За Парк „Александър Стамболийски“ ( „Алана“) разказва Снежана Маринова
Церемонията по първата копка за началото на реконструкцията на парк „Александър Стамболийски“ ( „Алана“) е днес, 29 юли 2025 г. (вторник) от 11.00 ч.
По този повод публикуваме един прелюбопитен материал на любимия ни автор Снежана Маринова:
През април 1959 г. вестник „Септември“ съобщава, че в навечерието на празника Първи май ще бъде готова градината „Александър Стамболийски“ или Алана, както го знаят старозагорци. От четири месеца, пише авторът, тук работят специалисти и работници от „Паркове и градини“ на Градския народен съвет. Включват се и граждани с трудодни. Оформени са алеи, пътечки с пясък. Засадени са декоративни дървета и алеи с рози. Направени са две чешмички-гъбки. В центъра се предвижда фонтан. Площ – 15 дка. Проектиран е от арх. В. Велчев и инж. Василева.
В наши дни на това място през ноември 2002 г. е открит паметник на Свети Великомъченик Георги Победоносец, в памет на загиналите във войните старозагорци.
В парка има още бюст-паметник на поета Гео Милев. Автор на паметника е Емилия Ганчева. Бюстът е отлят от бронз, а постаментът е от габро.
Паметникът на Старозагорското въстание 1875 г. е открит на 2 март 1967 г., автор Любомир Петров. Преди това друг паметник за Старозагорското въстание се е намирал в началото на тройната част, на бул. „Цар Симеон Велики“ (старо име – бул. „Георги Димитров“) посока на изток.
За времето на строителството пише Йордан Капсамунов, кмет на Стара Загора от 1952 до 1962 г. в книгата „Спомени“ (2007): Започнахме със Житния алан, сега площад „Александър Стамболийски“. Той беше голо място, където спираха каруцарите, които обслужваха града с превоза на различни стоки и търговците от селата, които продаваха дърва и жито. Преместихме ги на север от Икономическия техникум. Те идваха няколко пъти да молят да не сменяме мястото им, но аз им обясних, че хората ще се научат да ги търсят в новия район. После направихме залесителен план на мястото, изорахме го с булдозери и посадихме доста големи дървета. Така от нищото изникна градината, която после беше наименувана на Александър Стамболийски. Оградихме я с нисък зид и направихме зелени площи и алеи.
Около Алана, като често посещавано и социално място устройват свои магазини, аптеки, кантори и кабинети предприемачи, адвокати, лекари, търговци. От рекламите в периодичния печат узнаваме, че там е частната болница по вътрешни болести с родилно отделение на братята д-р Стефан Узунов и д-р Димитър Узунов; първокласната частна болница на д-р Ст. Драгнев; зъболекарският кабинет на д-р Теню Желев; на д-р М. Ж. Чепилева – зъболекар. От южна страна е аптеката на Начо Коев. И, разбира се, ханове, кръчми, пивници – кръчма-гостилница „Градинарска среща“ на Петко Беличев; Абрашевият хан; хотел „Македония“ на Александър Попов.
До Житния алан първоначално (1927 г.) е и тъкачната работилница за хавлии на Иван Павлов.
Използва се като плац от военните.
За Житния алан преди да стане градинка разказва Любка Бояджиева в своята книга „Приказка за нашето време“ (2001): На този алан по време на есенния панаир се разполагаха люлките: „синджирлиите“, „виенското колело“, кончетата. Тук опъваха палатки пушкаджийниците със силно гримираните и дълбоко деколтирани пушкаджийки, паноптикума с восъчни фигури, разни огнегълтачи, акробати, „колелото на смъртта“ на смелите мотористи братя Соколови. В северния край на алана извисяваха кърпените си платнени куполи цирковете „Добрич“, „Глобус“, „Братя Силаги“… Житният алан беше свързан и с друго интересно събитие. Всяко лято в началото на жътвата тук идваха богати селяни от увалийските села край Стара Загора да спазаряват за сезона жътвари – балканджии, които слизаха пеша, на групички от далечните си планински селца.
От 1879 до 1948 година мястото се нарича Житен алан или Житен площад. След 1948 година приема името на земеделския деец Александър Стамболийски.
Текст Снежана Маринова – Илюстрациите са от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора и от моята сбирка, от колекции на Николай Гичев и други колекционери.
