Петте навика на бедните хора

Могат ли навиците да програмират хората на бедност?

Неудовлетворените потребности на човека, дефицитът от пари и свободно време водят до снижаване на интелектуалните и творческите способности. Трудно е бедният човек да бъде умен. Онзи, който има нужда, по-трудно решава сложни задачи…

1. Самосъжалението

Това качество е характерно за много хора; те постоянно се оплакват от живота, от времето и мястото, където са родени, от ниската заплата, лошите съседи… Според психолози самосъжалението програмира хората към бедност. Онзи, който се самосъжалява, не взема ефективни решения, защото за него светът е враждебен, има лоша работа или недостатъчно средства. Богатите решават задачите, те мислят как да се развиват и печелят повече; обезпечените хора работят много. Днешните предприемачи не отиват да се напият в кръчмата в пристъп на жалост към себе си, а в спортната зала и изпразват от главата си всички признаци на депресия.

2. Стигаща до абсурд икономия

Скръндзата плаща двойно. Този древен постулат отразява истинската същност на хората да икономисват. Ние постоянно срещаме около себе си особи, които цепят стотинката на две; те не дават заеми, не черпят, смятат, че парите им са малко. Мисленето на богатите хора се отличава от бедните по това, че се отнасят към парите като към инвестиции; задачата им не е просто да похарчат едни пари, да си купят някоя вещ, да направят луксозен ремонт или да отидат на екскурзия в чужбина, а да вложат парите в начинания, които ще им донесат печалба. Бедният постоянно търси промоции и разпродажби в магазините; евтиното отблъсква богатия. Да изпитвате удоволствие от некачествените стоки, които най-често са евтини, означава да останете бедни, защото смятате, че не сте достойни за по-добро. В тази ситуация бедният не е толкова беден, колкото е глупав, защото евтината стока скоро ще бъде изхвърлена в коша за боклук. За какво бяха похарчени тези пари за нея?!

3. Щастието е само в материалните ценности

Съществува мнението, че човекът, който е програмиран на бедност, може да бъде разпознат по това как се отнася към вещите и тяхната стойност. Обезпечените хора освен материалните ценности ценят дружбата, любовта, коректността, честността и други качества. Бедните смятат, че щастието е невъзможно без пари. Който няма пари, обикновено концентрира вниманието си върху стойността на вещите – своите и чуждите. Когато човек расте морално, расте и финансово и тогава престава да го интересува стойността на вещите.

4. Голямо харчене при малки доходи

Бедният обикновено иска всичко и веднага и харчи необмислено. Но финансовата неграмотност влече след себе си сериозни разходи. Хората със занижена самооценка купуват скъпи вещи, вземат кредити за луксозни предмети, за да бъдат „като хората”, показват в социалните мрежи имането си, красиви снимки на скъпите си автомобили… Но има и много компании, които се разоряват заради големите кредити. Хората, които искат „да са като хората”, се срамуват – от това, че имат по-лош автомобил от другите или изглеждат по-зле от тях. Такива хора трябва да знаят, че не привлича само богатството, а интелектът, остроумието, професионализмът, добротата, образоваността, порядъчността, очарованието… Големите харчове при ниски доходи са признак на финансова неграмотност. Такива хора никога няма да бъдат богати. Трябва повече да изучават финансите; известно е, че ние, българите, нямаме финансова култура. Не разбираме, че да се разпореждаш с парите е отделна наука. Затова са толкова много кредитите и задлъжнялостта при тях.

5. Занимаване с нелюбима работа

Нелюбима работа работят много хора и нищо не променят в живота си. А всяка промяна е изход от зоната на комфорта, което е характерно за силните хора, които стават лидери – и в работата, и в собствения си живот. Но има и хора, които се занимават с нелюбима работа, но това не им пречи да бъдат богати; те умеят да реализират личността си и от това да получат удоволствие; работата може да не им харесва, но войната с конкурентите или завладяването на пазара са чудесна игра, която добавя страст във всекидневието им. Любознателността на човека е двигател в движението напред и в някои случаи това пътят към богатството. На богатия му харесва да печели пари, да изгражда стратегии и да постига целите си. Но има и хора, които от десетилетия работят на едно място и смятат, че са обречени – това вече е признак на мързел и нежелание нещо да променят. На тези хора им е комфортно и се оправдават в собствените си очи. Ако човек не е доволен от това, как живее и какво работи и не променя нищо, това вече го програмира на бедност.

Богатството е съвкупност от вътрешни и външни условия, но човекът сам е господар на живота и навиците си. Работата, развитието, стремежът, правилното обкръжение и успехът са важни компоненти на благополучието.

По материали на психолози