Овощна градина изникна в сърцето на Аязмото

Точно в сърцето на старозагорското Аязмо открих с възхита новопосадена млада овощна градина. Мястото е закътано, защитено от стари дървета,но няма да ви обадя къде се намира, защото за злосторниците няма почивен ден.

И така, това пространство уж ми беше познато, защото съм ходила да търся гъби, а пък сега е напълно променено. Бодилите и треволяците да изчезнали безследно. На тяхно място се разстилат горски ягоди, дори вече с плодчета (Мъничко, червеничко, царят от път отбива). Останалия терен е почистен и подреден. Старите и новонасадените фиданки са оградени майсторски с кръгове от големи и малки камъни. В средата се извисяват две големи диви череши, на които има прикрепени летви като корони. По- нататък – една дива круша. Най-много са кръговете с млади черешки. И всички те прекопани и полети с вода.

Кой е този грижовен човек, който се е захванал от дивото да направи питомно. Реших да му напиша писмо, да го забода с габърче на някой дърво и да му обявя среща, за да се запознаем.

Точно извадих картончето с поканата и насреща ми забързано се зададе висок, слаб, с прошарена коса мъж, натоварен с две големи туби вода и трета – в раницата на гърба му. Без да ми обръща внимание, бързо, бързо развъртя капачките на водоноските и започна да полива  от едното дръвче на другото.

Представих му се и го помолих да ми сподели защо и кога е направил тази хубост, кой и откъде е, с какво се занимава, за дръвчетата – какви и колко са. Господинът категорично отказа всякакво информация. Каза че го прави за внуците си и за хората, които след година -две, като минат край това място, да си откъснат черешка или крушка. Да, ама и аз не мирясвам. Такъв хубав пример за подражание не се подминава току така и започнах „с ченгел“ да му измъквам дума по дума. По едно време кандиса и пожела вместо име и фамилия да го назова Сливналията. Бил кореняк от Сливен, но преди 10-ина години се наложило да се преместят в Стара Загора, откъдето е съпругата му. След като се пенсионира в Марица Изток му се отворило свободно време и решил да се захване отново с любимото му занимание от младостта – да ашладисва дръвчета и да се грижи за тях, докато достатъчно пораснат и могат сами да се оправят. Майсторлъка научил от началника си в Сливен. Там  е оставил близо стотина фиданки, които вече са големи дървета и дават хубав плод.

Като тръгнал най-напред на разходка из Аязмото му направило впечатление, че много от кошчетата за отпадъци  по алеите са изгнили, ръждясали и останали без дъна. Хванал се да ги ремонтира. Оправил 13 и управата взела че подменила всички, но за съжаление (според него) с по-лошо качество. После открил Алековия кът – доста разхвърляно, неугледно, мръсно място. И там кошчето за смет искало ръце за оправяне. Оправил и него и се ядосвал, че посетителите на това толкова красиво място, вместо да го използват, хвърлят безразборно фасове, опаковки и пр. Там най-голямата му болка била почти напълно унищожената „Гинко белоба“. „Разумен човек няма да го прекърши, ядосва се Сливналията.- Това уникално дърво, което живее няколко столетия, на бърза ръка някои наркомани или млади хора без работа, са му видели сметката. Реших каквото е останало от него, да го съживя. Всеки ден ходих да го поливам, да му говоря, да му се радвам. Израснаха издънки и имам вяра, че ще израсне отново“.

Когато открил мястото за бъдещата овощна градина, се захванал най-напред да го изчисти и подготви . Най-напред ашладисал двете големи диви череши. И по закона на Мърфи, намерил се някой или някои, които от любопитство повредели ашламата. За да я защити, той обгърнал дръвчетата с летви. Ашладисал и дивата круша, открита след почистването на терена. След това започнал да сади преди ашладисаните черешки – около 12-13 на брой. Питам го откъде е намерил толкова много камъни, за да огради дръвчетата, а той ми обяснява, че ги е извадил, докато правил изкопите за фиданките. Отдолу е само скала и камък, съвсем малко е хумосът, но с полаганите грижи, сигурен е, че дръвчетата ще укрепнат и ще пораснат.

Всяка сутрин ги полива. Тубите за вода пълни от чешмата под Митрополията и ги носи нагоре на ръце и гръб. Понякога компания му правят акраните Нейчо и Тошко, но най-често се занимава сам.

Освен на това място, овощарят е облагородил черешки и на още едно място. Налива тубите с вода от Генералската чешма и продължава нататък, към бившата детска градина. Според него, Аязмото е пълно с диви череши и джанки, които полека -лека ще облагороди.

В крайна сметка му измъкнах името, но му дадох дума да не го споменавам. Само каза, че е на 72 г., в разцвета на силите си. Който се труди за природата – не остарява.

Благодаря на този голям човек. И дано има последователи!

Росица РАНЧЕВА