше да бъде същата.
Росен Петров
