Изложба „Извън хронологията“ откриват в Художествена галерия – Стара Загора

От 19 август 2025 г. в камерна зала на Художествена галерия – Стара Загора може да бъде разгледана изложбата ,,ОТВЪД ХРОНОЛОГИЯТА- имена от художествения живот в Стара Загора през първите десетилетия на ХХ век”. В експозицията чрез текстове се маркират някои важни моменти от зараждането на художествения живот в нашия град. Представени са подбрани произведения на художниците Васил Димов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Васил Маринов, Васил Костакев, Евгения Илиева-Лепавцова, Васил Тодоров и Никола Аръшев, които са една представителна извадка от живописната колекция на галерията от този период. Изложбата се реализира със специалното съдействие на Държавен архив – Стара Загора, Библиотека ,,Родина” – Стара Загора и Регионален исторически музей – Стара Загора.

***

В тази експозиция се прави опит да бъде представен един етап от развитието на българското изобразително изкуство, свързан с особено важен момент за началото на художествения живот в Стара Загора. Поглеждайки от дистанцията на времето ясно се открояват имената на онези значими творци, които са част от него и променят облика на неговото културно развитие. Те преминават през европейската академична школовка във Флоренция, Торино и Виена като Антон Митов (1862-1930), Никола Попов (1868?-1954), Георги Митов (1875-1900), Георги Евстатиев (1875-1923), Васил Димов (1878-1941), за да се върнат и да окажат силно влияние върху националната и регионална художествена среда. Следващите поколения художници учат в Държавното рисувално училище в София, като специализират и в Европа. Затова влиянието на академизма, реализма и модернизма от края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век не са им чужди и могат да се открият в техните творби от този период.

Изложбите от края на 19-ти век не са често явление, но показват посоките и очертават пътя, по който тръгват старозагорските художници през следващите десетилетия. През 1898 година художника Васил Димов открива своя изложба в родния си град¹. Немалка част от творците през този период, успоредно с творческата си дейност, са и учители в местни училища. Някои от тях имат активни творчески дейности, но други се отдават изцяло на преподаването, като Добри Христов (1879-1964), които пише ,,Ръководство по рисуване за основните учители” (1916) и множество научни публикации по теми свързани с културата и образованието.

Първата колективна изложба в града се реализира през 1910 г. от художниците Димитър Гюдженов (1891-1979), Васил Маринов (1879-1943) и Никола Кожухаров (1892-1971)². Свързва ги не само родния град, но и едно добро приятелство, което се развива в житейска и творческа посока. Пътищата им многократно се пресичат и като ученици в Държавното рисувално училище, и като военни художници на фронта³. През следващото десетилетие те ще направят още три съвместни изложби (1911, 1917, 1922) в Стара Загора, като паралелно с това преподават и участват активно в художествената и културна дейност на града. Често ги обединява търсенето на родното, което се явява водещата линия в българското изобразително изкуство между двете войни. Центърът на техните общи художествени прояви в тези години ще бъде родния им град.

През 1914 година старозагорският театър обявява конкурс за завеса на новопостроения театрален салон. Конкурсът има изложбен характер, а за жури са определени художниците Антон Митов и Петко Клисуров⁴. Отличени са Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Костакев (1885-1933). Проектът за завесата на Никола Кожухаров е удостоен с първото място и още същата година започва нейното изпълнение, съвместно с Димитър Гюдженов.

Васил Маринов заема водещо място сред художниците на Стара Загора като активно се включва в четиринадесет общи изложби, шест от които самостоятелни (1916, 1920, 1923, 1925, 1935, 1942⁵)⁶. През тези години той е преподавател по рисуване в Първа мъжка гимназия ,,Иван Вазов” и Марийнската държавна девическа гимназия в Стара Загора, а сред неговите ученици са художници като Никола Аръшев, Марио Жеков, Димитър Куманов и др. В настоящата изложба е включена картината ,,Филипи” от 1919 г., с която Васил Маринов участва в юбилейната изложба на Художествената академия (1896-1921)⁷.

В художествения живот на Стара Загора присъстват още някои значими имена, които оставят своя отпечатък във времето, като Евгения Илиева-Лепавцова (1895-1981), Васил Костакев (1885-1933), Васил Тодоров (1893-1977) и Никола Аръшев (1895-1984). Първото представяне на Евгения Илиева на художествената сцена на 8 януари 1923 година. Съвместно с Васил Маринов откриват изложба в малкия салон на Дружество ,,Театър”⁸. За пръв път жена художник показва свои творби пред старозагорската публика. В изложбата са включени портрети и пейзажи, а в пресата отзвукът е голям и се посочва, че картините в нея впечатляват старозагорската публика⁹. Още на следваща година се открива малка експозиция съвместно с художника Александър Мутафов (1924)¹⁰. В нея Евгения Илиева участва с портрети, а Мутафов с морски пейзажи¹¹. Успоредно с творческата си дейност тя е и преподавател по рисуване в Държавната девическа гимназия в града¹². През 1930 година участва в колективна изложба с Васил Маринов, Васил Костакев и Васил Тодоров¹³ в малкия салон на Дружество ,,Театър”, а в следващата изложба през 1932 година към тях се присъединява и Спиридон Иванов.

Активните творчески прояви в Стара Загора продължават в годините и самостоятелни изложби представят художниците Жельо Тачев (1922), Никола Аръшев (1924), Васил Тодоров (1945) и Дочо Байрамов (1948). В колективните изложи вече се открояват и имената на Димитър Караджов, Кипро Николов и Зафир Георгиев.

Първите общи художествени изложби представляват своеобразен пример за следващите поколения творци, като очертават ясни посоки в изобразителното ни изкуство и остават неизменна част от националното и регионално културно и историческо наследство.

Официално откриване не се предвижда. Експозицията може да бъде посетена до 15 септември 2025 г.

Екип на изложбата: Джулиана Гутова, Росица Шидерова, Димо Димов и Катя Тинева-Гюрковска.