Старозагорци почетоха 188 години от рождението на Апостола на свободата

Поетът Йордан Пеев прочете изповедта на сърцето си пред Васил Левски 

Навръх 188-ия рожден ден на Апостол Васил Левски пред скромния му паметник в Стара Загора се събраха много граждани, за да почетат най-великия син на България. В събитието участваха още представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада, начело със знамена група, Военният духов оркестър и свещеничеството на града, водено от Негово Преосвещенство Маркианополски епископ Благослов.

Камбанният звън на митрополитския храм „Свети Димитър“ съпроводи 15-те духовници, които отслужиха заупокойна за Дякон Игнатии.

В словото си зам.кметът Милена Желева каза:

„Преди 188 години се ражда любимото чедо на майка България – Васил Левски. Българският народ, българският гений с голяма обич и преклонение го нарича само него Апостола на свободата.

Много да сумите, които днес можем да кажем. Много са заветите му. Един от тях на стената на училището е „Дела трябват, а не думи“. Другият му завет е да бъдем равни на другите европейски народи.

Васил Левски учи не само на метри от паметника му, пред който сме застанали, в тогавашното килийно училище – Хилендарския метох. По късно се връща имено тук, за да изпълни важна роля за региона и Стара Загора. Тук той основава един от първите революционни комитети в България, които после стават основата на онези будни старозагорци, които ще издигнат знамето и ще поведат Старозагорското въстание през септември 1875г. Тази година ще честваме неговата 150 годишнина.

В това „предприятие“ той увлича учители и свещеници, занаятчии и търговци, всички които искат да следват неговите завети – Свобода или Смърт, за да доведе всичко това до сбъдване на най-голямото му желание – да види българския народ свободен и равен на другите европейски народи.

Казвам всичко това и давам пример със Старозагорското въстание, защото имено тези хора, малко по-късно, ще участват и в боевете за защитата на Стара Загора.

Утре 19 юли е най-тежкият , най- черният ден в историята на нашия град. Тогава е първият ден след боевете, когато турските потери нахлуват в града и го подлагат на тотално опожаряване и унищожаване.

Утре, заедно със старозагорското свещеничество, в храм „Света Троица“ ще се отслужи заупокойна за загиналите и със шествие ще се отправим към Мавзолея костница за заупокойна на загиналите ни предци. Всички те са продължители на делото на Васил Левски.

Поклон пред неговата памет! Да живее България“- каза Милена Желева.

С военна церемония бяха положени венци от името на Община Стара Загора и Общински съвет Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада, от областния управител и Старозагорската митрополия. Дълга опашка от граждани се изви пред паметника на Апостола, всеки да положи своето цвете на благодарност и признателност.

Водещ на събитието беше големият български поет ЙОРДАН ПЕЕВ.

Моля прочетете думите му. Те са написани с кода на ДНК -то на сърцето му!

НАЧАЛО

През юли в Карлово се раждат славеи,

с които се събужда свободата,

а февруари се изпълва с дяволи,

усукващи въжета за разплата.

През юли радостно шумят дърветата,

ала сред тях едно в плач се превива,

предчувствайки съдбата си проклета,

как в някой ден ще стане на бесило.

През юли русокос килим е житото

и всеки сноп е кичур от косата

на онзи, който днеска от звездите ни,

със стъпките ни ходи по земята.

И него майката наместо тялото

един ден в тъжен помен ще опее,

додето той преминал в незабравата

увиснал на въжето се люлее.

И тридесет и шест години свещите,

ще пламват в Рождеството му смирено,

докато черната, крилата вещица

през февруари дойде настървено.

А думите му писани в тефтерчето,

което бащиния ни остави,

са факли, чрез които в поднебесното

през времето си светли продължаваме.

И пак е юли, и светът е църквата,

в която хлябът е кравай от Бога,

и с милостта на Дякона е ръсена

земята ни,

че цялата е гроба му!

Днес ни събира една от най-светлите дати в Българската история. На този ден преди 188 години се ражда Апостолът на свободата ни Васил Иванов Кунчев. Мислих за днешния ден и думите ми отпадаха една по една – за да останат накрая две думи, които сякаш най- точно изчерпват живота на този най-сияен българин и те са: Свобода или Смърт! Идвайки към този паметник срещнах случайно една жена , която водеше за ръка своят невръстен син и му обясняваше защо тук има толкова хора, както и че днес се е родил Апостолът на свободата дякон Левски…Тази жена отглеждаше родолюбие, отглеждаше бъдещето на България и в мен се породи, покълна чувство на НАДЕЖДА, че нищо не е изгубено, че има смисъл , че Левски ще живее с това малко момче , което някой ден ще предаде същите думи на своите деца и така …Дякона ще преминава през времето

Нека нито за миг не забравяме откъде иде той. Той иде от дома на Вярата.

Дякон Игнатий е духовно лице, което вземайки етичната и нравствена енергия на християнството, се завръща в мрачното робско българско битие с идеала на свободата. През пролетта на 1864 година, на връх Великден, в Сопот, той сам отрязва дългите си монашески коси и става Дякон на Свободата.

Днес, чрез това малко дете и неговата майка , която го доведе тук, за да отбележат Рождения ден на Дякона на Свободата Левски. и сега са сред нас, са доказателство , че Родовата памет, националното  ни ДНК, което се предава по неведоми пътища са живи, пъпната връв на българина с майка България не е прерязана.

Може би възторга в детските очи е все още неосъзнат , но тук е ролята на нас възрастните , да обясним , да помнят и обградим с Незабрава това име. Аз разбирам, че е все още това е само емоционален момент, светла детска рефлексия, а не логически анализиран и осмислен апотеоз на делото му, в очите на най- малките, но може би и именно това е най- важното, защото ние имаме безусловна ,инстинктивна потребност от Дякона, в тези сложни времена , не по сложни от неговото .И това ни задължава.

Да, бъдещето на България, нашите деца, имат нужда от Дякона. Защото той е вярата, той е еталона, той е запазената пропорция на националния дух, по който всяка едно поколение установява своето отклонение от българския национален идеал. И нека ни говорят каквото си искат, и нека ни люлеят със всякакви приспивни песни, но Левски не е абстрактно понятие, абстрактни ценности и абстрактен свят, Левски е България. Онази реална и съвременна България. Земята на нашите деди, границите на нашия език, традициите и обичаите, територията на  нашия национален гений, който ни прави различни от всички останали

Това място в Стара Загора е своеобразна метафора на личността на Левски с тази църква и училище зад него. Скромен, земен, човечен, народен, той никога не е обичал показността. Паметникът му в Стара Загора не е на централния площад, а е на това скромно, място, съвсем близо до църквата и Хилендарският метох , едно от най- старите огнища на възраждането в Стара Загора, място белязано от вяра и знание, и взаимна грижа и помощ…

Тук , на този площад, Дякона е в сърцето на живота, за който навярно е мечтаел. И вярвам, че неговия дух е щастлив под полегатите лъчи на залязващото слънце, когато около паметника привечер се събират деца, майки и птици и изчакват своя ред в онази божа последователност, с която свободното Битие се подрежда в своята изначална хармония и простота.

Нека бъдем благодарни, че Левски се роди в България и ни се случи и продължава да ни се случва, и е част на нашия малък и горд народ, благодарим, че те има Дяконе. Историческото време прибавя още една година към безсмъртното Рождество на Дякона Игнатий… Онзи , който чрез смъртта си премина в безсмъртието.Онзи, който чрез делото си за другите , за ближния успя да излезе Жив от Живота, въпреки смъртта и бесилката.

От султанския съд чак до наште души с дух раздаден и сетне възкръснал, и този човек е кръстен на Лъв …Две следи в сърцата ни.
Научи ни, пресвети Апостоле, как
по следите ти светли да минем и да стигнем до твоя върховен живот
и да върнем дълга ти грамаден: десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток –
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“ С тези думи той идва сред моите безсъници и ми напомня някак си за тръните впити във главата на Христос. Бихте ли го попитали колко просто на народния олтар сърце да принесеш. И да светиш в тъмното, както свети восъчната свещ.Нека Васил Иванов Кунчев ни остане блясък за кандилото.
Все някой в своя мрак ще го съзре. Че дори увиснал на бесилото –
отдалия живота си за другите е Жив и не може да умре… Той вече е на толкова години,но все е млад, кажи-речи момче.А колко времето погребва живи,
ала за него сякаш не тече…И неговите Очи тревожно сини,
безгласно ни поставят срок.
Да издължим пред теб, Родино,
един неиздължим оброк за честност и безмерна вяра,за република без господар,където властелин е сам народът,а правдата – свещен олтар

Навярно затова е тъй реален,в мечтите ни безсмъртно устремен,а неговият подвиг легендарен, е съвестта на всеки идващ ден…За свободата имаш право да сменяш своето лице. За свободата нямаш право
да сменяш своето сърце!

Той беше винаги различен
и винаги един и същ.
Той се раздаваше на всички,
на себе си –
нито веднъж.

И виждам младото му тяло
как,
окачено да умре,
се люшва в нас като махало
и няма никога да спре.

Той навсякъде и всякога, при всички обстоятелства без колебание отдаде всичко от себе си, а накрая и самия себе си в името на тази любов. защото истинската любов, е жертвена! И ако някой казва, че обича, но отказва да положи душата си за другите, вярвайте , не говори истината. А Левски беше и любов, и истина!

Затова да празнуваме Рождеството му всяка година, защото той се ражда всеки път на 18 юли…

 

. . .

Защо ти беше, ДЯКОНЕ, да биеш

ръждясали камбани без въжета

и в мраз, и пек по друмища да скиташ,

за бунт да търсиш между нас Мъжете?

Не искаше ли и ти като всички

да имаш дом, дюкян, жена и друго,

наместо на въжето да увиснеш

в най-гарвановото и тъжно утро?

И вместо вой на февруарски вятър

да чуваш смях на многобройна челяд,

и да не срещаш окован стената

в мазето, дето блъска своя череп.

Не бе ли по- добре пари да правиш,

наместо в края сълзи да проливаш

безмълвен и от своите предаден,

и сам от този свят да си отиваш?

Не ти ли стигаше да си живееш

далече от бесилки и от рани,

и като прилеп да не се люлееш

над бурето- храна за злост и врани?!

Защо ти беше, ДЯКОНЕ, кажи ми

таз страшна и тъй мъчна орисия,

в която гроба ти макар без име,

е гроб на цял народ… и на светия?!

Васил Иванов Кунчев , Левски беше и остава символ на велика и благородна мисия . а именно да премахне робството в душите и поведението на сънародниците си, да направи от роба свободен човек, да го превърне в поборник за своето освобождение и за освобождението на всички поробени.

Отдаден всецяло на борбата за държавна, национална и човешка свобода, Апостола остана до последно единен и неделим, еднозначен и последователен. Всяка негова постъпка, всяка мисъл, всеки ред и всяка дума от “страшното му и опасно слово” бяха точни прозрения и оценки на онова време и тогавашните реалности и излъчваха исторически послания за политическото бъдеще на България, а и на света.

Каквото и най-възвисено да се каже за него, то всякога ще бъде недостатъчно, защото идеалът, който той носеше в душата си и желаеше да изгради за другите беше и остава съдържание от непреходни ценности – доброволно посвещаване, пълно себеотдаване, безкористен труд и борба за народ и Родина, за тяхната свобода, за справедливо съществуване,Цялата дейност, най- съкровените мечти и пориви на Апостола са изпълнени с този Божествен плам. Трогателно и скръбно до смърт той повтаря в своите писма: “Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.” Същото звучи и в неговото величествено заклеване: “Ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си!”.В света на вехтите завети Аз чувам младия му глас:

Да създаваме комитети
от всички нас
за всички нас,
че свободата е по-нужда
от хляб и слънце в този век –
не за облага и за служба –
за правото да си човек.

Един лъвски скок се засилва високо над затрънения плет
към жадното избавление. Един предателски шепот запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана. Едно черно бесило на хоризонта отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното…И Левски отново се прероди

Васил Левски – върховно въплъщение на нравственост. Спомнете си словата му “целта ни в Българско е братство със секиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме секиму!”

Колкото повече времето минава, отброявано с годините, както на неговото раждане , така и на неговото повесване, толкова повече Апостола ни става по-скъп, по-близък и по човешки непрежалим!

Ако България не беше го родила, едва ли националният ни ръст щеше да бъде толкова извисен и народностното ни самочувствие толкова съдържателно и изпълнено с доброто в него, като доминанта на нашето битие!

Всеки от нас се опитвал поне в нещо да се измерва с Левски, с неговото величие, а той остава все така недостижим! Да повдигнем очи към погледа му! По него ще разберем доколко тази дързост ни се отдава и ще познаем добре ли постъпваме, добре ли работим, добре ли вървим. Защото заветите на Дякона не остаряват. Те са изписани със сакрални букви в духовното небе на България – така както над християнския свят стои Словото Божие, така както слънцето изгрява и залязва, за да дарява живот на всичко и на всички.