На 17 август 986 г. бележим легендарната победа на цар Самуил и българските войски над Източната Римска Империя
На 17 август 986 г. бележим легендарната победа на цар Самуил и българските войски над Източната Римска Империя. Тя се случва при Траянови врата срещу император Василий II, наречен по-късно българоубиец – които едва успява да се спаси с унизително бягство.
През 986 г. – българомразецът – Василий II поема на поход с армия, наброяваща 30 000 души. От Адрианопол императорът достига Филипопол, а оттам се запътва към Сердика. Целта му е да се справи с българите с един удар.
Но както ще разберем след малко, това не се получава.
След завземането на Сердика, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.
По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия.
Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражирите и отмъкват добитъка на самите византийци.
Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.
В резултат на тези неуспехи византийците остават без средства за превземане на Сердика с щурм.
Има и още една важна причина за вдигане на обсадата – по планините в тила на императорската армия се явява войска – българската войска – предвождана от Самуил Непримиримия!
Византийската войска е обзета от страх и отстъпва към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, гордата българска войска, предвождана от цар Самуил, Роман и Арон, нападат византийските нашественици и нанасят умопомрачителен разгром над византийската армия!
Огромна част от ромейската войска е обкръжена. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, едва успява да си пробие път през обкръжението и позорно да избяга заедно с императора.
„Много голям брой“ византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии). Провалът на похода срещу България, е голям ударпо усилията на Василий да укрепи властта си.
По мнения на редица историци след тази битка Самуил става господар на положението на Балканите за следващите 10 години!
Нека помним и прославяме величието на нашият горд, велик и свещен народ! Да живее България!
