На 3 юли Земята е в най-отдалечената си точка от Слънцето
Днес сме на точно на 152 087 738 километра разстояние от нашата звезда
Изображението на перихелия (лявата част) е направено на 2 януари 2021 г., а афелият (дясната част) е заснет на 5 юли 2021 г. използвана е една и съща камера и настройка на телескопа. И двете изображения са заснети от Букурещ, Румъния. Точката е слънчевото петно AR2835. Снимка: Wikimedia Commons
На 3 юли 2025 г., в 15:54 ч. източно време, Земята ще достигне най-отдалечената си точка от Слънцето за тази година. Това се нарича афелий. Най-близката точка, перихелият, се случва около първите няколко дни на януари. Следващият се пада на 3 януари 2026 г.
В афелия разстоянието от центъра на Земята до центъра на Слънцето ще бъде 152 087 738 километра. Когато е в перихелий планетата ни е с 5,1 милиона километра по-близо до звездата ни, което означава, че получаваме 6,8% повече слънчева радиация през януари, отколкото днес.
Защо наричаме лято времето, когато сме най-далеч от Слънцето? Напълно случайно е, че афелият и перихелият са толкова близо до слънцестоенето или до началото на годината. Те нямат нищо общо и със сезоните. Сезоните се определят от наклона на Земята.
В момента Северното полукълбо е насочено към Слънцето, така че при нас е лято, а в Южното полукълбо е зима. След шест месеца Южното полукълбо ще е насочено към Слънцето и сезоните ще се разменят.
Съществуват циклични процеси, които изместват действителната дата и час на афелия и перихелия. Тя се е измествала с около един ден на всеки 58 години и това изместване е завинаги. По-малките отклонения, плюс необходимостта от високосен ден, правят годишното отклонение от няколко дни обичайна.
В края на 19 -ти век Нова година е съвпаднала с перихелия. В средата на 13-ти век слънцестоенето се падало на тези два специални дни.
Формата на земната орбита не е строго определена. Причината за тези промени е, че планетата ни фино привлича Юпитер и Сатурн. В продължение на стотици хиляди години, орбитата на Земята преминава от леко елиптична до почти кръгова. В момента тя е в най-окръгленото си състояние. Това е един от циклите на Миланкович.
Нещо интересно – докато формата на орбитата се променя поради гравитационните закони, продължителността на годината не се променя. Орбитата просто се свива повече, така че през пролетта и есента Земята е по-близо до Слънцето, отколкото е в момента.
И все пак, орбитата влияе на сезоните по особен начин: тяхната продължителност. Сезоните, астрономически погледнато, се определят от това през кой квадрант на орбитата си преминава нашата планета. В момента лятото в Северното полукълбо е с 4,66 дни по-дълго от зимата, а пролетта е с 2,9 дни по-дълга от есента.