Съюзът на българските писатели връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“

Съюзът на българските писатели (СБП) връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“. Събитието е на 14 юли 2025г. в клуб „Парнас“ на СБП в деня, в който се навършват сто години от рождението на един от знаковите поети на България за XX век, посочват от СБП.

По думите им чрез ежегодната национална награда за патриотична поезия завръщането на твореца е символен и реален факт. На събитието ще присъстват десетина от предишните лауреати, а призът ще се връчи от Боян Ангелов – председател на СБП.

От 2004 г. на негово име е учредена награда за патриотична поезия, чиито лауреати през годините са били знакови имена като Михаил Белчев, Ваня Петкова, Ивайло Балабанов, Минчо Минчев, Никола Инджов, Филип Хорозов, Надя Попова, Петър Андасаров, Ивайло Диманов, Матей Шопкин, Христо Ганов, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Трендафил Василев, Найден Вълчев, Иван Гранитски, Борислав Геронтиев, Атанас Звездинов, Елка Няголова, Венко Евтимов, Боян Ангелов.

Поезията на Джагаров е все така силна, метафорична и актуална и в XXI век, в нея светят провиденчески послания, в които неувяхващи остават родолюбието, хуманистичният патос, високата естетика, посочват от СБП. 

Георги Георгиев Джагаров, български поет, публицист, драматург, общественик, е роден на 14.07.1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва основно образование в Сливен, после – с отличие сливенската гимназия „Добри Чинтулов”. Член на РМС от ученик. Съден и затворен като антифашист, излиза от затвора след 9.09. 1944 г. Печата от 1941 г. (сп. „Българска реч”). Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1951). Редактор във в. „Литературен фронт”, драматург на Народния театър за младежта. Член на редакционните колегии на списанията „Пламък” и „Родна реч”. Автор на пиесите „Вратите се затварят” (1961), „И утре е ден” (1963), „Прокурорът” (1965; 1969) и стихосбирките: „Моите песни” (1954; 1955), „Птици срещу вятъра. Лирика” (1956), „В минути на мълчание” (1958; 1985), „Стихотворения” (1969; 1970; 1971; 1972), „Понякога” (1975; 1979), „Сезони” (1981), „Стихотворения” (1985), „Стихотворения” (2000), „България…една човешка длан” (2005), „Птици срещу вятъра” (2008). Сценарист на филмите „Прокурорът” (1968) и „Слънчев удар” (1977). Други произведения: „Проблемите на живота – проблеми на литературата” (1970). Член на ЦК на БКП от 1966 г. Председател на Съюза на българските писатели (15.04.1966 – 8.06.1972). Заместник-председател на Държавния съвет (9.07.1971 – 14.12.1989), председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (14.07. 1971 – 1986), член на Националния съвет на Отечествения фронт (1967 – 20.12. 1989), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (22.04. 1972 – 16.06. 1977), депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Негова спътница в живота е Цвета Петкова Изворска – Джагарова (1935, Бяла Слатина) – филолог, литератор и редактор. Удостоен с международната награда за поезия „Солензара” на Френската академия (1982). Заслужил и народен деятел на културата. Носител на Димитровска награда. В последните си години заболява от рак. Умира на 30.11.1995 г. във Военна болница в София. Последните му думи са: “България – моята рана, моята болка, моята обич!”

БЪЛГАРИЯ

Георги Джагаров

Земя като една човешка длан…

Но по-голяма ти не си ми нужна,

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,

че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали

из твоите полета и гори?

С онез, които бяха с теб добри,

ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан…

Но счупи се във тази длан сурова

стакана с византийската отрова

и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка

продаваха на дребно твойта пръст,

но паднаха под теб с пречупен кръст,

че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,

усмихнаха се чардаклии къщи

и заплющяха знамена могъщи,

и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема

под ласкавите български ръце,

дъхти на здравец твоето лице

и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан…

Но ти за мен си цяло мироздание,

че аз те меря не на разстояние,

а с обич, от която съм пиян!