Хайде да се поучим от…мравките!

“През нощта случайно оставих бутилка с вода отворена.

На сутринта в нея бяха паднали десетки мравки.

Те трепереха на повърхността — изглеждаше сякаш всяка се бори за живота си.

Струваше ми се, че се давят една друга, опитвайки се да се спасят.

Почувствах отвращение. Просто се отдалечих.

Но няколко часа по-късно отново погледнах — и замръзнах.

Мравките бяха живи.

Бяха изградили жива пирамида:

долните държаха горните,

а после — спокойно се разменяха.

Без паника. Без борба. Без егоизъм.

Никой не се опитваше да излезе пръв.

Всеки искаше да бъде там, където е по-трудно.

Системата им на взаимопомощ ме разтърси дълбоко.

Внимателно пуснах лъжица в бутилката — и те започнаха да се изкачват една по една.

Но внезапно една се изплъзна и падна обратно.

И тогава се случи нещо невероятно:

тази, която вече почти се бе спасила —

се върна за нея.

Гмурна се. Прегърна я.

И с моя помощ, се измъкнаха. Живи. Заедно.

Този момент ме разтърси повече от който и да е филм.

Почувствах срам.

Срам от нас, хората.

Заради това колко лесно забравяме да помогнем.

Колко рядко се връщаме за онези, които са останали назад.

Истинската сила е в единството.

И ако някой не знае как да живее достойно —

нека погледне… една мъничка мравка…“