Какви са били старите имена на българските градове
Между тях може да намерите и своето родно място
Родината ни има дълга история и градовете ни са носили много названия през годините. В тази статия можете да научите старото име на своя и други български градове.
София – през VII век пр. Хр. възниква Тракийският град Сердика – това е първото име на днешна София. По времето на хан Крум (началото IX век) Сердика става част от българската територия и получава името Средец. Градът е бил наричан и Триадица. Последното име – София, идва от храма „Света София“.
Пловдив – през вековете този град е носил много имена – Кендрисос, Евмолпиас, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Улпия, Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе и други. Най-известното може би е Филипополис, дадено му от Филип Македонски, бащата на Александър Македонски
Варна – старото име на Варна е Одесос, на едноименната крепост, разположена на Варненския залив. След разрушаването й градът започва да бъде наричан Варна. Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. градът е носил името Сталин.
Бургас – днешното име на Бургас произлиза от Бургос (от латински – кула). През XIX век градът е бил наричан Ахело Бургас.
Стара Загора – старите имена на града са седем – Берое (по времето на траките), Августа Траяна (на името на римския император Траян), Боруй (видоизменено от Берое), Иринополис (дадено от императрица Ирина), Верея (по време на византийското робство), Ески Зара (по време на османското робство), Железник (1854-1870). От 1870 г. се нарича Стара Загора.
Русе – този град е наричан по най-различни начини, все подобни на днешното име – Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг… Едно от най-популярните стари имена е Русчук. Така е бил наричан градът по време на Османското робство. Друго име на града, което е било носено от римска крепост, е Сексагинта приста – „пристанище на 60 кораба“.
Шумен – за първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал сред такава местност. В периода 1950-1965 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото Шумен.
Велико Търново
Първото име на града е Търновград, по-късно Търново. През XII-XIV в. е било популярно и името Царев град.
През юни Велико Търново спчели първо място в класация за най-красиви места в света, построени на отвесни склонове.
Добрич
Градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик. То му е дадено от турския търговец Хаджиоглу по време на Османското робство. Носи това име до 1882 г.
По време на Втората световна война и комунизма градът се е наричал и Толбухин, на името съветския маршал Фьодор Толбухин.
От 1990 г. насам си връща името Добрич.
Асеновград
Старото име на града е Станимака, произлизащо от гръцкото Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград.
Видин
Старите имена на този град са Бонония, Бдин, които идват от глагола „бдя“.
Поморие
Старото име на града е Анхиало. По-малко известно е прабългарското име Тутхон.
Несебър
Древното наименование на града е Месамбрия, по-късно е наричан Месемврия. Днешното име му е дадено от славяните.
Благоевград
Най-известното старо име на града е Горна Джумая, носено до 1950 г. Градът се е наричал още Скаптопара (на името на древно тракийско селище), Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая. Джумая е турска дума, означаваща „петък“ – пазарен ден.
Смолян
Градът датира от дълбока древност и е носил имената Аетос (в превод „орел“ – на името на стара крепост над града), Езерово, Пашмакли, Ахъ Челеби.
Днешното име произлиза от племето смоляни, населявало този край.
Пазарджик
Първото име на града е Татар Пазарджик. То произлиза от първите постоянни жители на селището – татарите, които са търгували там.
„Джик“ е умалителна наставка, която показва, че пазарът е бил малък.
Дупница
Старите имена на този град са Дъбница, Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла (от старобългарски дуб – дъб).
През 1948 г. градът приема името Станке Димитров, което носи до 1990 г.Добрич – градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик. То му е дадено от турския търговец Хаджиоглу по време на Османското робство. Носи това име до 1882 г. По време на Втората световна война и комунизма градът се е наричал и Толбухин, на името съветския маршал Фьодор Толбухин. От 1990 г. насам си връща името Добрич.
Сливен – и този град е наричан по многo начини – Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне.
Ямбол – през вековете градът е носил много други имена – Диосполис, Дамполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Янболу, Янболи и други…
Габрово – преди градът се е наричал Габрува (от 1477 г. до XVII век).
Търговище – от 1573 до 1934 г. градът се е наричал Ески Джумая (от турски „ески“ – стар, „джумая“ – петъчен пазар).
Разград – имената на Разград са с различни вариации на изписване и изговаряне след налагане на османското владичество: Хезарград и джадид (Hezargrad-ı Cedîd) – Нов Хезарград; Йенидже (по-късно отпада); Хезарград; Херазград; Хасград; Четехезар – Çetehezar, Красград; Раска-град; Аранград; Азарград; Хразград; Храсград; Крозград; Хиразград.
Силистра – трако-скитите са първите основатели на селището от преди 5000 години преди Христа. Градският характер на селището е поставен от римляните при завладяването на Мизия. Дуросторум (Durostorum, Durostorus) или както изписва града Картата на Певтингер – Durostero е столичен град на римската провинция Долна Мизия.
Хасково – през 1792 г. йеросхимонах Спиридон за пръв път споменава в писмен документ българското име на града – Марса. В своята „История во кратце о болгарском народе словенском“ той разказва за турските набези в Тракия през втората половина на 14 век. Турското име „Хаскьой“, с което градът е известен в периода на османското владичество, означава в превод „Владетелско село“.
Суворово – първото име на града е било Козлуджа, по-късно (през 1934 г.) е преименуван на Новградец. Днешното име е в чест на Александър Суворов, руски пълководец, спечелил на това място през 1774 г. една от битките от Руско-Турската война.
Лом – градът е носил много имена – траките го основават с името Антарес, римляните го наричат Алмус. Лом е носил и имената Ломград, Поломие, Лом паланка и Булмия.
Плевен – в началото на новата ера на мястото на сегашен Плевен е имало римска крепост с името Сторгозия.
Монтана – градът е носил много имена: Монтанезиум (дадено от римляните), Кутловица (от славяните), Фердинанд (след като приема това име през 1891 г. княз Фердинанд I променя статута на селището и то става град), Михайловград (на името на комунистическия активист Христо Михайлов). През 1993 г. приема сегашното си име.
Ботевград – до 1886 г. се е наричал Самунджиево, по-късно е преименуван на Орхание, а след 1934 г. носи името на българският революционер и поет Христо Ботев.
Созопол – от създаването си до днес градът е носил множество имена – Антеа, Аполония (на древногръцкия бог Аполон), Созополис (означава „град на спасението“), Сизеболу (по време на Османското робство).
Лом
Градът е носил много имена – траките го основават с името Антарес, римляните го наричат Алмус. Лом е носил и имената Ломград, Поломие, Лом паланка и Булмия.
Свищов
Съществува от времето на император Веспасиан, като тук се настанява Първи италийски легион. Името на града е Нове, а през последните няколко години се провеждат римски игри и тържества“Орел на Дунава“.
(Абоба), Преслав, Мадара и Шумен са крепости от Първото българско царство. През Второто българско царство в парк „Русенски лом“ се изгражда крепостта Червен. Била е монетарница на България. Добре запазена крепост на високото.
Според произхода си имената на градовете могат да се групират по следния начин: на светии, известни хора, митични същества; на растения и животни; на географски обекти; свойства на предмети; исотрически събития; цветове; празници. Има много с неизвестен или не напълно изяснен произход.
През 1934 г. по предложение на цар Борис III комисия разглежда имената на селищата и се извършва промяна на турско звучащите. Царево се е казвало Василико,името му е променено тогава на Мичурин, а след 1991 г.- Царево. Ахтопол дълги години е бил Агатопол.
От близките до границата населени места: Одрин – Адрианопол; Ниш- Найсос, Белград – Сигиндунум, Констанца – Томи, Мангалия – Калатис. Два големи града е имало на егейското крайбрежие: Маронея и Абдера.







