19 юли – най-тъжният ден за Стара Загора

На 19 юли Стара Загора отбелязва Деня на възпоменание на жертвите-православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане през 1877 г. С Решение на Общинския съвет този ден е обявен за траурен в Община Стара Загора!

По време на драматичните събития преди 146 г. в града и района са избити над 14 хиляди българи, повече от 1000 местни жители умират от глад и гонения, отвлечени са над 10 000 млади жени, момчета и момичета.
Само в църквата „Св. Троица“ са изклани близо 2000 души.

Днес, 19 юли 2025г. от 17:00 ч., Енорийски храм „Света Троица” ще се състои вечерна служба; 17:30 ч., Литийно шествие до Мавзолей–костница „19 юлий 1877”; 18:00 ч., Мавзолей–костница „19 юлий 1877 заупокойна молитва в памет на загиналите при опожаряването на града старозагорци през 1877 г

Мавзолеят-костница „19 юлий 1877г.“ е издигнат преди 116г.

Мавзолеят-костница „19 юлий 1877г.“ е миниатюрен и скромен архитектурен паметник, изграден в северозападната част на Стара Загора, под Аязмото. В него са положени костите на 2000 мъченически загинали християни на 19/31 юли 1877 г.
В историческите сведения се отбелязва: „…свещеник Стаю Колев, Дочо Хр. Иванов, Д. Нейков, Тане Иванов, брат на свещеник Захарий, които след оттеглянето на турците се завърнали да дирят или заровят някои от членовете на семействата си, видели труповете в църквата един върху друг и миризмата била ужасна. Разбитият от турските бомби свод бил затрупал значителна част от убитите тела и след Освобождението били извадени и в един трап заровени.“
Така дерето, минаващо покрай Синджирлията кладенец, се превръща в общ гроб. Но при всеки пороен дъжд в дола се събира вода, която отмива част от пръстта и част от костите на погребаните излизат на повърхността. Кварталните кучета започват да ги разнасят в околността. И така година след година… Докато накрая се появява един свещеник, родом от Карлово, който, научавайки за трагедията, преживяна от жителите на Стара Загора на 19 юли 1877 г., и хилядите невинни жертви, търси начин да съхрани паметта за тях. За богоугодното дело, замислено от Георги Клисаров, енорийски свещеник при храма „Св. Троица“, са привлечени и много други енориаши.
Идеята на един скромен свещенослужител и ревностен патриот успява да обедини родолюбците от квартала. Със съвместни усилия се събират средства и се гради паметникът през първото десетилетие на ХХ в. След преодоляване на трудностите мавзолеят е завършен в края на 1909 г. Проучва се мястото на масовия гроб, изваждат се останалите под земята черепи и кости и се поставят в новоизградената костница. Останките са събрани и дезинфекцирани с участието на фелдшера Иван Гарванов, а след това са положени в специално подготвената за целта ниша. Така мъченическите кости, потънали в забвение в една безкръстна могила, най-после намират покой.
Поканата от Комитета „Мавзолей 19 юлий 1877 г.“ в Стара Загора за освещаване носи дата 7 юли 1910 г. и гласи: „На 20 юлий т.г. ще стане освещаването и откриването на „Мавзолея 19 юли 1877 г.“, съграден през миналата година на северозападния край на града, в който са поместени костите на загиналите около 3000 души мъже, жени и деца в храма „Св. Троица“ на 19 юлий 1877 г. от Сюлейманпашовите орди.
Сутринта след Божествената литургия в храма „Св. Троица“ с кръстно шествие ще се отиде при самия мавзолей, дето ще се отслужи панихида за успокоение на душите на падналите за свободата на България и след това ще стане освещаването и откриването на мавзолея – този възпитателен за града и целия народ институт.
Комитетът счита за свой приятен дълг да покани всички граждани и селяни от околията, на която не малко жертви има паднали в града на 19 и 20 юлий 1877 г. да вземат участие при откриването на мавзолея.“
Така от 20 юли 1910 г. започва да се чества паметта на избитите с тържествени богослужения и шествия до новопостроения мавзолей.
През 1935 г. в близост до мавзолея-костница е издигнат и малък възпоменателен паметник от работниците на комуналното стопанство („от чистачите на града“) в Стара Загора. През 30-те години Петко Костадинов се заема с ограждане на мястото около мавзолея и озеленяването му. Вероятно по това време и отново с дарения е изградена и великолепната мраморна чешма.
След 9 септември 1944 г. историята на мавзолейчето се губи. На практика дотогава църквата е полагала някакви грижи. После години наред следва забвение.
По случай 100-годишнината от боевете край Стара Загора, част от костите се пренасят в Мемориала „Бранителите на Стара Загора“. Няма официални сведения какво е станало с останалите, но при всички случаи те са изнесени от там. По стари документални снимки се изчислява, че грамадата от тленни останки, изпълнила докрай цялото помещение, е над 2  м. Сега саркофагът в криптата е 1 м на 60 см.
През 1998 г. Мавзолеят-костница е обявен за паметник на културата с национално значение.
Преди няколко години по проект „Красива България“ е направен основен ремонт на сградата и района около нея. В двора е поставена каменна композиция „Пиета“.
Мавзолеят-костница „19 юлий 1877 г.“ е място за поклонение и размисъл. Храм, увековечаващ паметта на загиналите за свободата мъченици. Той е и признание за жертвите и призив за преоценка на трагичните факти от миналото, родили свободата.

На 5 октомври 1879 г. в центъра на днешния парк „Пети октомври“ с церемония е положен основният камък, който да бележи началото на възстановяването на Стара Загора. Под камъка в специално издълбано място е поставен документ с информация за събитието. Текстът е изписан върху медна плоча с кратко изложение за освобождението, разоряване и подновяване на града. Той е публикуван в първия отчет на археологическото дружество „Августа Траяна” и гласи: „Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.“ В малка книжка, посветена на живота на свещеник Стефан Петков, отпечатана през 1924 г. (Живот и дейност на иконом Стефан Петков, Стара Загора, 1924) се съдържа информация, че освен плочата с надпис, по време на първата копка е поставен план на града, руски и други монети.

Росица Ранчева