„Цар Калоян“ триумфално влезе в 100-годишната история на Старозагорската опера

На 18 и 19 юли 2025г., на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ Стара Загора, се състояха премиерните спектакли на грандиозната опера „Цар Калоян“. Вероятно, това е поредният покорен висок връх в историята на столетницата, от който ясно се вижда, както триумфа на оперната трупа, така и на българското музикално наследство.

Операта „Цар Калоян“ е вдъхновението на големия български композитор Панчо Владигеров, по либрето на старозагореца – изключителен поет и драматург- Николай Лилиев, въз основа романа „Солунският чудотворец на Фани Попова-Мутафова.

Действието ни пренася в Търново, в края на XII началото на XIII век. Действащите лица са реални исторически личности: – Калоян – най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър от династията на Асеневци. Царувал е от 1197 до 1207, кога е убит. През 1198 г. официално е коронясан от кардинал Лъв за единствения български владетел с католическата титла крал; Мария – негова съпруга – куманка, която трудно се приспособява с новата си роля на царица. Широко известна е нейната нереализирана любовна афера с пленения латински император Балдуин. По случая има създадена народна песен. Говори се също, че тя убива съпруга си, а сетне и себе си; император Балдуин фландърски, главнокомандващ на кръстоносците, попаднал в плен на Калоян. На хълма „Царевец“ във Велико Търново още стои Балдуиновата кула и разказва за неосъществената любов между куманката Мария и рицарят Балдуин, който предпочита да остане в изгнание, но да не прекърши дадената рицарска честна дума. В спектакъла участват още – боляри, деспоти, български архиепископ, свита, стража, приближени на царското семейство…

Операта „Цар Калоян“ е достоверна отворена книга за битки и победи, за загърбване на личния живот и спокойствие в името на великата кауза – величието на Отечество България.

Действието в постановката се развива в катедралния храм „Свети четиридесет мъченици“, където години след смъртта на цар Калоян, едва на 39 годишен, са положени тленните му останки.

Всичко в тази постановка е внушително и паметно.

Уникално талантливият сценограф и костюмограф Гендони използва за дъно на огромната сцена Царския ред на олтара на катедралния храм. Няколко колонади напомнят за царския дворец. Основен акцент са скулпторите на трите сокола, които според легендите са сътворили света на доброто, злото и необяснимото. Сцената е на три нива, метафора на Вселенските закони и човешкия живот: най-високото – е духовното, нивото на човека, който пренебрегва личните си интереси, в името на велики цели. Такъв е Калоян. Второто и третото – са символи на първичните страсти и желания, на коварство, подлост, на пренебрегване на дълга и честта. Тези качества виждаме в Мария и Балдуин. С костюмите, създадени от Гендони, продължава насищането с информация за времето, когато са се разиграли тези събития. Всеки костюм – както на царя и царедворците, така и на народа и простосмъртните, са произведения на изкуството, по които не само може да се пише продължение на историята от преди много векове назад, но и да се попълват бели петна. Знае се, че много често, изкуството изпреварва действителността.

Възхитителен е режисьорският прочит на Вера Петрова. Тя също изгражда концепцията си върху трите нива на духовното, божественото и необяснимото. Нямам представа как и колко е работила г-жа Петрова с всеки от артистите, в т.ч. хористите и статистите, но всички персонажи максимално защитават задачите и позициите си, за да станат пределно ясно посланията на постановката: Нужна е пълна отдаденост на дълга, особено, ако в ръцете ти е поверена съдбата на народа за сметка на личния живот; максимална почтеност; вяра в Божията справедливост; възмездие за предателството.

Внушителни са масовите картини. Например още в първо действие, когато народът и войските се събират, за да присъстват на церемонията по коронясването на Калоян за крал, цялата сцена е препълнена с представители на целия социален свят от онова време. Или пък – великолепният ни балет на Силвия Томова, който не само се развихря в куманските танци, но и ситни в българската ръченица и се вихри българските хора.

През годините съзнателен живот съм гледала всички български опери, поставяни на Старозагорска сцена. Мисля, че „Цар Калоян“ е най-великата българска опера, създадена от Панчо Владигеров. Създадена е с вдъхновение, което завладява публиката. Немски възпитаник, почитател на Вагнер, но и българин по душа и сърце, музиката му е многопластова, „организирана на големи платна в симфонично-ораториален план по подобие на немската опера в творчеството на Вагнер и Рихард Щраус,  като с мащабите си създава едно изключително усещане за величието на този период от нашата история. Сложността на мелодичните построения, многопластовите хармонични последования и майсторската оркестрация, умело преплетени с български мотиви създават този неповторим ,Владигеровски език, характерен за цялостното му творчество“, казва Ивайло Кринчев, който дирижира и двете премиери.

Блазе на търновлии и гостите им, че на 25 юли 2025г. на „Сцена на вековете“ на хълма Царевец ще гледат постановката на Държавна опера Стара Загора „Цар Калоян“ – един уникален, завладяващ, много български спектакъл.

Росица Ранчева