Хормайсторът Младен Станев:“Радваме се и се гордеем, че хорът на операта е част от глобалния оперен живот у нас и по света и на все повече места се чува за Държавна опера Стара Загора“

Младен Станев е хормайстор и диригент в Държавна опера Стара Загора.  Роден е на 30 юни 1974 г. в град Котел, където през 1993 г. завършва с отличие Средно музикално училище „Филип Кутев“, специалност „кавал“. По време на ученето получава специалната стипендия на министъра на културата. Следва специалност „дирижиране на хор“ в теоритико-композиторски и диригентски факултет на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. През 1998 г. защитава магистърска степен с отличен успех. По време на студентството си е диригент на смесения хор „Планинарска Песен“ в София. Дирижира многобройни концерти в столицата, страната и чужбина. През 2006 г. изкарва майсторски клас по дирижиране при проф. Ервин Ортнер (Виена) в Международна музикална академия „Проф. Саша Попов“ по време на Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – Русе.

От края на 1999 г. е хормайстор на Старозагорската опера. Изработва и поддържа текущ репертоар, премиерни постановки, концерти, кантатно-ораториални творби; участва в местните, националните и международни прояви на операта, както и в копродукции с други компании.

Ръководител-диригент е и на смесения хор „Петко Стайнов“ при Народно читалище „Искра“ – град Казанлък от 2003 г. Председател е на творческия колегиум към Международната детска фондация „Стелетой“ – София и диригент на обществени начала на детски хор „Звездици“ към фондацията. Диригент и артистичен директор е на Културния център към Фондация „Миню Балкански“ и ръководител на Пролетна школа по музикални изкуства и култура . Прави множество аранжименти за хор, както и обработки на български и славянски фолклорни песни. Член е на журита на национални певчески и хорови фестивали и конкурси, също и на Международен хоров фестивал в Истанбул.

Господин Станев, в юбилейната 100 – годишнина на първата извънстолична опера, каква е визитката на хора на Старозагорската опера ?

Сега смесеният хор на Държавна опера Стара Загора наброява 45 професионално образовани певци. По правило те са разпределени по равно от четирите основни типа гласове – ниски и високи мъжки (баси и тенори), и съответно – женски (алти и сопрани). Това осигурява баланс и хармонична цялост в звученето, ползващо богатството на целия диапазон на човешкия глас. В последните години съставът се обнови в огромната си част, като се радваме на много млади, висококвалифицирани и образовани певци. Те успешно се вписват в утвърдените достойнства на състава, и постепенно се превръщат в движеща сила към прогреса и бъдещето. Преди години основната работа в хора изнасяха дългогодишните членове, усвоили репертоар, знания и навици, и се допускаше прием на единични нови хористи, на които трябваха години, за да придобият необходимите умения. Динамиката на днешното време осигурява възможността на новодошлите веднага да се включат пълноценно в работата с помощта на изградения опит на по-възрастните хористи, което прави „производителността“ на този ансамбъл много висока. Напоследък интересът към работа в институцията ни, обогати състава и с професионалисти от целия свят. Имаме певци с украински, руски, турски, японски произход. Надявам се те да останат тук, и да работят в Стара Загора дълги години. Междувременно интересът от чужденци става все по-голям, което говори много за международното реноме на театъра ни. Няма да е честно тук да споменем само някои имена на доайени, или пък на новите надежди. Съставът е компактно функциониращ, и всеки според собствените си качества равномерно допринася за цялостността. Това е ансамбъл, в който индивидуалността трябва да се подчини на общото. Но си заслужава да разкажа и за ярката индивидуалност на хората, които са отдали живота си на тази кауза. Синергичното усърдие на натрупалите огромен опит и репертоар доайени, наред с младите и бързо учещи певци, придава още по-цветист и богат облик на състава и води до високите резултати, на които се радваме напоследък.

Как хоровата формация се вписва в оперния спектакъл?

С гордост можем да се похвалим, че хорът на Старозагорска опера е основно звено в театъра. Активно и равноправно с другите звена, той придава облика на всеки спектакъл, както и на цялата трупа. Точно преди 129 години всичко е започнало от певческото дружество „Кавал“, в основата на което е бил хор. Във времето и до днес този ансамбъл, част от огромното цяло на операта, има свой специфичен характер, визия и звучност. Този облик, и най-вече изключителния професионализъм на състава, го правят разпознаваем, търсен и обичан в града ни, в страната, и по широкия свят. Хористите и техните ръководители, заедно с операта или много често в колаборация с международни оперни трупи, са имали удоволствието да бъдат аплодирани не само в цяла Европа, но и в други континенти, имено заради уважението, което е извоювал ансамбълът с професионалния си облик. Хорът на Държавна опера Стара Загора е носител на значими национални отличия. На 1 ноември 2021 г. стана първия оперен хор – лауреат на престижната награда „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ радио за ярки постижения в музикалното изпълнителско изкуство и принос в развитието на българското хорово изкуство.

Какъв е пътят за създаване на едно ново произведение от първите стъпки до премиерата?

Редът на подготовката на едно заглавие се води почти по протокол. Първо нотният материал се разучава в хорова зала по партии, след това се сглобява, в зависимост от сложността се преценява точно с каква продължителност и в какви гласови комбинации. След това на общите репетиции се изработват ансамбловостта, балансирането, подробно се работи върху текста и изразителността му, често с помощта на лингвист – фонетик за по-отдалечени езици. В хорова зала довършваме и крайния художествен облик, с всички изразни средства, който очакваме да прозвучи на сцена, вече с помощта и на водещия диригент на спектакъла, според неговите изисквания. Казвам очакваме, защото твърде често сцената променя резултата – трудни артистични задачи, съпроводени с необичайна акустична среда. В такива случаи много често се налага да надградим или адаптираме постигнатото така, че да се постигне възможно най-добро решение. Междувременно се шият костюмите, и хористите периодично минават през шивашкото ателие за проби. Когато сме готови с наученото и почти наизустено произведение, се правят и първите ансамблови репетиции с оркестър, за да се запознае съставът с цялостния обкръжаващ звук и структура на произведението. Започват репетиции с режисьор – първо в мизансценна зала, после на сцена. Междувременно намираме време за необходимите музикални корекции, тъй като актьорската игра променя до някаква степен чисто музикалното изпълнение.

В края на процеса по подготовка са цялостна музикална репетиция с оркестър, хор и солисти, която наричаме „италиана“. Обикновено всяко заглавие има два състава от солисти, и се правят две такива.

Следват репетициите на сцена – солисти, хор, балет, статисти – първо с пиано, после свързващи – вече с оркестър, и на финала – предгенерални репетиции, генерални, на които всичко трябва да протече сценично и музикално, както на спектакъла. На артист-хориста се налага понякога да е в готовност с часове преди репетициите и спектакъла – заради специфични прически, костюми и грим, съответно и още време за възвръщането на ежедневния облик след това. Времената, които следваме, често налагат да слеем времево някои от процесите, или да ги движим паралелно, като нарушим този „протокол“ на работата. Първоначално този стрес ни притесняваше, но се оказа, че съставът е устойчив, и може пъргаво да реагира според ситуациите, когато се налага. И най-важното – след всичко следва премиера – празник и вълнение за всички участници и зрители.

Каква е отличителната характеристика на хора, в сравнение с подобните състави на другите оперни театри?

Спятостта е една от най-важните характеристики на един ансамбъл. До голяма степен тя се предрешава от добрата предварителна селекция при подбора на индивидуалните хористи. Но дори при наличието на богати и добре обучени технически и нюансово гласове, работата по звучността на хора е постоянен процес и изисква непрекъсната намеса на диригента, тъй като това е сред най-трудните и най-важните специфики на един ансамбъл. Това се постига от една страна чрез изисквания на диригента, но и до голяма степен от страната на певците, всеки от които трябва да може да преценява и следи певческата звукова среда, в която се намира, и да се придържа към това да се вписва в нея. Това е нещо, което не се учи в академията, а се постига с постоянство и практика.

Освен в оперните, оперетните, а напоследък и в балетна постановка, ние присъстваме на много общоградски събития с участието на старозагорския хор на операта. Това как допринася за неговата още по-голяма универсалност?

До колкото знам, сред оперните хорове в страната, нашият е този, който участва в най-разнообразни концертни изяви, доскоро немислими за такъв, смятан за профилиран ансамбъл само за оперни постановки. Като се погледне през последните години – участията ни в самостоятелни концерти и флашмопове в различни точки на града, общоградски празненства и официални събития, всичко се променя, а певците получават един по-широк кръгозор от стилове и жанрове. Доскоро подценявани от някои, например, исторически ценните песни от времето на националното възраждане, Априлското въстание, дори по-новите песни, свързани с историята ни, прозвучават особено завладяващо в интерпретацията на професионални певци. Съставът ни получава възторжен аплауз за такива изпълнения на общинските мероприятия в Стара Загора, но не отказва по няколко пъти на година да ентусиазира и гостите на исторически събития в по-малки градове в страната. Истинско майсторство в областта на хоровото изкуство си позволяваме и в самостоятелните ежегодни концерти в операта, където можем да изпълним образци от времето на ренесанса, барока, романтизма, съвременни композитори, джаз, когато имаме лукса време за подготовка. Чист и проникновен досег със сакралната музикална литература получаваме и от концертите под диригентството на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан. По негова инициатива хорът участва и във фестивала на ортодоксалната музика в Поморие, форум, в който друг оперен хор не би участвал. Правили сме концертна програма дори с класическите хорови обработки на фолклорната ни музика. Интересен факт е изключителния интерес на чужденците в състава, участващи в тези проекти.

От няколко години световната оперна прима, старозагорката Стефка Минева създаде майсторска школа за желаещите хористи да я посещават. Това вероятно се отразява благоприятно за израстването на ансамбъла?

Заслужилият наш солист – маестра Стефка Минева сформира своя оперна студия, в която преобладават певците от хора. С огромния си опит тя е много полезна, за да им вдъхне увереност, да ги убеди в интерпретацията, и да им помогне в синкретичната цялост на изразителността на текста, музиката и възможностите на човешкия глас, а резултатите са налице. Тази индивидуална работа обогатява певеца и много му помага после и в пряката работа в хора. Тайно ще спомена, че прецизното ѝ и критично ухо долавя всяка нередност при изпълненията на хора, и тя не ми спестява всяка възможност за усъвършенстване чрез препоръките си.

Освен общоприетата представа за хор, който музицира, все пак приоритет за оперния хор е участието му в спектакли. Тази задача в днешно време става все по-значима, тъй като модерното интерпретиране на сценичните изкуства изисква много повече внимание във визуалния облик на постановките. Това прави задачата за перфектно хорово и въобще вокално изпълнение много по-трудна, но пък хорът е тази част от театъра, в която може да се види всичко – от младия до стария, от подвижния до по-спокойния. В това отношение режисьорите се възползват много умело от индивидуалните характери на всеки един. Това прави работата на хористите важна, още по-отговорна и интересна. Признавам си – това прави спектакъла много интересен, колкото и да ми се иска хорът да е подреден по гласове и да мобилизира усилията си основно в пеенето.

През последните десетина години все по-често виждаме на сцената солисти, които доскоро бяха само хористи. Това тенденция ли е и как я обяснявате?

Едва ли има друг театър, в който да се дават толкова много възможности на хористите да се реализират и като солисти. Особено в последните години, когато всички новоприети са завършили висше образование по класическо пеене, изучавали са актьорско майсторство, с практики вече. Това не е новост. Най-големи оперни звезди и у нас, и по света, са открити като таланти именно в първоначалната си работа в хор. Конфликтът между желанието на артиста да пробие с кариера и необходимостта да е равноправен участник в хоровия ансамбъл доскоро водеше до тежки драми за самия певец. Но именно умението и да пее в ансамбъл, да балансира емоциите си, и да има необходимото самочувствие на сцената сам, се проявяват съвкупно, и тяхното съчетаване дава възможност да се открие този, който може да направи самостоятелна кариера. А високите професионални изисквания към всеки хорист дават достатъчно възможности да изпълнява и двете функции, без това да пречи на егото и амбициите му. Така е и в повечето европейски театри.

При тази изключителна динамика и професионална натовареност, как хористите поддържат форма?

Гласовата хигиена, както я наричаме, е комплекс от мерки, които боравещите с гласа си трябва да спазват. Това, което можем да осигурим за хора, е затопляне на гласа – разпяване, както го наричаме, в началото на работния ден. Това са упражнения, най-вече певчески и дихателни, които постепенно вкарват в правилна употреба мускулатурата, която влияе на пеенето, предизвиква необходимото биологично кръвообращение, раздвижване на гласните връзки, за да се подготви всичко за по-високите нива на натоварване. Другото, което правим, е максимално правилно разпределение на работата, за да не се пренатоварват. От там нататък всичко е индивидуално. Има издържливи певци, има такива, които са склонни и при най-леки настинки да изгубят за известно време способността си да пеят. Всеки сам си усеща каква поносимост и отражение имат цигари, студени и топли напитки, безсъние, и остава в сферата на личната отговорност. Човек, който си изкарва хляба с този деликатен инструмент – човешкия глас, знае как да си го пази, за да не го изгуби. Но колкото и да работи сам, всеки певец има нужда от контрола на някой друг, който да го чуе, защото по физиологични причини сам не може да чуе това, което произвежда по начина, по който го чуват другите. А често и по психологически. Не е трудно да пропуснеш нещо, за което си си внушил, че е правилно. В такъв случай имено човекът отсреща може да ти помогне. Иска ми се да вярвам, че всеки хорист отговорно спазва гласовата си хигиена, както го правят солистите, макар че при последните всеки мъничък пропуск се чува веднага, докато в хора можеш да си позволиш да разчиташ на другите, които пеят заедно с теб.

Поради естеството на професията, може би в голямото семейство на хора сте по-често заедно, отколкото всеки със своята фамилия. Какво се случва извън сцената и извън репетициите?

Искаме или не, голяма част от живота ни минава заедно, по време на работа. В почивките хората си споделят много неща, и повечето от тях знаят много за останалите, стават приятели, понякога – най-добри. Имаме и щастливи семейства. Няма как да не се чувстваме донякъде една голяма фамилия, и да сме съпричастни, когато се налага. Помагаме си, когато някой е болен, с тъга изпращаме някой, който си отиде, но слава Богу – радостните поводи са повече. Рождените дни са прекрасен повод да разнообразим малко работния ден, все пак имаме към 45 такива празници в годината. Не рядко се случва да се съберем и с бивши колеги, които продължават да се чувстват част от колектива. Най-щастливи сме, когато се налага да съберем малко пари за подарък за бебе, и се надяваме все повече и по-често да има такива поводи.

Господин Станев, от края на 1999 г. Вие сте хормайсторът на Старозагорската опера. Вие ли променихте хора или той Вас?

Хоровият диригент в операта, реално хормайсторът, е една от брънките във веригата, която си има своето много отговорно място, вписва се в афиша, но в повечето случаи лицето му остава скрито за публиката. Споделям успехите на хора, споделял съм и по-тежки времена, в които съставът е боледувал. Имало е не чак толкова благодатни реализации на творческия ни продукт, но никога не ме е било страх от провал, защото хорът е много стабилен и работещ организъм, който няма да предаде операта. Не обичам да се покланям след спектакъл, защото публиката иска да се радва на артистите на сцената, които току що на живо са им създали едно преживяване. Но когато се покланям – знам че това е ритуал за благодарност и към тези, които ни подкрепят отсреща, и към тези, с които обединяваме усилията и доверието си отвъд завесата.

Наблюдавам напоследък ретроспекцията на своята работа тук, и установявам как неусетно съм станал част от тези, които разказват какво е било едно време, какви личности и как са работили и живели, с какво са допринасяли. И се опитвам да съхраня добрите практики от тези по-различни времена, без да отстъпваме от напредничавите новости, които прилагаме. Благодарен съм на операта, че имам честта да сподели една четвърт от стогодишния й живот с мен, и моето присъствие да е част от живота на институцията и културния живот в града. Благодарен съм за това, че работата ми тук е изградила и оформила личните ми професионални качества; че благодарение на нея съм видял голяма част от света. Вероятно повечето хора на земята не са били на толкова места, колкото аз съм имал щастието да бъда, и да правя това, което искам и мога, с оперния хор. Благодарен съм, че имам възможност да се покланям пред публиката и в качеството на диригент – на концерти на хора, детски спектакли други събития, и така да надхвърля собствените си очаквания от тази работа. Радвам се, че съставът така усилено и неотменно работи в посоката, в която се е устремил целият театър, и няма какво да го върне назад. Спокойствие и сигурност ми дава и фактаът че след години самостоятелна работа, имам колега в лицето на младия хоров диригент Стефания Русева, която с разбиране, отлична подготовка и образование се присъедини към нас. Въпреки академичната кариера, която я очаква, е запленена от предизвикателствата на работата с оперния хор, и обещава че няма да я изостави.

Как през последните 10 години, хорът който ръководите, получи признанието за най-добрия оперен хор в България?

Хорът на операта винаги е бил високо оценяван и образцов състав, с който градът и театърът са се гордели. Със златни букви са изписали имената си диригенти, като се почне със Златан Станчев, Стефан Даскалов, Борис Фетведжиев, Георги Нешев, Илия Илиев, Иван Димов, Теодорина Стойчева, Богдана Попова (не пропускаме да ѝ изпеем на живо по телефона поздрав за рождения ден от някоя репетиция. Макар и много от новите хористи да не я познават лично, я уважават за дългогодишния й принос в театъра), Емил Минев, Пламен Генов. Всички те са оставили завидно наследство, от което нямаме право да отстъпваме назад.

Несъмнено последните десет години са върхови постижения за оперния театър в Стара Загора. Традициите и натрупания опит от годините се вляха в изключителното професионализиране на трупата и доведоха до резултати, които до неотдавна са били немислими. Съставът се преобразява в полза на професионализма, младостта и артистичното представяне. Размахът на директора Огнян Драганов направи така, че работата в хора на операта да бъде желана от завършилите музикалната академия певци до певци от чужди страни и континенти; хорът да бъде търсен за самостоятелни изяви и концерти, а в редовните спектакли да завладява публиката с много високи постижения; работата на артист-хорист да носи престиж, удовлетворение и възможности за развитие.

Радваме се и се гордеем, че сме част от глобалния оперен живот – у нас и по света, и на все повече места се чува за Държавна опера Стара Загора.

Да ни е честито и благословено столетието на нашата Опера!

Росица Ранчева