35 години без инж. Недьо Ранчев
На 26 август 2025 г. се навършват 35 години от внезапната и безвременна кончина на
инж. НЕДЬО РАНЧЕВ
(1937-1990)
По мнението на всички, които го познаваха, той беше уникална личност – човек на честта и дълга, на знанието и спорта, на всичко иновативно, което изпреварва с десетилетия настоящето. Беше любим учител, естет, калиграф, влюбен в морето, дългогодишен ръководител на спасителите на Слънчев бряг и Несебър.
Беше красив атлетичен мъж. От хилавото селско момче от Малка Верея, с изключителна упоритост и постоянство, освен на ученето се отдава и на спорта. Най-напред – волейбол, след това –бокс, после – лека атлетика – висок скок, на която дисциплина е републикански първенец.
Вече беше учител в Строителния техникум, когато и в Стара Загора се заговори за бойните изкуства – самбо, джудо, карате. Той намери начин и съмишленици за усвояване и развиване на тези спортове. Най-напред – момчетата от техникума, след тях и момичета от всички училища…Тренираше едновременно над 100 деца. Имаше таланта да убеждава, да насърчава, да вдъхва кураж…След няколко години в България и Европа се заговори за джудистите на Стара Загора. Дойдоха и първите медали от всякакви първенства и турнири. Видно, положената от Тренера основа е много яка, защото 35 години след него , Спортният клуб по самбо и джудо „Инж. Недьо Ранчев“ продължава да носи слава на града.
И досега, вече възрастни мъже и жени, негови възпитаници от Строителния техникум признават, че е бил любимият им учител. Всички ученички били влюбени в него, а момчетата му подражавали абсолютно по всичко. Още се носят легенди за клуба „Бели мечки“, чиито членове през зимата, всяка сутрин, след крос до Аязмото, са разбивали леда в шадравана на върха му и са се къпели…
Часовете му в училище са били атракции, които нямат нищо общо с общоприетите учебни процеси. Чертежите му върху черната дъска са били буквално произведение на изкуството. Оценките му по предметите, които е преподавал, също са били много „яки“ – среден 3 – 1/2 или отличен 5 + 7/8. Още се разказва за екшъните по време на туристическите походи, за бригадирските лагери…
Безкрайно амбициозен човек, той разгърна максимално педагогическия си и организаторски талант като директор на „Сградото“. За няколко години, това квартално училище, в близост до „Лозенец“, се превърна в Професионална гимназия по строителство и дървообработване. Като магнит той привлече заинтересовани ученици, кадърни учители, които мислят и преподават иновативно. Разкри нови специалности, подобри материалната база и общежитието. Броят на учениците достигна своя максимум. Гимназията, която от 1997г. носи неговото име, започна да се равнява с елитните училища…
И тогава, на 26 август 1990 г., жестока автомобилна катастрофа, го изстреля в другия космос…
Търновският надпис на кан Омуртаг, издълбан върху колона от тъмен сиенит , намерена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново през 1858г. гласи: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг, канас сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години!“
Хубаво е, в деня на неговата кончина, да си спомним с благодарност и усмивка за Ранчев, за другаря Ранчев, за Тренера, за Съра…Ако е истина, че след физическата смърт животът продължава, той и там, в другите вселения, сигурно е направил спортни отбори, продължава да пише сборници и книги, да „дисциплинира“ калпазаните и младите пушачи, да рисува, да пуска тънки вицове и да дими за важност с лулата си. И понеже се казва, че „по делата ще го познаем“, дано е заслужил някое по- богоугодно място и ни се усмихва.
Бог да го прости!
Росица Ранчева
