Как домашните любимци променят имунната ни система?

Оказва се, че животът с животни може има дълбоко въздействие върху имунитета ни – потенциално намалявайки риска от алергии, екзема и дори автоимунни заболявания.

Откакто за първи път емигрират от Централна Европа в Северна Америка през 18-ти век, амишите стават известни с уникалния си начин на живот. Днес те разчитат на същите практики на отглеждане на млечни крави и транспорт с коне, които са били следвани от техните предци в продължение на векове.

Амишите вълнуват въображението на холивудските сценаристи, документалисти и социолози в продължение на десетилетия. Но през последните 10 години техният начин на живот е станал все по-интересен и за медицинския свят, тъй като те сякаш се противопоставят на една особено важна съвременна тенденция.
Докато честотата на имунно-свързаните заболявания, които започват в детството, като астма, екзема и алергии, се е увеличила рязко в световен мащаб от 60-те години на миналия век, това не е така за амишите.

Причината се крие в знанието за това как функционира имунната ни система – и дълбоките начини, по които животните ѝ влияят.

Амишите

За да се опитат да разберат защо амишите имат по-ниски нива на определени имунни заболявания, през 2012 г. група учени прекарват време с общност от амиши в щата Индиана и с друга земеделска общност, известна като хутеритите, в Южна Дакота. И в двата случая те вземат кръвни проби от 30 деца и подробно проучват имунната им система.

Има много прилики между двете групи. Подобно на амишите, хутеритите също разчитат на земята за своята прехрана, имат европейски произход, минимално са изложени на замърсяване на въздуха и следват диета с ниско съдържание на преработени храни. Въпреки това, процентът на астма и детски алергии при тях е между четири до шест пъти по-висок, отколкото сред амишите.

Една от разликите между двете общности е, че докато хутеритите са възприели напълно индустриализираните земеделски технологии, амишите не са, което означава, че от ранна възраст те живеят в тесен контакт с животни и изобилието от микроби, които те носят.

През 2016 г. екип от учени от САЩ и Германия публикува вече знаково проучване, в което се заключава, че децата амиши имат по-нисък риск от алергии поради начина, по който средата им формира имунната им система.

По-специално, изследователите установяват, че децата амиши в тяхното проучване имат по-фино настроени регулаторни Т-клетки, отколкото децата с хутеритски произход.

Когато изследователите сканират проби от прах, събрани от домовете на деца на амишите и хутеритите, за бактерии, те откриват ясни доказателства, че децата на амишите са били изложени на повече микроби, вероятно от животните, сред които са живели.

Подобни открития правят и други учени по света. Група имунолози съобщава, че децата, израстващи в алпийски ферми, където кравите обикновено спят в непосредствена близост до стопаните си, изглежда са защитени от астма, сенна хрема и екзема.

Други изследвания установяват, че рискът от алергии при дете на възраст от седем до девет години изглежда намалява пропорционално с броя на домашните любимци, които са присъствали в дома му в ранните години от живота му („ефектът на мини-фермата“).

Домашни любимци 

Откакто амишското проучване е публикувано за първи път, потенциално защитният ефект от взаимодействието с животни през детството е обект на голям интерес, като „Ню Йорк Таймс“ дори публикува статия, в която се пита дали домашните любимци не са новият „пробиотик“.

И така, какво се случва? Може би не е изненадващо, предвид тактилната природа на хората и нашата склонност да галим и гушкаме домашните си любимци, че микробите от козината и лапите им попадат върху кожата ни – поне временно.

Това кара учените да предположат, че „микробиомът“ може да бъде обогатен от контакта с нашите домашни любимци. Микробиомът е съвкупността от огромни колонии от микроби, които живеят по кожата ни, в устата ни и най-вече в червата, където се намира значителна концентрация на имунните клетки на тялото ни.  

Възможността домашните любимци да подобряват здравето на собствениците си, обогатявайки микробиома им, привлича интереса на учените и индустрията за храни на животни. Проф. Насия Сафдар от Университета на Уисконсин иска да направи проучване, за да провери дали микробиомите на хората се уеднаквяват с тези на техните домашни любимци с течение на времето, като това може да доведе до потенциални ползи за здравето на хората.

Редица експерти обаче смятат, че животинските бактерии не се задържат трайно в човешкия организъм. Според други обаче, дори и да не се заселват дългосрочно, контактът с тях все пак стимулира имунната ни система (адаптация, която хората са развили в следствие на хилядолетия съвместен живот с животни), оказвайки положително въздействие върху здравето ни.

Източник: BBC