Младият родоизследовател и колекционер Кристиан Конов вдигна втора самостоятелна изложба в РИМ

В малката зала на първия етаж на Регионален исторически музей (РИМ) и антрето към нея младият родоизследовател и колекционер Кристиан Конов вдигна втора самостоятелна изложба под надслов „История в кадри и думи“.

Освен артефакти за неговия прадядо Райчо Конов, на когото през 2023 г. посвети първата си изложба, разположена в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, г-н Конов показва уникални предмети, свързани със Стара Загора. Заедно с това е подредена любопитна етнографска сбирка.

Кристиян Конов, който вече е студент в Тракийски университет, е добре познат сред младите хора в Стара Загора. Няколко години той беше председател на Съвета на младите омбудсмани. Негови са няколко организирани и успешно проведени дарителски кампании. Носител е на няколко първи и специални награди от местни и национални конкурси, викторини, активни младежки дейности и др.

Г-н Конов едва на 19 години, вие Вие не само водите активен обществен живот, но се реализирате като колекционер и родоизследовател. Каква е целта Ви да професионално подредената веществено-документална изложба в РИМ?

Главната ми чел беше и е младите хора от града и гостите да дойдат тук и да видят колко по-трудно е било на предците ни, но те винаги са успявали с труд, упоритост и постоянство. Не на последно място е жест в знак на благодарност и признателност към цялото ми семейство.

За мене историята не е скучен предмет, а реална възможност всеки от нас да се запознае с родния край и неговите хора и да намери своя верен път към сърцето си.

Как е подредена експозицията?

Първата витрина е свързана с живота и делото на моя прадядо Райчо Конов, който е бил търговец. На таблото със снимков материал и на семейната снимка се вижда, че е бил човек с вкус и естет. Независимо къде се намира – на работа, на разходка или прием, винаги е бил официално и с вкус облечен. Моите родители са категорични , че приличам на него. Бил е с аристократичен дух и джентълмен.

В първата витрина съм подредил лични вещи на Райчо Конов, както и предмети от неговия парфюмериен и санитарен магазин – „Малката виолетка“. Магазинът се е намирал по главната улица „Цар Симеон Велики“, точно където сега е Сити центъра на Стара Загора. Домът му е бил на два етажа – на първия – магазинът, а на втория – жилищата на неговото семейство. Във витрината има седефени копчета, игли, части за шевни машини, кибрити, пудри и помади, подхранващ крем за дамите „Жибол“, лекарствени продукти. Посетителите могат да видят сапун „Рилска теменуга“. Бил е билкар и са показани буркани, за съхраняване на билки. Негова слабост са били часовниците. Когато е ходил в чужбина си е купувал часовници. Показани са два джобни часовника, будилник, неговата писалка „Пеликан“ и тоалетната му кутия за бръснене, очилата му и последните монети от магазина, който е затворен от новата комунистическа власт през 1944г. Интересен експонат е орденът му за храброст. Бил е член на Колоездачното дружество „Сокол“ с други видни старозагорци като Любенови, Марулеви и др.

Семейният портрет открих в много окаяно състояние и доби този добър вид след реставрация. На снимката са моят прадядо, сестра му и майка му и моят дядо – малкото момченце.

Какво предлагат следващите две витрини?

Тук съм показал част от семейния архив на моето семейство. Може да се види филателния му класьор, счетоводните книги, документи, свързани с търговската му дейност. Изключително съм щастлив, че можах да събера книги, които са били в библиотеката на Райчо Конов, като се започне с Яворов и се стигне до Речник на българина в Париж. Има изключителна книжка „Великите и страшни явления в природата“ с печат на Мъжкото училище „Иван Вазов“; Кирил Христов с неговата „Историйца за София извън живота“, стихосбирката на Иван Мирчев „Кажете небеса“…

Следващите витрини не са свързани с фамилия Конови?

Да, това са неща, които след дълго търсене открих и запазих в колекцията си. В този смисъл всички експонати по-нататък са свързани с моя роден град Стара Загора. Можах да откупя снимка на първия випуск на Строителното училище – Държавно средно политехническо училище. Тук е първият технически наръчник, изд. 1943/1944 г. Има интересен часовник – будилник, собственост на часовникаря Васил Чифудов. Специалистите от Регионалния исторически музей се произнесоха, че са първи път виждат часовник с неговата марка.

Притежавам много интересен документ на Акционерно дружество „България“, който е с небългарска валута. След Освобождението през 1878 г. има един период, когато френският франк е нашата валута. Това е изключителен документ за идентичността. Тук е и документът за Старозагорското градско общинско управление, на който тогава, като секретар,се подписва кметът Сава Казмуков. Притежавам документ от 1907 г. свързан с един от първите старозагорски индустриалци Тодор Азманов, какъвто РИМ не притежава.

Коя е любимата Ви тема?

Вълнува ме всичко, свързано с един от най-големите български архитекти Христо Димов. Зная, че в Стара Загора той е имал най-подредения архив. За съжаление след смъртта и на трите му дъщери, които нямат наследници, всичко се разпилява. Това, което притежавам за него, съм събирал в продължение на три години и продължавам да издирвам всичко, свързано с този известен архитект, проектирал десетки обществени и фамилни сгради.

Честно да си призная, най-любимата ми част в изложбата е свързана с военната тематика. Аз съм върл фен на всичко, което се е случило през 1934г. и като цяло на идеала на хората, които са носили пагон. Както Митрополит Методий Старозагорски е имал идеал, военните също са имали идеал и кауза. Показвам снимки, пощенски картички – къде с печати, къде – различни дивизии, войнишка литература, оригинална манерка. Всички експонати носят много информация за готовността на истинските българи да защитават родината си. Обичам да събирам повече снимки, отколкото пощенски картички, защото снимките се срещат рядко, а картичките – в големи тиражи. Известни са само две снимки при бомбардировката на София с опожарените фабрики, едната е моя, другата в Пловдив. Има снимка на част от гвардейския отряд. От една пловдивска антикварна сбирка успях да откупя архива на капитан Брайков. Бил е началник на дивизията в Пловдив. Притежавам цялата му кореспонденция от над 200 писма и картички – от редник до най-високите му позиции. Показвам цензурните печати, когато войник си изпраща писмо до вкъщи.

Снимката на Шести картечен курс купих през тази година, защото е точно на 100 години. Направена е на 20 октомври 1925 г. Зная, че в България е имало само четири такива картечни курсове, следователно това е един от всичките. Друга снимка от 1929 г. е на картечната рота в София. Според мене тя е с национално значение.

Откъде събрахте тези ценности?

С изключително целенасочено търсене вече четири – пет години. Това не е просто хоби, а кауза да покажа на младите хора и на всички, които имат интерес за знаят историята на Стара Загора и на България. Радвам се, че близо два месеца от официалното откриване, изложбата предизвиква интересът на ученици, млади хора, гражданите и гостите на нашия град.

Какво съдържа етнографската част от „История в кадри и думи“?

Най-голямата ми гордост е, че показвам бита на българите в близкото и по-далечното минало. Едно е да го гледаш в учебниците по история, друго – да го видиш с очите си и да се докоснеш до него. Ние младите не можем да си представим как предците ни са ходили всеки ден километри за вода с кобилици и менци. Показвам как цялата многолюдна фамилия се е събирала за хранене край малката дървена софра. Тук има корита за месене на хляб, голяма дамаджана за ракия, плетени кошници, сърпове и паламарки, шиник и каца за туршия, цървули от телешка кожа,. За първи път се показва делва с печата на Койчо грънчаря от Стара Загора. Красив акцент е китеник от Северна България. Това е грамофон „Ореон“ , немско довоенно радио, пишеща машина „Олимпия“. Изключително интересна е френската печка с детайли – произведения на изкуството. В България са преобладавали „Перник“ и „Балкан“ .

В шкафа е изложена петромаксова лампа, фотоапарат, домашна посуда, книги от семейната библиотека, хурки с вретена за предене, дарак и чепкало, рендета, интересна грамадна ножица. ..

Изложбата ще остане до края на лятото.

Росица РАНЧЕВА