Свети Максим Изповедник и Тихон Задонски почитаме на 13 август

Преподобният Максим живял през VII век. Наречен е изповедник, понеже като отличен богослов смело изповядвал, заявявал православната си вяра и пострадал заради защитата ѝ срещу ереста монотелитство (учило за наличието само на една воля у Иисус Христос). 

Св. Максим развил православното учение за двете воли у Богочовека, които съответстват на двете Му естества, божествено и човешко. Това учение после залегнало в основата на вероопределението на VI вселенски събор (681 г.).

Своето прозвище „Изповедник“ получава заради смелостта, с която защитава вярата си по време на преследвания под управлението на император Констанс II. Максим се противопоставя на тогавашните ереси – монофизитството и монотелетизма, които се отклоняват от християнското учение за природата и волята на Христос. За непоколебимостта си е измъчван и изгонен в Северна Африка, където и завършва живота си в изгнание.

Неговите произведения съдържат дълбоки философски и мистични размисли, като са част от богатата традиция на християнския мистицизъм и неоплатонизъм.

Основният празник на свети Максим е на 21 януари, а днес се чества пренасянето в Цариград на неговите мощи от мястото на заточението и смъртта му (в Скития през 662 г.).

Имен ден празнуват днес всички с името Максим.

Днес почитаме и паметта на св. Тихон Задонски. Роден през 1724 г., при кръщението бил наречен Тимотей. Рано останал сирак. Завършил с отличие духовна семинария и веднага бил назначен за учител в нея. 

През 1758 г. приел монашество с името Тихон, а през 1759 г. бил назначен за ректор на семинарията в град Твер. През 1763 г. бил избран за Воронежки епископ. Работил много успешно и с голям нравствен авторитет, издигнал духовния живот на високо равнище. 

Но от всички преживени лишения и монашески подвизи здравето му било доста влошено. Затова многократно молил да бъде освободен и да се оттегли на покой в някой манастир, за да се занимава с богословски трудове. 

Синодът го освободил в края на 1767 г. и светият епископ се прибрал на усамотение и подвиг в Задонския манастир „Св. Богородица“. Отдал се на постоянен пост и молитва, благотворителност и писане на духовни наставления за просвета на клира и народа. 

Творенията му наброяват 16 тома. Завършил живота си на 13 август 1783 г. През 1846 г. при поправка на главната манастирска църква мощите му били намерени нетленни. Канонизиран е на 13 август 1864 г.

Традиции за 13 август: какво трябва и какво не трябва да правите

На празника на св. Максим Изповедник особено важно е да се поиска прошка и да се оставят обидите в миналото. Според народната вяра, ако не простим и не се освободим от горчивината преди залез слънце, тя ще тежи на душите ни до края на живота.

Вярва се също, че св. Максим е покровител на студентите, богословите и проповедниците – всички, които търсят Божията истина. На този ден е обичайно да се отправят молитви за знания, вяра и духовно просветление.

Църквата напомня, че злословието, подлостта, клюките, завистта, алчността и желанието за отмъщение са строго забранени, както и отказът от милост към ближния.

Народни поличби и забрани за празника на Максим Изповедник

В българската фолклорна традиция 13 август е ден, свързан с предсказания за време и реколта:

• Ако нощта срещу празника е ясна и без облаци, есента ще бъде топла и суха.

• Сутрешната роса на този ден вещае богата реколта.

• Вятър от юг на 13 август предвещава топло време.

Важно е да се избягват злословия, клюки и лоши мисли, както и да не отказваме подкрепа и помощ на нуждаещите се.

Какво е най-важното действие на 13 август?

Най-важното, което всеки вярващ трябва да направи на този ден, е да потърси прошка и да се освободи от обидата и горчивината преди залез слънце. Само така, според традицията и църквата, ще запазим душевния си мир и ще бъдем истински причастни към делото на св. Максим Изповедник.