Балетът на Държавна опера-Стара Загора – летящите хора!

С привличането на Силвия Томова за художествен ръководител на старозагорския балет (2016 г.) се оформя талантлива и силно мотивирана многонационална трупа с балетни артисти от България, Италия, Полша, Албания, Гърция, Португалия, Канада, Испания, Великобритания, Япония, Тайван, Никарагуа, Мексико. Всяка следваща постановка е свидетелство за израстването на артистите и празник, феерия от багри, тържество на красота и хармония за изпълнители и публика.

По думите на Силвия Томова 3 години трябват на една балетна трупа, за да израсне до такава степен, че да работи с чужди хореографи. НО!

Още от идването си като ръководител на балета, Силвия Томова веднага започна да работи с хореографи от чужбина: Първият балет „Делвата“ бе поставен от Флавио Бенати. Последваха Алба Буонанди /“Фантастичното дюкянче“/, Александра Скаламбрино /“Лотос“/, Константин Уралски /“Лешникотрошачката“/, Аршак Галумян /”Дон Кихот”/, Марио Пиаца /“Гето“/, Андрей Босов /“Спящата красавица“/, Василий Медведев /“Сънят на Пилат“/ и други.

Само за първите си 5 години нашата балетна трупа израсна „с няколко века“ и доказа, че е готова за международните сцени. От 2021 г. досега се радва на огромен успех с турнетата си в Германия и Нидерландия през декември и януари.

Репертоарът на балета на Държавна опера-Стара Загора / над 30 заглавия до този момент!!!!!/ е от различни танцови и музикални стилове „Делвата” (2016), „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината”, „Лебедово езеро”, „Снежанка и седемте джуджета” (2017); „Фантастичното дюкянче”, „Нестинарка” и „Дон Кихот” (2018/2019), „Лешникотрошачката“, „Гето“, „Спящата красавица”, съвременните танцови спектакли „Танц при изгрев слънце“, „Лотос“, „Следващият“, „Антигона“ (2019), „Шопениана“, „Сънят на Пилат” и други.

Не по-малко впечатляващи са изявите на Балета в оперните и оперетни спектакли и мюзикли със специално подготвени хореографски номера и балетни платна, каквито не всеки оперен театър може да си позволи. Важно е да се отбележи ярката танцова хореография на Силвия Томова с участието на цялата балетна трупа в  спектакъла на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, както и в неоромантичната опера „Сиси-душата на императрицата“ по хореография на Йоана Влагули, в оперите „Евгений Онегин” /хореография Ромина Славова/, „Фауст”/хореография на Ангелина Гаврилова/ и много други.

Звезди от световния балетен афиш гостуват в спектакли на старозагорската балетна трупа – солистите на Мариинския театър Татяна Ткаченко и Иван Оскорбин в „Лебедово езеро“ /ФОБИ 2017/, на 15 октомври балетният сезон 2019/2020 бе открит със спектакъла на балета „Лебедово езеро“ с участието на звездата на балета на Виенската Щатсопер Денис Черевичко. На 17 декември 2019 г. звездните солисти Яна Саленко и Мариан Валтер /Щатсбалет-Берлин/ се представиха в главните роли в спектакъла на балета „Дон Кихот“ на сцената на зала 1 на НДК.

Дълъг е списъкът с награди на балетната трупа, на Силвия Томова, Анелия Димитрова…

–          През 2017 г. Силвия Томова  е удостоена със специалната награда на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров за изключителен принос за развитието на балетното изкуство и културата на Стара Загора.

–          На официална церемония на закриването на първото издание на TIRANA DANCE FESTIVAL 2017, който се проведе в албанската столица, примабалерината и художествен ръководител  на балета на Държавна опера-Стара Загора СИЛВИЯ ТОМОВА получи НАГРАДА за цялостен принос към световното танцово изкуство като балерина, хореограф и педагог, артистичен директор на международна балетна трупа. Престижното отличие бе връчено от световно признатия италиански танцьор Антонио Фини, Председател на Фондация „FINI DANCE”- Ню Йорк – организатор на TIRANA DANCE FESTIVAL 2017.

–          През 2018 г. „КРИСТАЛНА ЛИРА“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория „МЛАД ИЗПЪЛНИТЕЛ“ за АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА примабалерина на Балета на Държавна Опера – Стара Загора За ролята на Демна в спектакъла на „Нестинарка“ – танцова драма от Марин Големинов

–          През 2018 г. Силвия Томова, художествен ръководител на балета на Държавна опера-Стара Загора получи от Министъра на културата Боил Банов  почетен знак „Златен век“ – звезда и грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

–          Балетът на Държавна опера-Стара Загора получи престижната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Cantus Firmus „Кристална лира“ за спектакъла „Дон Кихот” през 2019 г.

–          През 2019 г. Примабалерината на Старозагорската опера Анелия Димитрова бе отличена с Грамота за творчески постижения и по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Наградата й бе връчена от Министъра на културата господин Боил Банов в Квадрат 500 – Национална галерия  в столицата.

–          През 2020 г. Силвия Томова, художествен ръководител на Балета получи наградата „Стара Загора” на Община Стара Загора

–          През 2021 г. примабалерината на Старозагорската опера Ромина Славова бе отличена с Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност. Наградата й бе връчена от Министъра на културата проф. Велислав Минеков

–          Още с учредяването на  Годишните награди на професионалната танцова общност „Импулс” през 2021 г. прима-балерината, почетен гражданин на Стара Загора Снежана Дескова получи награда „Импулс“ за постановка на класическо танцово произведение за балета „Шопениана“ на Държавна опера-Стара Загора /премиера на 5 декември 2019 г. в рамките на Фестивала на оперното и балетно изкуство/.През 2022 г. Балетът бе отличен заслужено и безапелационно за „Балетна трупа на годината”. Наградата за „Танцова продукция на годината” също отиде при спектакъл на Старозагорската опера и балет – танцовата мистерия „Сънят на Пилат“ по музика на Стефан Димитров и хореографията на Василий Медведев. Примабалерината Анелия Димитрова получи извънредна награда, която й бе присъдена за изключителни артистични постижения.

–          През 2022 г. Силвия Томова получи ежегодната награда „Златно перо“ на „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“ в партньорство с Classic FM радио за принос към българската култура, както и престижното отличие „Златна лира” на СБМТД за принос към българското и световното балетно изкуство и по повод на 45-та годишнина на нейната забележителна творческа дейност.

–          През 2022 г. наградата „Кристална лира” на СБМТД в категорията „Балетно изкуство” беше присъдена на балетната трупа на Старозагорска опера за спектакъла на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” по музика на Стефан Димитров, хореография Василий Медведев.

–          През 2022 г. Награда „Стара Загора” на Община Стара Загора получи творческият екип на балета „Сънят на Пилат” по музика на Стефан Димитров

–          През 2023 г. Балетната трупа на Старозагорската опера с художествен ръководител примабалерината Силвия Томова получи престижната международна награда „Златният Лешникотрошач” в секция „Постижения на световните театри”, която се присъжда от авторитетния FESTIVAL INTERNAZIONALE DELLA DANZE E DELLE DANZE – Непи 2023. Официалната церемония по награждаването се състоя на 8 юли с бляскава Гран гала вечер на сцената на замъка Forte dei Borgia в Непи, Италия.

– През 2024 г. Примабалерината на Държавна опера-Стара Загора Анелия Димитрова получи наградата „Стара Загора” на Община Стара Загора

Честит празник, 100 години Опера в Стара Загора, прекрасни балерини и балетисти!

Екип на Долап.бг

 Балетът в Стара Загора

Историята на балета на Старозагорската опера започва още със създаването на най-стария  извънстоличен оперен театър през 1925 година. За рождена година на балета се счита 1949 година, когато на сцената на театъра е поставена първата балетна постановка „Куклената фея“. В продължение на 70 години Балетът в Стара Загора преминава през своите върхове и спадове, за да преживее своето възраждане през последните години.

Първата публична изява на балета в Стара Загора е с премиерата на операта „Гергана” от Маестро Георги Атанасов през 1925 г., с която се създава оперната трупа в града. За целта учителят в Девическата гимназия Йосиф Стоилов подготвя осем ученички от девическото педагогическо училище. Близо две десетилетия по-късно, през 1943 г., Катя Л. Абаджиева подготвя танците в операта „Биляна” от Йоско Йосифов. Първият хореограф на трупата със специално образование е Анна Воробьова. Под нейно ръководство се поставят танците в „Продадена невеста”, „Риголето”, „Кармен”. Първият самостоятелен балетен спектакъл „Куклената фея” от Байер (1949) е реализиран под нейно ръководство, а също и „Копелия” (1951). В периода 1952-1955 г. Асен Манолов поставя „Бахчисарайски фонтан”, „Съперници”, „Покана за танц” и „Болеро”. Малко по-късно Теодорина Стойчева реализира балета „Кърджалии” от Иван Димов. С назначаването на Неделчо Изов за постоянен балетмайстор и увеличаването на броя на трупата за нуждите на новата модерна сграда на Операта (1971 г.) стават възможни реализациите на по-мащабни класически заглавия – „Копелия” (1971) с постановчик Димитър Ценов, „Бахчисарайски фонтан” от Борис Асафиев (1972) – дипломна работа на една от най-ярките фигури на съвременната хореографияв България Маргарита Арнаудова, поставила още „Абраксас” (1975), „Сътворението на света” (1974), „Пепеляшка” и „Жар птица” (1979), триптиха „Нощта срешу Еньовден”, „Равноденствие” и „Нощ на голия връх” (1983). Сред гостуващите хореографи се откроява грузинския артист и балетмайстор Вахтанг Чабукиани, поставил „Лауренсия” (1976) и „Дон Кихот” (1984). Ръководителят на балета на Берлинската телевизия Герхард Петцолд насочва репертоара и в посока на танцовата джаз-техника. Под негово ръководство се реализират три балетни миниатюри: „Рапсодия в синьо”, „Болеро” и „Моряци на брега” (1987). С балетната трупа работи и Игор Чернишов от Оперния театър в Куйбишев (дн. Самара), поставил балета „Ангара” (1987) от съвременния руски композитор Андрей Ешлай и по либрето на Юрий Григорович. След 1991 г., заради опожарената оперна сграда възможностите за развитие на балетната трупа са силно ограничени. Пенка Филипова (1996 – 2003) насочва репертоара към съвременните музикални стилове. Предпочитанията са към свободна пластика. Алида Бонева  (2003 – 2016) попълва балетната трупа с млади изпълнители от балетните школи в града и от сформирания балетен клас в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Хр. Морфова”. През този период се открояват постановките „Чудният свят на Шехеразада” (2004), „Болеро” (2006), „Пепеляшка” (2016) и адаптация по „Лешникотрошачката” (2009) с гост-постановчик Боряна Сечанова.