Утре е Петровден. Какво се прави за късмет на този ден?
3810 старозагорци са именици
Петровден е празникът, посветен на християнските Първовърховни Апостоли Свети Петър и Свети Павел. Чества се на 29 юни (12 юли по стар стил) – както в Православната, така и в Римокатолическата църква. В традиционния български бит е един от най-почитаните празници през летния период.
На 29 юни Православната църква почита паметта на Свети Петър. Петър, чието име от гръцки означава „камък, скала“, бил любим ученик на Христос. След Възнесението на Божия син Петър станал водач на апостолите. Той пръв проповядвал сред тълпата, бил първият, който извършвал чудеса в името на Бога. Затворен от цар Ирод Антипа, Петър бил освободен от ангел.
Умрял от мъченическа смърт през 67 година от н.е. Петър бил разпнат на хълма Ватикана надолу с главата, защото смятал, че е недостоен да умре по същия начин като Спасителя. Тялото му било погребано на същия хълм. При разкопките под църквата „Свети Петър“ са открити останки, за които се предполага, че са на апостола.
В народните представи Св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. Той мерел греховете и добрите дела на везни и отсъждал къде трябва да отиде душата на човека – в рая или в ада. Бил толкова справедлив и безпристрастен, че когато майка му се явила пред райските врати, не я пуснал, тъй като везните наклонили към лошите постъпки, които тя вършила на Земята.
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове, младите животни и веселите Петровски събори.
Петровден се свързва още и с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът започва още от рано сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, градините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.
През деня се работи до обяд. В този ден и Свети Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябвало да се хваща работа – нито домашна, нито селскостопанска – за да е плодородна годината. При суша се прави молебен за дъжд.
Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. До този ден е забранено да се ядат ябълки. Вярва се, че ако ябълките и хлябът бъдат осветени, реколтата тази година ще бъде пощадена от градушки.
На Петровден за пръв път през годината се меси тиквеник.
На Петровата трапеза задължително се прави и обредното ястие „бял мъж“. Това е единственото ястие в българската фолклорна традиция, което се приготвя от мъж. Петровден е и най-подходящото време за приготвянето ѝ, защото млякото на овцете е най-гъсто и хубаво.
Легендата разказва за група мъже, отишла навръх Петровден да ожъне житото. Рано отишли мъжете на нивата, но работата била много. Тогава при тях слязъл самият Свети Петър, който грабнал сърпа и помогнал на жътварите. Станало време за обяд и всеки отворил бохчата си, за да похапнат. Понечил един от мъжете да извади прясното овче сирене, но от жегата то се било буквално разтопило. Засрамил се жътварят, не посмял да нагости светеца със сиренето. Усетил Свети Петър притеснението му, взел в ръце няколко житни класа, стрил ги, докато зърната станат на брашно. Поръсил с него сиренето, разбъркал и получила се вкусна бяла каша, която нашите предци нарекли „Бял мъж“.
Когато по Петровден изпълзят змиите, трябва да се извърши ритуала „Гонене на змиите“, който се практикува и на Благовец. Тогава жените палят огньове в дворовете си и с факли и тропайки по тенекии обикалят къщите си и повтарят заклинанието „Бягайте, змии и гущери!“.
Празникът е свързан и с някои обреди, отнасящи се до новия социален статус на младите булки. На Петровден също става тържественото събличане на връхните дрехи на невестите. В Тракия на този ден те са длъжни да жънат най-напред на нивите на кумовете си.
Жените и девойките излизали на някоя полянка и се люлеели на люлки, танцували хора и пеели ритуални песни. Във вечерните трапези участвали само старци и женени хора, младите излизали навън, за да посрещнат изгрева на слънцето, което на този ден сияе като дъга.
Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.
Петровден е известен и като овчарски празник. На този ден стопаните на овцете отиват „на мандра“, където овчарите приготвят обредното ястие „Бял мъж“. Според вярванията, ако денят е горещ, по коледните пости ще е голям студ. Ако духа вятър, на Коледа ще вали сняг. Ако на Петровден кучетата спят свити, зимата ще е студена, ако са се опънали свободно на земята, ще е мека. Ако кукувицата кука все още, зимата ще е мека. Ако е спряла да кука от десет дни, ще е тежка и студена. Ако след Петровден дюлите отново цъфнат, зимата ще е много студена.
Петровден – личен празник и на 3810 жители на населените места от община Стара Загора
Петровден е и личен празник на цели 3810 жители на населените места от община Стара Загора. Справката, изготвена от Локална база данни „Население“, е предоставена от експертите на Отдел „Гражданско състояние“ на Община Стара Загора.
1356 старозагорци носят името Петър, а 395 са кръстени Павел. Имената на двамата апостоли се дават на новородените в много и красиви разновидности. 105 господа се представят с името Павлин, а 400 дами – с Павлина. Паола и Паолина са наречени съответно 33 и 34 представителки на нежния пол.
Женските варианти на името на апостол Петър са: Петя (872), Петрана (43), Патриция (11). За името Преслава съществуват различни предположения. Според някои онлайн именници, носителките на това име празнуват на 15 август (Пресвета Богородица), а според други – в неделя. В личните документи на 67 жени е вписано името Преслава.
Знайно е, че Петър произхожда от старогръцката дума петрос със значение твърд, здрав като камък/кремък. Българският еквивалент на името Петър е Камен. Затова 122-ма мъже с името Камен, 4 дами с името Камена и 368 с името Кремена ще приемат поздравления от близки и приятели в неделя.
Община Стара Загора честити празника на всички именици!




