Национална награда за поезия „Ваня Петкова“ се учреди в деня на рождението на поетесата

На 10 юли 1944 г. е родена една от най-ярките поетеси на България – Ваня Петкова, оставила трайна и неугасваща следа в българската и световната литература със силната си поезия и дълбоко съдържателните си романи. На рождената ѝ дата Съюзът на българските писатели учреди Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“.

Наградата за поезия „Ваня Петкова“ е учредена от Съюза на българските писатели – София, на 10 юли 2025 г., съвместно със семейството на поетесата. Статутът бе подписан от председателя на СБП Боян Ангелов и от журналистката Оля Ал-Ахмед, дъщеря на поетесата.

Целта на тази награда е да се запази паметта за творчеството на поетесата Ваня Петкова и да се отличат съвременни поети, създали произведения в контекста на българската литературна традиция. С Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се отличават само български автори за постижения в областта на поезията, любовната лирика, или социално-ангажиращи художествени произведения в духа на посланията на Ваня Петкова, считани за принос в националната литература.

Ще се връчва на две години по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

Миналата и тази година преминаха в едно истинско възрождение на творчеството на Ваня Петкова – поетичен ренесанс. Бяха издадени две книги на поетесата от издателство „Книгомания“ – антологията „Аз съм Сириус“, събрала 100 избрани стихотворения от различните творчески периоди на авторката и скривания половин век автобиографичен таен роман „Бог е Любов“ превърнал се два месеца след издаването му в бестселър. На екран излезе и първият документален филм със заглавие „Ваня Петкова: Неудобната поетеса“ от Християн Иванов. Премиерата на лентата се състоя в чест 80 годишнината от рождението на поетесата, на 10 юли, 2024, в Къща-музей „Ваня Петкова“ в с. Езерово.

Ваня Петкова е оставила траен отпечатък и в днешните съвременни поети на България, които до ден днешен я тачат за лиричното ѝ слово и признават като бунтарка, отстояваща правдата чрез острото си и парещо поетично перо.

Нека да дадем думата на съвременниците – поети, писатели, актьори, журналисти просто приятели:

Ваня Петкова покорява поетичния Олимп със своята уникалност: самобитно творчество, бунтарски дух , космополитизъм и страстна любов към своята обичана Родина България!

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

–––––

Премъдрият, талантлив и прозорлив руски поет Евгени Евтушенко го е казал най-точно: „ Ваня, природата те е създала в един единствен екземпляр“. Много красиво, но тежко на онзи на който му се случи. Такова, дори в рая ги гледат накриво. Защото не са като останалите. Те са различни, стъпката им е друга и не съвпада с такта, с който марширува „прогресивното“ човечество. А и мислите, приказките, дори дрехите им са някак си шарени и бият на очи сред общата сивота. За съжаление на Ваня Петкова и е писано да живее в свят, в който сивотата е свещена. Всичко извън нея е ерест. Дори любовта. Да се влюбиш и омъжиш за човек от друга държава, с различна вяра и цвят на кожата веднага те подрежда в някакъв съмнителен обществен черен списък и те прави те еретик. Това по наследство се предава и на тези, които са след теб. Никой после не се интересува какво те могат, как са се учили и какво граждани са. Това няма никакво значение: защото те вече са дамгосани по рождение. Вярно, че в лозунгите обичаме черните и сме солидарни с тях, но споменатото общество отдавна не вярва на лозунги.

Исак Гозес , журналист, писател, публицист

–––––-

Ваня Петкова! Приживе немалко мъже се бояха от избухливостта й, носеха се легенди за нейната чувствена освободеност, а младите повтаряха наизуст някои от най-смелите й стихотворения. В кръвта на Ваня се сливат гените на руски белогвардейци-емигранти, на гърци и на българи, може би затова тя е творец с космополитно съзнание, свободно владее и превежда от седем езика, а поезията и е издадена на пет континента и е преведена на 13 езика, сред които – на арменски, на японски и на арабски. Тайната автобиография „Бог е Любов“ праща по дяволите всички нелепи митове и анекдоти за битието и за творчеството на поетесата, тя изважда наяве болката, с която може да живее и да твори само невероятно силна личност, напълно отдадена на мисията си да надмогва рани – физически и духовни, да преодолява ужаса от расистките изстъпления на властите и на убогите люде.

Несъмнено Ваня Петкова с великолепната си поезия и проза вече е сред най-значимите творци, които можем да определим като „модерна българска класика“!

Георги Цанков, литературен критик и преводач