Живописецът Иван Милев пред Долап.бг:“Искам с моите картини да внушавам спокойствие и доброта“

На 9 юли 2025 г. в Художествена галерия – Стара Загора, носителят на Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ” 2024 г., живописецът Иван Милев, представи за първи път пред старозагорската публика своята самостоятелна изложба „Докосната природа”.

Иван Милев е роден през 1957 година в с. Априлово, Търговищка област. Началото на неговото формиране като творец започва в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София, която завършва през 1971 г. и продължава в ВИИИ „Николай Павлович” (НХА), специалност „Живопис” в ателието на проф. Добри Добрев до дипломирането му през 1984 г.

През годините от 1988 г. до днес, творческата му биография включва 20 самостоятелни изяви, 13 участия в колективни изложби и форуми за съвременно изкуство, десетки награди.

Работи с маслени бои, акрилни бои, акварел. Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания . От 1990 г. Иван Милев е член на Съюза на българските художници.

Старозагорската публика го познава с произведението „Островът”, с което участва в VI Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ” през 2024 г. и е отличен от журито с Голямата награда. Живее и работи в София, като съчетава творческата си дейност с работа първоначално на уредник, а по-късно и на заместник-директор на Националната галерия в София.

Изложбата може да бъде посетена до 27 август 2025 г.

Господин Милев, в качеството си на художник, Вие сте за втори път в Стара Загора – миналата година, за да получите голямата награда от Квадреналето по живопис „Миналото и легендите на моя народ“ и сега, за да представите самостоятелната си изложба „Докосната природа“. Кажете нещо повече за себе си за читателите на Долап.бг, моля.

Роден съм в село Априлово, до град Попово. Родът на баща ми е от Беломорска Тракия. От там ще направите връзка и с Родопите, която ми е най-любимата планина. Понеже 15 години съм живял в Разград, там са другите прелести – Лудогорието и Добруджа. Тези места са ме вълнували през целия ми творчески живот. Така продължих до ден днешен.

Най-напред завърших Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, след което веднага бях приет в Художествената академия в класа на проф. Добри Добрев. През 1984 г. завърших висшето си образование и за мой голям късмет, веднага започнах работа в Националната галерия. Това промени много живота ми, защото там наистина се срещнах с голямото изкуство на нашите майстори. Изключително много ми повлия като човек, който се занимава с изкуство. В първите дни, когато влизах през вратата, се вълнувах като дете. Пипах оригиналните картини на Мърквичка, на Майстора, на Митов…на когото се сетите. Автори и произведения, които само бях учил в училище и академията.

Колко години от тогава?

От 1984г. до сега – повече от 40 години, най-напред като уредник, а след това – като заместник директор.

В тази удивителна среда, кой от художниците Ви е най- на сърце?

Те са много, трябва да изброявам доста дълго. Тъй като името ми съвпада с великия Иван Милев, той е един от първите ми и вечни любимци. Това че нося неговото име е абсолютно съвпадение, тъй като и дядо ми се е казвал Иван Милев, и то преди великия Иван Милев от Казанлък. Това за мене е много голяма отговорност и задължение, тежи като меч над мене и внимавам с какво и как се занимавам, за да не огорча името на адаша.

Хубавото е, че да носиш това име, след този велик наш български художник е голяма отговорност. Защото, както виждаме, сравненията с него са много чести, за хубаво и за лошо. Имам комични случки, всякакви шеги – добронамерени и не чак до там. Но останах Иван Милев, защото в Академията проф. Светлин Русев попитал, защо не се пиша по баща. Асистентът Валентин Колев му отговорил, аз не съм присъствал, че по баща трябва да съм Петров, но в момента в Академията имаме професор Иван Петров, и така останах Иван Милев.

През годините и сега, кои са темите, които са Ви вълнували и които ще видим реализирани в изложбата Ви „Докосната природа“?

Тъй като имах малко време да се подготвя за гостуването ми в Стара Загора, от една страна и от друга съм доста непознат за старозагорската публика, реших, да представя малко по-ретро изложба от различните периоди на творчеството ми. Разбира се имам и съвсем нови неща.

Замислих се, как да обединя всичките си картини. Всъщност ние творците, какво правим след като природата се мъчи да ни подчини? Всеки художник е рисувал пейзажи, натюрморти, природа, сезони, полета и планини, морета. Природата ни се представя в този вид и ни казва :“Ето, аз съм това. Вие ме пресъздайте!“ Много творци го правят буквално, но аз смятам, че не това е целта на един творец. Целта на един творец е да вземе най-важните елементи, части от нея или състояния, които вижда в природата. Може едно листо, може клон, нещо което Ви провокира и от там нататък да създадете нова природа, но вече през собствения си мироглед. Всъщност това „Докосване до природата“, както съм нарекъл изложбата, е метафора – авторът докосва природата и създава нова природа. Звучи малко претенциозно на пръв поглед, но няма такова нещо.

Как тематично е представена експозицията?

Две са основните теми – родопски и планински мотиви и лудогорските пейзажи, равнинните терени , които грабват погледа. Малкото пречупване на хоризонта с едно дърво или някакъв друг елемент, може да се получи нещо много интересно, да ни провокира, да се замислим за нещата от живота. Всичко това зависи от автора, как ще го пресъздаде. В този смисъл основната ми задача е с моите картини да внушавам спокойствие, да зареждам с добра енергия. Ако в това успея, значи съм постигнал голямата цел.

Във Вашите картини не присъства човекът, но като част от природата, можем да го открием навсякъде. В този смисъл какви са посланията Ви към посетителите на изложбата?

Посланията ми са да се замислим природата, която ни е създала и ни поддържа живи и здрави, достатъчно добре ли се грижим за нея? Имаме ли очи да я видим? Ето, пак стигаме до ролята на твореца, ако някой „няма очи за нея“, да му ги отворим.

Г-н Милев, как Ви посрещна екипът на Старозагорската художествена галерия?

И предишния път, когато идвах за наградата, и сега – много съм доволен и благодарен. Това е сплотен екип от млади хора, които абсолютно професионално, търпеливо и съвестно работят. Много съм впечатлен. Директорът д-р Катя Тинева си свърши брилянтно работата. За мене е истинска чест, в разгара на лятото да донеса на старозагорци житницата на Добруджа и хладината и прелестта на Родопите. Наистина го мисля.

Росица Ранчева